Приближавайки се към Светата Чаша, причастникът е длъжен да сложи ръце кръстообразно на гърдите си, ясно да произнесе своето име и широко да отвори уста. Малката частица на Светите Дарове, както съветва преподобни Амвросий Оптински, трябва да се преглътне цяла. Ако частицата е по-голяма, може внимателно да се сдъвче. След като дяконът или църковнослужителят изтрие устата с кърпа, трябва да целунете долния край на чашата. Не трябва да се кръстите или кланяте близо до нея. След причастяването е прието да се пие теплота, топла вода, смесена с вино. С тази теплота трябва да се изплакне устата, за да не остане частица от Тялото Христово и след това да се преглътне.Отстъпвайки от чашата, не бива да се покланяме на иконите. Не бива също така в деня на Причастието да коленичим или да правим земни поклони. Земните поклони са израз на покаяние и скърби за греховете. 

 

Причастникът трябва да пребивава в духовна радост и славословие на Бога. След приобщаването със Светите Тайни трябва да се благодари на Бога и да се изслушат в храма или да се прочетат у дома молитвите след Свето Причастие. Някои християни не отдават голямо значение на тези молитви. Имат ли право? Митрополит Вениамин (Федченков) пише за един благочестив свещенослужител, който смятал причина за много изкушения непрочитането или прибързаното лекомислено прочитане на правилото след Свето Причастие. От собствен опит той знаел, че в този случай Божествената благодат, получена в тайнството, го напускала и го нападали изкушения.

 

Господ е човеколюбив, но ние не можем безнаказано да Го оскърбяваме със своето пренебрежение, като считаме за ненужно дори да благодарим за неизречената към нас милост. “Един от енориашите в храма, където служа, разказа случилото се с неговия роднина, Божия раб Василий. Този човек имал дълбока вяра и се стараел да води благочестив живот. Всяка година се причастявал 17 пъти. При цялото това усърдие за спасение на душата обаче той не отдавал голямо значение на прочитането на благодарствените молитви след Причастие. Той, разбира се, благодарял на Бога, но се ограничавал само с казване на: “Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе” пред иконите, когато се връщал вкъщи. Веднъж след Причастие Василий радостен се върнал вкъщи, застанал пред иконата и по навик произнесъл: “Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе”. Изведнъж се чул повелителен глас: “Ти защо не четеш

благодарствени молитви след Причастие?!”. Василий толкова се изплашил, че затреперил с цялото си тяло. Оттогава след приемане на Светите Тайни, той незабавно четял определените молитви”. Може ли със свои думи да благодарим на Господа? Разбира се, ние можем от преизпълнено сърце да благодарим на Господа за Неговата милост към нас, грешните, със собствени молитвени слова. Но не бива да забравяме да четем молитвеното правило определено от Църквата. “От мига на причастяването със Светите Тайни, - наставлява преподобни Никон Оптински, - трябва да внимавате да не плюете. Старайте се да не плюете през целия ден, макар да няма указание за това и то да не е грях”.

 

По-строго по въпроса се изказва старецът иеромонах Сампсон. Веднъж го попитали:

 

- Понякога в деня на Причастието случайно плюеш. Грях ли е това?- Не трябва - отвръща стареца Сампсон. - Наложително е да се въздържиш. Ако си се изплюл в носна кърпа, трябва да я переш отделно. Чрез причастника се осветяват всички предмети, в това число дрехата, дори стаята.

 

- Къде да се слагат костите от риба в деня след Причастието?

 

- Да се съберат в хартия и след това да се изгорят, а в чинията да не се оставят, тъй като ще я измият. В деня на Причастието в никакъв случай не трябва да се яде месо под какъвто и да е предлог, не трябва да се пие вино. Не се ходи на гости и не се приемат гости. Именниците празнуват скромно. Случва се, след като се причастим, вечерта да отидем на банкет и да пием без мярка, да празнословим и да вършим всякакви безобразия! Относно храната след Причастие поучителни са думите на митрополит Вениамин (Федченков): “Забелязва се нещо удивително: след Причастие не ни се иска да ядем “блажно”, а нещо постно”. Тук се забелязва инстинктивно физическо “съзнание” за несъответствието на “плътското” с духовното състояние, с което и тялото е въведено в общение с Бога, Господа Иисуса Христа и Светия Дух. Познавам човек, който в деня на Причастието не вкусвал нищо, освен чай. И обратно, когато човек се нахрани с блажни храни или преяде след Причастие, той веднага ще почувства как губи онова светло, тънко, духовно нещо, което преди това е усещал.

 

Не могат да съжителстват на едно място разнородни стихии. На практика често постъпваме така въпреки опита и съзнанието: след Причастие не знаем мярка в яденето и пиенето. И затова губим “телесната” и “духовната” благодат”. Душата и тялото на човека, приел Тялото и Кръвта на Господа, са изпълнени с Божествена благодат, която трябва грижливо да се пази. Тази благодат освещава не само причастника, но и пространството около него.

Понякога Бог промислително дава на хората да усетят с телесните си чувства благодатта, която излиза от причастника. Веднъж старецът Гавриил (Зирянов) като болен се причастил със Светите дарове. След Причастието при него в килията влязъл монах, отец Епифаний. Той усетил в стаята благоухание и се обърнал към килийника:

 

- С какво си парфюмирал стареца? Колко ли е скъп този парфюм? Колко хубаво мирише...

