Доброто е Самия Господ, всичко, което идва от Него и което е около Него. Доброто се открива в човешката природа преди грехопадението, а също и след обновлението й от Светия Дух. Доброто е и същността на това, което е правилно и разумно, и съществува във връзката между двете. То е съвършеното отсъствие на неразумност, лукавство и извратеност.

 

От друга страна, лошото е извращението и отсъствието на всичко онова, което описахме като добро. Всичко, което произлиза от злото, включва в себе си елементи и части от смъртта, а именно “тялото на смъртта”, чийто баща и поддръжник е лукавият и многото му служители.

 

От една страна доброто съществува и има природа, защото е действителна същност и идва от Бог. А от друга страна, злото не съществува нито като създание, нито като същност, но се е зародило като паразит от отсъствието на доброто, точно както тъмнината се появява при отсъствие на светлина. Злото само по себе си е “несъщество” и несъществуващо, следователно не бива да позволяваме да ни заплашва и да се страхуваме от него. Това, което му придава субстанция, е нашето лично невежество и предателство. То наподобява някой, който изгася светлината и потъва в тъмнина.

 

Бог Слово, Самата Истина, потвърждава тази реалност с думите: “Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява”(Мат.12:30). Това е, което Той загатва, когато ни подканя да пребъдем с Него, бидейки съвършеното добро. “Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо” (Иоан 15:4,5).

 

превод: Ловчанска Света Митрополия

източник: Ловчанска епархия