Mисълта за самоубийство идва от бесовете

 

В живота има всякакви ситуации,някои много трудни.Но Господ не дава на човека кръст, по-тежък от този,който той може да понесе. Една от жизнените трагедии е, когато те изостави любимият човек. В такъв момент на много хора им се струва, че с напусналия ги човек си отива всичко, целият им свят. И че „такава любов не ще имат никога повече”, а с това и радост в живота няма да има вече. 

Това,обаче не е така и животът го показва.Хората и след подобни превратности на съдбата,могат да бъдат щастливи, а понякога дори и по-щастливи от преди.Защо да мислиш за себе си, че ти си такъв особен човек, че при теб нищо повече няма да се повтори?

 

Нищо няма да се получи? Мъжеството е в това, да преживееш нещата. Ако човек ги преживее, той придобива покой, благополучие. Имайки подобен опит,става по-силен и щастлив!Опитът обогатява човека.Една моя съученичка позволи на сина си да доведе вкъщи приятелката си и да заживее с нея без брак.А това не е нищо друго, освен „блудство”. Когато момичето си тръгна от него,той поиска да се самоубие.Започна се с един грях, стигна се до друг - унинието.

 

И първото и второто са от дявола.Искам да отбележа, че блудното съжителство или т.нар. в днешно време съжителство на „семейни начала” е много опасно в това отношение. Когато то се разпада, унинието и мислите за самоубийство, особено при младите,са не рядки гости. Това е като отплата за греха на предателството на собствената юношеска и девическа чистота, предадена за поругание на блудния бяс.Всяка постъпка започва още в мисълта.И ние трябва да разберем, че мислите ни могат да идват от бесовете.Та на всеки човек му е ясно, че желанието да завършиш живота си със самоубийство е неестествено.Ако човек не усеща, че това е ненормално, то той вече е отпаднал от реалността.Възможността да приемеш отрова винаги я има.Но след това отравяне, възможността да се върнеш обратно в живота вече я няма.За мен, най- силният аргумент срещу такава постъпка е, че след това ще бъде още по-лошо.Защото самоубийството е най-страшният грях, за който няма прошка. Дори ако човек не е вярващ, струва си да си зададе въпроса:„Ами ако ТАМ има нещо?И ако това е така, както го описва религията?Ако няма прошка, и за самоубилия се положението бъде много тежко?” Само изглежда така, че страданията ни са толкова големи, че „ по-лошо от това не би могло да бъде”.Но може, може да бъде още по-лошо.

 

Да, на теб сега ти е зле.Когато човек е болен, му е зле.А раздялата с любимия е силна душевна болка.Но нима само ти си в подобно положение?Това се е случвало и се случва и с други хора.И за съжаление, все по-често.Но аз ще ти кажа, а свещеникът има огромен опит с човешките съдби, че ако ти сега преодолееш себе си, своята болка, то след това ще се убедиш, че всичко онова, което ти се е случило, е за по-добро.И ще благодариш на Бога.На теб ти е лошо не само от това, че губиш възможността да общуваш със скъп за теб човек.Неприятно ти е също, че са били отхвърлени твоите достойнства, които ти изглеждат неоспорими.Това е самолюбието. 

То боли вътре в теб.Със самолюбието трябва да се борим, да го подтиснем.Потърпи!Не стоварвай върху себе си цялата болка изведнъж.Потърпи час.После още един... Когато почина дядо ми, баба плачеше иказваше: „Какво ще правим сега?” 

 

А чичо ми й отвърна: „Какво ще правим сега? Ще живеем.Ще живеем!”.А животът е работа.Струва ти се, че животът вече няма смисъл.Но имало ли е смисъл в твоя живот?Истинският смисъл на живота е в Бога.Как да се върне смисълът на живота за невярващия човек? Нужно му е само да стане вярващ.Но как?Опитай да се помолиш: „Господи, ако Те има, яви ми Себе си!”И по думите на старците, Господ обезателно ще се яви.„Ако Те има, укрепи ме, помогни ми!Защото виждаш, ситуацията е безизходна!”И Той ще помогне.Защото във всяка ситуация, която по човешки ни се струва безизходна, в действителност има изход.Веднъж дойде при мен на изповед една жена, която живееше с мъж без брак. При това той вече беше женен.Аз й казах: „Докато не го оставите, не можете да пристъпите към причастие”.Тя ми отвърна, че той за нея е всичко. 

 

„Аз съм на 45 години, нямам нищо в живота си,освен него.” Аз й казвам: „Разбирате ли, че тази ситуация е страшна?Вие рискувате своето спасение.Стане ли нещо с вас- ще попаднете в ада и никой няма да ви измоли.”- „А какво да правя?Не мога да си представя живота си без него.”- „Помолете се.Кажете: „Господи, как да бъде?Не мога с мои сили да разреша тази ситуация.А Ти можеш всичко. Помогни!””. Дойде след 2-3 месеца и казва: „Знаете ли, даже е удивително!Толкова години бяхме заедно с него, и изведнъж сякаш нищо не е имало помежду ни.” Нито съжаление, нито подтиснатост имаше у тази жена.Напротив.Тя сякаш разцъфна, разхубави се.Стана по-весела.Това не е единственият случай в моята практика.Ако човек се обръща към Бога за помощ, той непременно ще я получи.И чрез опита си ще стане вярващ човек.Защото православната вяра - това е ПРАКТИЧЕСКОТО християнство.

 

Защо теоретично да разсъждаваме за вярата и неверието,ако всеки човек може да се убеди в съществуването на Бога от практична гледна точка? За това е нужно само искрено желание.Често след опит за самоубийство човек остава жив, и започва да изпитва кошмари,съвършено явни бесовски влияния.След това е трудно да останеш невярващ.След преживяването на подобно нещо,преди всичко е необходимо човек да се изповяда, защото най-доброто средство за борба с дявола е изповедта.Всичко започва от помислите.Хората възприемат помислите като свои собствени мисли.А това съвсем не е така.Често ни ги внушава сам дяволът.По-добре да не чакате греховните помисли на блудството, унинието, отчаянието да преминат в дело, а да ги изповядате.И тези помисли ще изчезнат.Ако е нужно, може да се изповядвате по-често, докато това не отмине напълно.Помощта идва мигновено.Защо хората,особено онези с фина душевност, в момента на отпускане на греховете, плачат?Защото „камък е паднал от душата им”.Това е реално.На всеки човек пожелавам по-често да се изповядва и да се убеди в РЕАЛНАТА помощ на това поразително тайнство.