Ще ви разкажа една история. Веднъж, преди много години, в единадесет вечерта ми позвъни епархиалния архиерей. Каза: „Отче, надявам се, че не ви разбудих?”

 

Разбира се, че ме разбуди. Той продължи: „Позвъниха ми от болницата. Нужно е бързо да отидете, за да причастите умиращ.” Аз се приготвих, седнах в метрото и отидох в Бронкс, който се намира на приблизително двадесет километра от нашия манастир. Пристигнах в болницата, напътствах умиращия със Светите Дарове, и когато отново слязох в метрото, беше вече един през нощта. Много дълго чаках влака, във вагона нямаше никого. Бронкс е много беден и опасен район. Буквално след две спирки в метрото влезе някакъв човек, застана в противоположния край на вагона и започна детайлно да ме разглежда. Изглеждаше много опасно, и когато вратите се затвориха и влакът тръгна, той започна да се приближава към мен. Първата ми мисъл беше: „Това е, моят час удари.” Мъжът дойде, застана над мен и каза:

 

- Е, какъв си ти? Защо си се издокарал така?

 

Отговорих му, че съм свещеник.

 

- Какъв свещеник? – попита той.

 

- Православен – отвърнах аз.

 

В себе си имах чанта, в която имаше епитрахил, требник и всичко, което ми беше необходимо за служба. Кимвайки към нея, човекът ме попита:

 

- Какво има в чантата? Отговорих:

 

- Същото каквото и в главата ти.

 

- Тоест?

 

- Празно е.

 

Мъжът се засмя и каза:

 

- Ей, не се ли страхуваш от мен?

 

- Не – отвърнах – не се боя. Той седна и каза:

 

- Знаеш ли, някога бях католик, но вече не вярвам в тези неща.

 

Попитах го:

 

- В какви неща? Отговори:

 

- Един свещеник ни разказа, че той може да промени хляба и виното в Тяло и Кръв. Нима ти вярваш в това?

 

- Разбира се, вярвам – отвърнах аз.

 

- Тогава твоите енориаши не вярват в това.

 

- Естествено, че вярват!

 

Той ме погледна и каза:

 

- Е какво, те не си ли ходят вкъщи? Аз не разбрах неговия въпрос:

 

- Какво говориш? Разбира се, че си ходят вкъщи!

 

Чувайки това, той махна с ръка, хвърли насмешлив поглед и каза с увереност:

 

- Не, те не вярват. Ако аз вярвах, че Иисус Христос, Сам е на този олтар, в тази църква, аз никога не бих си отишъл вкъщи. Защо ми е да ходя някъде? И те не вярват, и ти, отче, не вярваш.

 

Това беше една от най-добрите проповеди, която някога съм слушал. И сега ви казвам сестри: вие не вярвате, че Христос е тук. Вие не вярвате, че Той е във вас, не вярвате, че е във вашата сестра, иначе никога не бихте се държали така, както сега. Така че вие, а не някакви хора от улицата, се отричате от Христа. Със самия си живот вие казвате един на друг и на другите хора: “Той не съществува.” Господ е казал: Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мт.10:33). Не гори ли земята под краката ни? Кога ще се изменим? Какво чакате, мълния от небето?… Веднъж аз казах тази фраза на проповед, и внезапно мълния действително удари в църквата – досега никой от тези, когато тогава бяха в храма, не е забравил за това, за което говорех тогава. Жалко, че не мога, макар и понякога, да повторя това…

 

 

превод от руски

източник http://orthodoxy-book.ru/?p=1454