Трябва да помним , че благоговението пред тайнството Причастие не трябва да преминава в неувереност, тъга и униние, които могат да породят съмнение в необходимостта от Причастие. Преподобни Ефрем Сирин пише: “Страхувам се да се причастявам като недостоен, но още повече се страхувам да не остана без Причастие, за да не погина”.Жена казала на един епископ, че постоянно вижда своето недостойнство и затова не смее да пристъпи към Светата Чаша, а ако пристъпи, измъчва се. Епископът казал:

 

- Когато се считате недостойна, тогава пристъпвайте. А когато се смятате за “достойна”, тогава ми кажете и аз няма да ви допусна до Свето Причастие.

Не трябва да се мъчим преди Свето Причастие и с безпричинни терзания на духа. Ако имаме дълбоко чувство за собствено недостойнство, можем да пристъпим към Причастието с упование на милостта Божия без угнетяващи душата терзания. Преподобни Серафим Саровски казва: “Благодатта, дарена в приобщаването, е толкова голяма, че колкото недостоен и грешен да е човек, ако пристъпи към Господа със смирено съзнание за своята греховност, той ще бъде очистен от благодатта Христова, ще става все по-светъл и ще се спаси”.

 

Един послушник от Саровския манастир преди Свето Причастие се изповядал, но не се решил да се приобщи. По време на извършване на Светата Литургия той бил в олтара и си мислел: “За моето недостойнство ще бъда осъден според Божия Съд чрез изгаряне или ще бъда погълнат жив от земята, ако пристъпя към чашата”. Така си мислел той в присъствието на свети Серафим. Като прозрял мислите на послушника, светията го извикал:

 

- Ако пролеем океан от сълзи, пак няма да удовлетворим Господа за това, че той ни дава тези дарове. Насища ни с Пречистата Своя Плът и Кръв, които ни омиват, очистват, оживотворяват и възкресяват. И така пристъпи без съмнение и не се смущавай. Само вярвай, че това е Тяло и Кръв на Нашия Господ Иисус Христос, които се дават за опрощаване на всички наши грехове.Когато човек достигне дълбочината на своята греховност и се почувства недостоен за никаква Божия милост, тя неочаквано го посещава.

 

Из "Чудото на Светото Причастие"