Писма до монашестващи и миряни

"Възлюбени в Христа брате мой, желая ти всичко добро. Днес получих твоето писмо и ти давам отговор на това, за което ми пишеш. Сведенията, за които молиш, не изискват от мен много време и труд, за да помисля и да ти отговоря.

Умната молитва за мен е както занаятът за всеки човек, защото се трудя над нея повече от 36 години.

Когато дойдох на Света Гора, веднага започнах да търся пустинници, които се трудят в молитвата. Тогава, преди 40 години, имаше мнозина, които имаха живот вътре в себе си. Хора на добродетелта. от тях ние избрахме за себе си духовен отец и те бяха наши наставници.

И така - извършването на умната молитва - това е принуждаване на себе си да казваш непрестанно молитвата с уста без прекъсване. В началото - бързо, за да не успее умът да образува помисъл на разсейване, внимавайки само в думите: "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!" Когато това продължи достатъчно дълго време, умът привиква към него и сам го казва. И се услаждаш, сякаш имаш в устата си мед. И искаш през цялото време да казваш това. И ако го оставяш, много се огорчаваш.

Когато умът привикне към това и му се насити, и добре се научи на него, тогава го изпраща в сърцето. Защото умът е даващият храна на душата и това, което той види или чуе - добро или зло, работата му е да го спусне в сърцето, центъра на духовната и телесната сила на човека, престола на ума. Така че, когато молещият се не позволява на своя ум да си представя нищо, а да внимава само в думите на молитвата, тогава той, дишайки леко, с известно усилие и със собствено желание го спуска в сърцето и го държи вътре сякаш в теснина, и равномерно казва молитвата: "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!".

В началото, той казва няколко пъти молитвата в продължение на едно вдишване. След това, когато умът привикне да стои вътре в сърцето, при всяко вдишване се произнася една молитва. "Господи, Иисусе Христе," - вдишване; "помилуй ме!" - издишване. Прави се така дотогава, докогато не го осени благодатта и не започне да действа вътре в душата; след това вече е съзерцанието.

И така, молитвата се произнася навсякъде: и седейки, и в леглото, и и ходейки, и стоейки. "Непрестанно се молете. За всичко благодарете."(1 Сол. 5:17,18) - казва апостолът. Става дума обаче не за това да се молиш само тогава, когато си легнеш. Нужно е борба: стоейки, седейки. Щом се умориш - сядаш, и отново ставаш, за да не те надвие сънят.

Това се нарича деяние. Ти показваш своето намерение на Бога, А всичко се заключва в Него - дали Той ще ти даде. Бог е началото и краят. Благодатта Му върши всичко. Тя е движещата сила.

А за да се появи и започне да действа любовта, е нужно да пазиш заповедите. Когато ставаш нощем и се молиш, когато видиш болен и му състрадаваш, виждаш вдовица и сирачета, старци - и ги милваш, тогава Бог те обича. И тогава и ти Го обичаш. Той пръв обича и излива Своята благодат. И така отдаване Неговото на Него, "Твоя от Твоих".

И така, ако се стремиш да Го намериш само от молитва, не прави нито едно вдишване без молитва. Внимавай само да не приемаш фантазии и представи. Защото Бог е безвиден, непредставим, безцветен. Той е свръхсъвършен. Не подлежи на логически разсъждения. Действа като лек полъх (сравни с 3 Царств. 19:12) в нашия разум.

Умилението идва, когато размишляваш колко си огорчил Бога, Този, Който е толкова добър, толкова ласкав, толкова милостив, благ, целият - пълен с любов. Който се разпна и пострада заради нас. размишлението за всичко това и особено за господните страдания донася умиление.

И така, ако можеш да казваш молитвата на глас и непрестанно, след два-три месеца ще привикнеш към нея. И благодатта ще те осенява и прохлажда. Само я казвай на глас, без прекъсване, и когато умът я приеме, тогава ще си починеш от това да я казваш с език. И пак - когато умът я оставя, започва езикът. В началото, докато не си привикнал, цялото усилие се насочва към езика, после през всичките години на живота ти умът ти ще я казва без труд.

Когато дойдеш, както казваш, на Света Гора, ела и ни посети. Но тогава ще поговорим за други неща. няма да ти остане време за молитва. ще намериш молитва там, където умът ти ще бъде спокоен. Тук, където ще обикаляш по манастирите, умът ти ще се отвлича към друго, към това, което ще чуваш и виждаш.

Уверен съм, че ще намериш молитвата. Не се съмнявай. Само хлопай на вратата на Божията милост и Христос при всички случаи ще ти отвори. другояче не може да бъде. Възлюби Го много, за да получиш много. Според любовта към Него - голяма или малка, и въздаянието е голямо или малко.

