В ДЕНЯ НА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

В ДЕНЯ НА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

автор: Светител Теофан Затворник
 
Благочестието и добродетелта са свидетелство за присъствието в нас на Светия Дух
 
Светият Дух, като слязъл върху Господните ученици и апостоли, вече не се отнел от тях, а пребивавал в тях, а чрез тях, заради словото им - и във всички вярващи. Според обещанието на Господа, Той ще пребъде с нас навеки, като Дух на истината, Който ни просвещава да познаваме и разбираме, и Дух на светостта, Който ни укрепява за всяко добро. Затова Той се излива изобилно върху всяка вярваща душа чрез Божествените Тайнства и при самото встъпване в числото на вярващите, и през цялото време на живота им и действието Му сред тях; така че одухотворяването и духоносността са отличителна черта на християните. Ето защо апостол Павел нарича всички вярващи, приели залога на Духа (2 Кор. 1:22), и духоносци, като казва: Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? (1 Кор. 3:16) В това, братя, ние имаме велико преимущество пред всички, които не знаят за Господа - да нямаш Духа в себе си е все едно да си мъртъв, а да имаш Духа значи да бъдеш жив. Ние сме живи от мъртвите; защото нас, мъртвите, поради прегрешенията си, милостивият Бог ни оживява в Христа, като ни дарува Светия Дух.
 
Слава на Тебе, Човеколюбче Господи!
 
Но обърнете внимание, братя, на другата страна на това велико преимущество. Духът на живота не може да остава, без да се свидетелства за Него, и още повече Духът на живота, Който ни е даруван в Христа Иисуса, като Божествен Дух. Ако имаме в себе си Духа, за това не трябва да се свидетелства с думи; за Него трябва да говори без думи цялото ни същество, погледът ни, движенията, делата, мислите, чувствата. Ще ви обясня това с едно подобие. Например, когато в медното звънче се съдържа и сребро, се познава по звука, и продавачът няма нужда да говори за това: за него свидетелства самият звук. Също и когато звукът не показва, че има сребро - никой няма да повярва, че има, колкото и да уверява в това продавачът. Така е и с нас. Свидетелство за духовността ни трябва да бъде не външното, а нашето вътрешно състояние, което се отразява във външното. Затова и Апостолът заповядва: Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме (Гал. 5:25). Ето, погледнете как е написано за това: а плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Срв.: Гал. 5:22, 23). Ако в нас има такива плодове на Духа, то има и Дух, Който в нас обитава и в нас действа. А ако това го няма, а, напротив, има прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива (Срв.: Гал. 5:19-21), то у нас го няма Светият Дух. Ние сме Го угасили. Това е първото свидетелство за нашата духовност - съвкупността
от добри чувства и разположения.
 
По-нататък Апостолът зове: “Не е Христов онзи, който няма д уха на Христа (Срв.: Рим. 8:9). А Христов е този, който разпъва плътта си със страстите и похотите. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта сисъс страстите и пехотите (Срв.: Гал. 5:24). Разпъването на плътта означава всички подвизи на отхвърляне на себе си и самоумъртвяване и всички трудове, извършвани в угода на Бога. Който живее така в утеснение и върви по този тесен и скръбен път, той има в себе си Духа и чрез Духа умъртвява в себе си деянията на тялото (Срв.: Рим. 8:13). Това е второто свидетелство за нашата духовност - подвизите на самоумъртвяването и отхвърлянето на себе си. Третото свидетелство за това е отчуждението от всичко земно и устремеността към Небето и Небесното. Ако в нас има Дух от Небето, то е естествено с всичките си желания и мисли да бъдем на Небето и в духовното, а не на земята и в плътското. Ако Духът Божий е във вас - казва Апостолът, - вече не трябва да живеете по плът (Срв.: Рим. 8:11, 12 (срв.: също Рим. 8:9 - бел. прев.). Вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас (Срв.: 1 Кор. 3:16) - казва същият Апостол и продължава за това на друго място: търсете това, що е горе... за небесното мислете, а не за земното (Срв.: Кол.3:1, 2). Няма да събирам нови свидетелства, накратко ще кажа за посочените. И така, ако някой, след като се е отвърнал от земното и е възлюбил Небесното, обрича себе си на подвига на отхвърлянето на себе си, за да умъртви плътта си и всичко плътско, и посредством това възпитава в сърцето си всички разнообразни благи чувства на любов и благочестие - той несъмнено е духоносец. А който живее само за земята и земното, който не обича не само да се подвизава, но и да си отказва каквото и да било и не се грижи за благоустрояването на сърдечните си чувства - сами съдете дали Духът присъства в него.
 
Напомням ви всичко това или, за да ви зарадвам, или да събудя у вас задрямалата грижа за себе си и за душата си. Защото какво казва Апостолът: който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот (Срв.: Гал. 6:8). Изберете за себе си по-доброто. Мисля, че вие самите разбирате всичко това и самите вие говорите на себе си за това: защото какво значи китката цветя в ръцете ви? С това ние свидетелстваме пред другите и напомняме за себе си, че Духът Божий е духнал в нас, обновил е сърцето ни и в него са поникнали хубавите цветя на добрите чувства и разположения... Да направим така, че както го показваме, така и да бъде. Ако има в нашата китка незабравка, с това ние показваме на другите, че помним Бога и Небесното, като казваме в себе си: ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми (Пс. 136:5). Внимавайте наистина да бъде така. Ако имаме лилия, с това показваме, че помним заповедта на Господа за това, че не трябва да се грижим да сме пременени, а да пазим сърцето си чисто от всякаква суетност и нечистота. Внимавайте наистина да бъде така. Ако имаме метличина, с това показваме, че властваме над плътта си и над всичките си страсти и не допускаме грехът да господарува в нашата тленна плът. Внимавайте наистина да бъде така. Размисляйте така и за другите цветя. Всяко от тях означава някаква добродетел. Като държим стръкчето цвете, ние показваме, че имаме същата добродетел и я обичаме. Нека да вършим това, което показваме,за да няма лицемерие в постъпките ни. Като постъпваме така, ние и пред лицето на небето и земята ще засвидетелстваме, че живеем с Духа. Така да бъде в нас, и така да прославяме Бог, на Когото се покланяме в Светата Троица. Амин.
 
 
ТВОРЕНИЯ - Том 1 (част 2)
ВРАТИ НА ПОКАЯНИЕТО
(Слова и проповеди)
 
Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света Гора, Атон, 2009 г.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