Личностите на Света Троица от вечност съществуват като уникални и неповторими. Личното свойство на Бог Отец е нероде-ност, или безначалност, на Сина — безначална роденост, а на Светия Дух — изхождане от Отца. Личните свойства могат да се опишат и по-детайлно: личното свойство на Отца е неродеността и Той е Отец на Сина и от Него изхожда Духът; личното свойство на Сина е роденостга от Отца и Той е Единороден, а личното свойство на Светия Дух е изхождането от Отца не по начина на раждането, а по начина на изхождането. Какво е това раждане и какво е изхождане, е известно единствено на Бога и не може да се познае от нито един сътворен разум. Когато говори за личното свойство на Светия Дух, св. Григорий Богослов се позовава на Христовите думи: Утеши- телят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изхожда, Той ще свидетелствува за Мене (Йоан. 15:26).

 

Св. Григорий Нисийски анализира по-подробно учението за личните свойства на Света Троица: „Отец се разбира като безнача- лен и нероден и винаги Отец, а от Него непосредствено и неразделно се подразбира Единородният Син, а чрез Него и с Него преди да се появи някаква мисъл за празно или несъществуващо, веднага съединено се разбира и Светият Дух, не като че ли Той е по-късен по битие от Сина, така че някога да помислим Единородния без Духа, но и Той (Духът) има причина от Бога на всичко, откъдето е и Единородната Светлина (Синът) и е засиял чрез истинската светлина на Сина, без да бъде отделен нито от разстояние, нито от по- различна природа от Отца или от Единородния”.

 

Света Троица — вечна общност на любовта

 

Отец е Отец, защото е безначален, Синът е Син и има Начало в Отца от вечност, но няма начало във времето. Тази истина за Сина е изказана и в началото на Евангелието според Йоан с учението за Логоса: В начало беше Словото (Логосьт) и Словото беше у Бога и Бог беше Словото (Йоан. 1:1). Светият Дух е Дух на Истината, защото произхожда във вечността от Отца не чрез раждане, а чрез изхождане. Света Троица следователно съществува като вечна общност на несебичната любов: Отец от вечност обича Сина и Светия Дух, а също и Синът — Отца и Светия Дух, и също така Светият Дух обича Отца и Сина. В Троицата всеки обича другите Двама, а не Самия Себе Си. Трите Личности, ако и да са в непрестанно проникване на любовта и живота, защото съществуват вечно една в друга като три слънца, които сияят едно чрез друго, трите Личности не могат да изгубят своята особеност и уникалност и запазват Своите лични свойства, защото не се сливат. Св. Йоан Дамаскин казва, че Личностите на Троицата са съединени неслитно и са различни неразделно.

 

Божието единство се запазва главно заради монархйята на Бог Отец, Който дава вечно съществуване на Сина и на Светия Дух, също и заради едната божествена същност, на която Отец дава съществуване, и заради едната енергия и воля, които следват общата същност. Така Троицата от вечност съществува като един Бог и не престава да бъде Един Бог нито когато сътворява света, защото не се стига до принудителна еманация (= изливане) на Божеството, а като се започне от сътворяването, в цялото отношение на Бога към света, всичко става според благословения порядък: от Отца чрез Сина в Светия Дух. Принасянето на света на Бога пък става в Светия Дух чрез Сина към Отца. Така според св. Йоан Дамаскин „Бог се познава в три съвършени Личности и се обожава с едно съвършено обожание от всички разумни твари”