----------------------------------

Радвай се в Господа, възлюбено чедо, което благодатта на моя Иисус е просветила и е избавила от света. Отлетяло е в пустинята и се е въдворило в общежитието със своето братство и сега от душа славослови и благодари на Бога.

Божията благодат, чедо мое, като примамка влиза в душата и ненасилствено тегли човека към висините и към висшето. Тя знае по какъв начин да улавя словесните риби и да ги изважда от светското море. Обаче, какво става след това?

Когато Бог извади от света идващият да монашества и го доведе в пустинята, Той не му показва веднага нито страстите му, нито изкушенията дотогава, докато не стане монах и докато Христос не го свърже със Своя страх. И тогава започват изпитанието, подвигът, борбата.

И ако от самото начало изпитваният принуди себе си и успее чрез своите борби да запали свещта на подвига, тя не угасва, когато благодатта се отдалечи и дойдат изкушенията. В противен случай, когато благодатта се отдалечи, той пак ще дойде в предишното си сътояние. И съответно на страстите, които е имал в света, ще се надигнат и изкушенията, и ще приведат в движение предишните навици, на които е робувал и е бил поробен.

И първото, което трябва да знаеш, чедо мое, е че човек много се различава от човека, и монах - от монаха. Има души с мек нрав, които проявяват послушание с голяма лекота. Има и души с твърд нрав, които не се подчиняват лесно. Те се различават както памукът - от желязото. Памукът изисква само смазката на словото. А за да се обработи желязото, са нужни огънят и пещта на изкушенията. И такъв трябва да има търпение в изкушенията, за да настъпи очистване. Когато няма търпение, той е фенер без масло - скоро угасва и пропада.

И така, когато някой с такава природа, по-твърда от желязо, дойде да монашества, то щом излезе на попрището, веднага отстъпва от послушанието. Веднага снема от себе си обетите и се отказва от битката. И виждаш, че само щом се отдалечи малко благодатта, за да бъдат изпитани неговото намерение и търпение, той веднага захвърля оръжието и започва да се разкайва за това, че е станал монах. И прекарва дните си, пълен с непослушание и горчивина, целият - противоречие и превъзнасяне.

По молитвите на стареца благодатта разпръсва малко облаците на изкушенията, за да дойде той поне малко на себе си и да поизтрезнее. Но той скоро отново е своеволие и непослушание, отново смущение и бъркотия.

Пишеш за брат, когото виждаш там, и се удивляваш, как той влага толкова труд във възложеното му служение, а в него все господства егоизмът. Но нима считаш, че за човек е лесно да победи страстта?

Добрините и милостините, и цялото външно добро не смегчават надменността на сърцето. Но умната молитвата, болката на покаянието, душевното съкрушение, и смирението - те смиряват безчинното устроение. И непослушният човек изисква голям и непосилен труд.

Само при крайно търпение може да бъде приведен в добро състояние. Само при крайно търпенеи на стареца, при търпимост и любов от страна на братята могат да дойдат в чувство твърдоглавите послушници. Но ето - и те често биват необходими като дясната ръка. И почти винаги такива, които имат някаква дарба повече от другите, трудно се смиряват. Мислят си, че са нещо, а другите са нищо.

И така, нужни са много труд и много дълготърпение, докато не бъдат разкопани тези стари основи на гордостта и не бъдат положени други основи - смирението и Христовото послушание. Обаче Господ, като вижда трудовете и намеренията и на едните, и на другите, допуска да им се случи такова изкушение, което противодейства на техните страсти, и по милостта Си "Желаещият да се спасят всички човеци" (1 Тим. 2:4) спасява и тях. А ти внимавай, на кого искаш да приличаш.

Най-добре би било ако всички биха ималио благ характер, и биха били смирени и послушни. Но ако някой се окаже по природа по-твърд от желязо, нека не се отчайва. Нужна е борба, но с Божията благодат той може да победи. А Бог не е несправедлив да изисква едно вместо друго. Според това как Е раздал дарбите, според това изисква и обратното издължаване. От началото на творението Той е разделил хората на 3 чина: на единия е дал 5 таланта, на другия - 2, на третия - 1.

Първият има най-високи дарби, той е по-вместителен по ум и се нарича богонаучен, понеже приема от Бога без да е научен от човек. Както са били в старо време Антоний Велики, Св Онуфрий, преп. Мария Египетска, Кирил Филеот, Лука Еладски, и хиляди други, които без наставник са станали съвършени.

Вторият трябва да се научи на доброто, за да го върши.