 

След малко друг монах минал да навести отец Гавриил - отец Авенир. Той също усетил необикновеното ухание в стаята и попитал на каква цена е купил такъв прекрасен парфюм. Нито старецът Гавриил, нито неговият съкилийник ползвали парфюми. “Лежах - спомня си старецът Гавриил по-късно - разбит, сякаш нападнат от разбойници. Но бях причастник с Животворящите Тяло и Кръв Христови и ето: Духът животвори! И всички усещаме благоуханието му с обонянието си. Той подобно на евангелския самарянин намазва раните на нападнатия от разбойници с виното и елея на Своята благодат”.

 

След Причастие трябва особено грижливо да се стараем да не огорчим влезлия в нашите сърца Господ с някакво съгрешение. По думите на схиигумен Сава: “След смъртта ще бъдем изтезавани жестоко, ако не сме съхранили благодатта на Светия Дух. Ако се случи в деня на Причастието да се разгневите, огорчите или осъдите някого, трябва да се стараете да очистите това петно в душата с покаяние. Този ден е най - добре да бъде прекаран в мълчание и молитви или в четене на Свещеното Писание и поученията на светите отци, защото душата в този момент е особено възприемчива към доброто и дивните евангелски слова ще се задържат в глъбините на сърцето”. Ако сме се сподобили, по Божия милост, по време на Причастие да получим благодатни дарове, трябва да ги пазим, като строго следим движенията на сърцето, помислите на ума и телесните чувства. Преподобни Алекси Зосимовски казва: “Плодовете на Светото Причастие действат, ако не оскърбяваме светинята. Ако я оскърбяваме, в същия ден на Причастието тя престава да действа. С какво оскърбяваме светинята? Със зрение, слух и други осезания, с многословие и осъждане. Затова в деня на Причастието трябва преди всичко да пазим зрението от съблазни, повече да мълчим и да държим езика си зад зъбите”.

 

Известният гръцки духовен писател Херувим (†1979) на младини известно време живял на Атон под ръководството на един светогорски старец. Веднъж този старец поканил в каливата6 си на празнично богослужение няколко атонски подвижници. Всенощното бдение и Литургията продължили цяла нощ. На разсъмване монасите се причастили. Отец Херувим бил потресен от пламенната молитва на праведниците,разпаления им дух и горещите сълзи. Веднага след като свършила Литургията, той побързал в кухнята да приготви кафе за участниците в богослужението. Обаче още не успял да запали огъня и вече всички си отишли. Отец Херувим попитал стареца си:

 

- Защо отците си тръгнаха, без да пият кафе?

 

- След това всенощно бдение могат ли да седнат на кафе? Те приеха в себе си Христа, скъпоценния Бисер и веднага тръгнаха, за да не загубят в беседа онова, което им подари всенощната служба - отвърнал старецът. Трябва да отбележим, че много атонски подвижници прекарват времето след Причастие в молитвено бодърстване. Веднъж след свършване на службата послушниците предложили на стареца Гавриил Пустинник да легне да си почине. Старецът отвърнал:

 

- Не си струва да спим след Божествена Литургия и Божественото Причастие, защото приехме Пречистите Христови Тайни и всеобщият враг-дяволът не трябва да ни намери спящи, за да ни изкушава, да осквернява тялото и душата ни с нечисти помисли и вредни похоти, от които изчезва благодатта Божия, влязла в нас с Божественото Причастие. “Установено е, - пише митрополит Вениамин (Федченков), - че ако причастникът скоро след Причастие легне да спи (особено след обилен обяд), като се събуди, не чувства вече благодатта. Празникът за него като че ли е свършил. И това е разбираемо: предаването на сън свидетелства за невнимание към небесния Гостенин, Господа и Владиката на света. Благодатта бяга от нехайния участник на Царската вечеря. Най-добре е това време да се прекарва в четене, размисли и внимателна разходка. Даде ми се да наблюдавам това сред монасите. В света може да се посети болен, да се направи някое добро или да се насладим на благочестиво общение с братята, или пък да отидем на гробища при свои покойници”.Преподобни Нектарий Оптински съветвал своите духовни чеда след Причастие да не бързат да правят нещо, а “да си дадат отдих: половин ден да почетат Свещено Писание, да пребивават в молитва и благодарение на Господа” . 

 

Да обобщим всичко казано по-горе. И така, как трябва да се държим след Причастие? Трябва да пребиваваме в размишление за това колко страшен и велик е дарът, който сме получили. Трябва да благодарим за това на Господа и да сме духовно трезви, за да не оскърбим Божествената благодат, с която сме се сподобили да получим в тайнството Евхаристия. Като имаме в себе си Господа, трябва да употребим времето след Причастие за задълбочаване на духовния ни живот, придобиване на добродетели, борба със страстите и греховните навици. Обитаващият в нас Господ неизмеримо усилва нашите духовни сили. Затова времето след приемане на Светите Дарове е безценно. Трябва да бдим и да го използваме разумно.

 

Из книгата "Чудото на Светото Причастие