За лъжата
от Свети Тихон Задонски
Съблазънта, лъжата и лукавството са сродни пороци и произлизат от дявола, който е "баща на лъжата" и на лукавството (Йоан 8:44).
На това той учи и своите служители, хората, които вземат от него пример в своята зла воля и зли нрави. Тези пороци завладяват хората, които едно говорят с устата си, а друго имат в сърцата си.
Обикновено такива хора се наричат двоедушни, тъй като те като че ли имат две души, т.е. вътрешна и външна: с външната си душа те общуват с хората и ги заблуждават, а вътрешната пазят за себе си.
Хората от този тип общуват с ближните си ласкаво, гладко и тихо, но хитро и коварно, за да могат както крадец, да се прокраднат в техните сърца. Те умеят и смирени да се покажат, а отвътре е съвсем друго.
Те от време на време леят сълзи и въздишат, а в сърцето им е съвсем друго. Те често се кълнат и проклинат, но клетвата им е само на езика и така заблуждават хората.
По такъв начин те подражават на своя "баща", на бащата на лъжата, на дявола, който понякога се преобразява на ангел на светлината, за да може така по-удобно и лесно да заблуди и погуби човека.
Лъжата е от плътското рождение и от плътското мъдруване.