А третият, дори и да чуе, дори и да узнае, заравя това в земята: не прави нищо.

Ето затова съществува тази разлика сред хората и монасите, която виждаш. И затова най-напред "познай самия себе си", т.е. узнай за самия себе си какъв си. Какъв си наистина, а не - какъв мислиш, че си. С това познание ставаш по-мъдър от всички хора и идваш в смирение, и получаваш благодат от Господа. Ако пък не придобиеш себепознание, а разчиташ само на труда си, знай, че винаги ще се намираш далеч от пътя. Защото пророкът не казва: "виж, Господи, труда ми", а: "Виж, Господи, смирението и труда ми". Трудът е за тялото, смирението - за душата, и двете заедно - трудът и смирението - за целия човек.

Кой е победил дявола? Този, който е познал собствената си немощ, страстите и недостатъците, които има. Боящият се да познае себе си пребивава далеч от знанието и не обича нищо друго, освен само да вижда грешки у другите и да ги съди. Той не вижда у другите дарби, а само недостатъци. Не вижда у себе си недостатъци, а само дарби. И това е наистина лишението, от което страдаме ние, хората от осмия век (според църковното учение осмият век е последният, след който ще настъпи краят на времето и ще започне вечността), непризнаващи дарбите един на друг. Единият е лишен от много, но мнозината имат всичко. Каквото има един, го няма друг. И ако признаем това, получаваме голямо смирение, понеже бива почитан и прославян Бог, Който е украсил разнообразно хората и е предписал нравственото във всичките Си творения. Не така както нечестивите се стараят усилено да въведат равенство, извращавайки Божието творение. Бог всичко Е направил премъдро (сравни с Пс. 103:24).

Затова, чедо мое, докато си още в началото, се погрижи да познаеш добре самия себе си, за да положиш твърдата основа на смирението. Погрижи се да се научиш на послушание, да придобиеш Иисусовата молитва. Нека "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме" бъде твое дихание.

Не оставяй ума си празен, за да не се научиш на лошо. Не си позволявай да гледаш недостатъците на другите, защото без да подозираш това, ще се окажеш сътрудник на дявола и не ще успееш в доброто. не ставай в незнанието си съратник на врага на твоята душа.

Врагът като изобретателен добре умее да се скрива зад страстите и слабостите. Ето защо, за да го поразиш, ти трябва да влезеш в сражение, да умъртвиш самия себе си - всички страсти. Когато ветхият човек умре, тогава ще бъде унищожена силата на врага и противника.

Нашата борба не е против човек, когото можем да умъртвим по различни начини, а против началствата и властите на тъмнината (сравни с Ефес. 6:12). Срещу тях се воюва не със сладки и локуми, а с потоци сълзи, с болка на душата до смърт, с крайно смирение, и с превелико търпение. Така че да тече кръв от преумора в молитвата. Така че от изтощение да падаш и да лежиш със седмици като тежкоболен. И не се отказвай от битката, докато бесовете не бъдат победени, и не отстъпят. Тогава ще получиш свобода от страстите.

И така, чедо мое, принуждавай самия себе си от самото начало да влезеш през тесните врата, защото само те въвеждат в простора на рая. Отсичай волята си всеки ден и час, и не търси друг път, освен този. По него са вървели нозете на преподобните отци. Открий и ти пътя си към Господа и Той ще те упъти. Открий помислите си пред стареца си, и той ще те изцели. Никога не скривай помисъла си, защото в него се крие лукавството на дявола: когато го изповядаш, то изчезва. Не откривай грешката на другия за твое собствено оправдание, защото веднага благодатта, която досега те е покривала, ще направи явни твоите собствени грешки. Доколкото ти с любов прикриваш брата, дотолкова благодатта те огражда и те пази от човешки клевети.

А що се отнася до този брат, за когото говориш, то изглежда при него има неизповядани грехове, за които се срамува да каже на стареца си. И затова изкушението намира място за себе си. Но тази нелепост трябва да бъде поправена, защото без чисто изповядване човек не се очиства. И е жалко, че бесът му се присмива. Тук, в дълбочината е скрит егоизъм. Господ да го просвети, за да дойде в чувство. Ти се моли и имай любов към него и към всички. Само пази себе си от всичко.

Във всеки случай сега, когато вече си излязъл на попрището, ти предстои да изпиташ много видове изкушения и се готви да проявяваш търпение. Непрестанно казвай молитвата и Господ ще ти помогне със Своята благодат. Изкушенията никога не биват по-силни от благодатта.

----------------------------------------

Много се зарадвах на готовността ти да принесеш полза на душата си. И аз жадувам да принеса полза на всеки брат, който се стреми да се спаси.

