Много разочароващо е, особено за свещениците, когато виждат християни, които идват на църква неделя след неделя, месец след месец, година след година, а при това нямат никакъв напредък в духовния живот. Който не напредва, изостава, казва една стара поговорка.

 

Плътският християнин е християнин, намиращ се „в застой”. Апостол Павел е казал в Коринтската църква: „С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте, понеже сте още плътски” (1 Кор. 3:2-3).

 

Въпреки че плътските християни могат да бъдат спасени, защото те имат много малък или почти никакъв духовен напредък. Много разочароващо е, особено за свещениците, да виждат християни, които идват на църква неделя след неделя, месец след месец, година след година, а при това нямат никакъв напредък в духовния живот, въпреки че може да участват в дейността на църквата или в самото богослужение.

 

Наблюдавайте ги как вършат своите едни и същи стари грехове по един и същ начин. Те изобщо не превъзмогват своите обичайни грехове, въпреки че с години идват на богослужение, отдавна са станали пълнолетни и способни да разрешават тези проблеми. Но те отказват да мислят библейски.

 

(Временното падане в грехове не е плътскост, защото то е неизбежна част от всеки християнски живот.)

 

 

 

Тяхна основна характеристика е, че те са „застинали” по дух.

Плътските християни се намират в такова състояние на духа, в което се стремят да удовлетворят самите себе си, а не да угодят на Бога.

 

Плътското християнство е състояние, което всеки от нас избира по своя воля.

 

Плътските християни са хора, които са развили състояние на непослушност. Те доброволно живеят в грях, управлявани от „ветхия човек”, от когото са се отрекли при кръщението, но който още изцяло ги ръководи – защото те искат това. Светият Дух живее в тях, но те не Му позволяват да расте в тях и да ги преобразява.

 

Характерно за тях е, че все още се мъчат с основите на християнското учение. Още се мъчат да се научат да четат, докато техните колеги вече са завършили средното си образование. Разликата между плътския, „застинал” християнин и християнина, който расте духовно, е, че плътският християнин не е използвал времето, след като е приел Христовото учение, за да се развива духовно.

 

Плътският християнин е като спряло превозно средство, на което не му достига бензин, за да продължи. Светият Дух винаги присъства в нас, за да ни даде сила и моторът да бъде в изправност, но горивото, с което се движи тази кола, е нашата преданост, нашият труд за духовно израстване. А това изисква постоянство.

 

Всеки християнин трябва да се стреми да не бъде плътски, „застинал” християнин. Да бъдеш плътски е въпрос на твой личен избор. Плътските християни отдавна би трябвало да се хранят самостоятелно (в духовен смисъл). Но те не могат, защото са развили непослушание в мислите си и слушат само себе си, игнорирайки Божието Слово и Божиите Заповеди.

 

 

Разликата между плътските християни и новоначалните християни е голяма, въпреки че и едните, и другите все още се борят с основите на християнството и едва се учат да сричат и да четат. Плътските християни са на такова ниво вече години, понякога и десетилетия, живеят в едни и същи стари грехове, без да се променят нито милиметър.

 

Новоначалните християни са още млади в Господа и още не могат самостоятелно да се хранят духовно, затова им е необходимо да ги храни друг, преподавайки им Божието Слово и Божието Учение. Но те имат ентусиазъм да се учат и да се променят.

Плътските, „застинали” християни нямат никакво намерение да приемат съвети и наставления от когото и да било, защото са се затворили в собствения си свят на послушание към себе си и в собствените си преценки за нещата. Дори ако питат за съвет, те нямат намерение да го използват, защото са твърдо убедени в собственото си мнение.

 

 

 

Библията ни дава няколко примера за плътски вярващи. Един от тях бил цар Саул, Кисовият син, първият цар на Израил. Той бил на верния път на спасението на душата, защото Библията казва: „Бог му даде друго сърце” (1 Цар. 10:9). Но въпреки това, заради своето въставане против Бога и непослушание, той завършил така, че потърсил съвет от магьосница – жена с дух на гадаене и врачуване, след което извършил самоубийство.

 

Цар Соломон е следващият пример за цар, който бил напълно изправен пред Бога и стъпил на пътя на спасението, но по-късно отвърнал главата си от Господа. В началото бил изключителен цар. Една нощ Бог му се явил насън и му казал: „Искай, каквото желаеш да ти дам” (3 Цар. 3:5). Цар Соломон отговорил: „Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам… Дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло” (3 Цар. 3:7-9).

 

Но по-нататък в Библията четем: „Цар Соломон залюби много жени чужденки…” (3 Цар. 11:1) и затова започнал да се моли на други „богове”. Когато цар Соломон започнал да води живот на плътски вярващ, тогава написал Книга на Еклисиаста или Проповедника, която говори за суетността на живота.

 

Синовете на Иаков живели 11 години в плътско състояние, след като продали в робство своя брат Йосиф. Цар Давид живял като плътски вярващ във времето, когато извършил прелюбодеяние и убийство. Когато Цар Давид искал да прикрие своя грях, пророк Натан го изобличил за злото, което е извършил, и му обяснил какво наказание го очаква.

 

 

 

Господ ни е дал нов живот. Когато Господ ни е спасил със Своята жертва на кръста, Той е направил това, за да Му служим със своя живот и да Му бъдем послушни за наше добро.

 

От нас зависи да преживеем този живот смислено, служейки на Него.

 

 

източник: www.bogonosci.bg