Веднъж един човек седял до оазиса, край входа на близкоизточен град. Към него се приближил юноша и попитал: 

- Аз никога не съм бил тук. Какви хора живеят в този град?

Старецът му отговорил с въпрос: 

- А какви бяха хората в този град, от който ти излезе?

- Това бяха зли и егоистични хора. Впрочем, имено заради това аз го напуснах с радост.

- Тук ти ще срещнеш точно такива- отговорил му старецът.

След малко време, друг човек се приближил към това място и задал същия въпрос: 

- Аз току що дойдох. Кажи ми, старче, какви хора живеят в този град?

Старецът отговорил пак така: 

- Ами кажи, синко, как се държаха хората в този град, откъдето дойде?

- О, това бяха добри, гостоприемни и благородни души. Там оставих много приятели, и за мен беше трудно да се разделя с тях.

-Ти ще намериш такива и тук,- отговорил старецът.

Търговец, който поил недалече своите камили, чул двата разговора. И щом вторият човек си отишъл, той се обърнал с упрек към стареца:

- Как може на двама човека да дадеш два напълно различни отговора на един и същ въпрос.

- Сине мой,- казал старецът,- всеки носи своя мир в сърцето. Този, който в миналото не е намерил нищо добро в тези краища, откъдето е дошъл, и тук също няма да намери нищо. А този, който е имал приятели в другия град, и тук също ще намери верни и предани приятели. Защото, виждаш ли, обкръжаващите ни хора стават това, което ние намираме в тях...

„Как обрести крепкую веру в Бога“

(logoslovo.ru)