И така, възлюбени мой, най-скъпи брате, отвори слуха си. Предназначението на човека, когато се роди в този живот, е да намери Бога. Но той не може да Го намери, ако отначало Бог не го намери. "Чрез Него ние живеем и се движим", но нашите страсти са затворили душевните ни очи и ние не виждаме. Когато обаче нашият благ Господ обърне окото Си към нас, тогава се събуждаме като от сън и започваме да търсим нашето спасение.

Затова - на твоя първи въпрос: сега Бог те е видял, и те е просветил, и те води. Труди се там, където си. Казвай неспирно молитвата: с език и ум. Когато езикът се умори, нека започва умът. И отново, когато умът натежи, започва езикът. Само не спирай. Прави много поклони, бодърствай нощем, колкото можеш. Ако в сърцето ти загори огън и любов към Бога, и търсиш покой, и не можеш да останеш в света, защото в теб се разпалва молитвата, тогава ми напиши и аз ще ти кажа какво да правиш. Ако пък благодатта действа не така, но ревността е в това да изпълняваш Господните заповеди за ближния, тогава мирувай както си - добре си така и не търси нищо друго. Ще намериш разликата между 30, 60 и 100 когато прочетеш "Евергетинос". Там са написани и много други неща, от които ще получиш голяма полза.

Ето отговора на другите ти въпроси: молитвата трябва да се казва чрез вътрешната реч. Но тъй като в началото умът не е привикнал към нея, той я забравя. Затова я казвай ту с уста, ту с ум. И така се прави, докато умът не се насити с нея и молитвата започне да действа.

Действие се нарича това, че когато казваш молитвата, чувстваш в себе си радост и веселие и искаш да я казваш непрестанно. и така, когато умът приеме молитвата и тя стане радост, както ти пиша, тогава тя ще се изговаря в теб непрестанно, без да принуждаваш себе си. Това се нарича чувство-действие, тъй като благодатта действа без волята на човека. Той яде, ходи, спи, събужда се, а вътре постоянно възглася молитвата и има мир, радост.

Сега - за времето на молитвата: тъй като си в света имаш различни грижи, извършвай молитвата когато имаш време. Но постоянно принуждавай себе си, за да не се разслабиш. А що се отнася до съзерцанието, за което питаш, там това е трудно, защото се изисква съвършено безмълвие.

Духовното състояние се разделя на 3 чина и съответно на тях действа благодатта в човека.

Първото състояние се нарича очистително, то очиства човека. Тази благодат, която сега е у теб, се нарича очистителна благодат. Тя подбужда човека към покаяние.Всяка готовност към духовното, каквато има у теб - всичко това принадлежи на благодатта. Нищо не е твое собствено. Тя тайно извършва всичко. Тази благодат, когато принуждаваш себе си, остава с теб определен брой години. И ако човек преуспее в умната молитва, той приема друга благодат, съвсем различна от предишната.

Първата благодат, както казахме, се нарича чувство-действие и тя е очистителна, понеже молещият се е почувствал божествено движение-действие в себе си.

Другата благодат се нарича просвещаваща. Чрез нея човек приема светлината на познанието, издига се до съзерцание на Бога. Не светлини, не представи, не образи, а озарение на ума, чистота на помислите, и дълбочина на понятията. За да дойде това, молещият се трябва да живее в голямо безмълвие и да има непрелестен наставник.

И третото състояние, след всичко това, е благодатта на съвършенството, която е велик дар. Сега не ти пиша за нея, защото няма нужда. Но ако искаш да прочетеш за това, то написах, въпреки моята неграмотност, когато преживях тези действия, ръкописната книжка "Духодвижна тръба". Постарай се да я намериш. Купи и Св Макарий Египетски, авва Исаак, и ще получиш голяма полза. И когато срещаш някакво изменение, напиши ми и ще ти отговарям с голяма готовност.

Сега постоянно пиша на тези, които ме питат. Тази година пристигнаха от Германия само и само за да узнаят за умната молитва. От Америка ми пишат с такава охота. В Париж са толкова много тези, които горещо просят. А ние, които сме толкова близо, защо нехаем? Нима това - непрестанно да призоваваме името Христово, за да ни помилва Той, е като да копаем земята?

Накрая, разпространено е едно невежо мнение от изкусителя: ако някой казва молитвата, има опасност да изпадне в прелест, макар точно това мнение да е прелест.

Който иска, нека пробва. и след като действието на молитвата продължи дълго време, вътре в него ще стане рай. Той ще се освободи от страстите, ще стане друг човек. Ако пък е в пустинята... неизразими са благата на молитвата!

"Старецът Йосиф Исихаст - писма"