В едно малко градче e пристигнал нов пастир (енорийски свещеник). Веднага е решил през първите пет дни да обикаля къщи и семейства, за да се представи на тях, канейки ги на своето първо богослужение, което ще проведе в неделя.

 

Когато е дошла неделя, църквата е била изцяло празна. Никой не е дошъл. Тогава пастирът решил да даде обява в местен вестник. В обявата е писало. Заради смъртта на църквата в нашия град всеки от нас е задължен да присъства на нейното погребение. Погребението ще се извърши в неделя след обяд.

 

В неделя следобед голям брой заинтригувани хора се са събрали на „погребение“. Пред амвона в църквата се намирал един затворен погребален ковчег, заобиколен с цветя. Когато пастирът казал своята малка проповед, обичайна за такива случаи, отворил ковчега и поканил тълпата да пристъпи, за да се прости със тяхната починала църква.

 

Хората са били много заинтригувани да видят какво е в ковчега, тоест как изглежда тялото на „мъртва църква“, започнали да стават и в редица да пристъпват към ковчега. „Опечален“, щом поглеждал в ковчега бързо отвръщал своя поглед с наведена глава и с чувство за вина си отивал.

 

Пастирът в ковчега сложил голямо огледало, на което всеки е могъл да види своя образ.