В памет на преподобния наш отец Прокопий Декаполит, изповедник

Декаполитската страна, получила названието си от десетте града, разположени в нея, се намира при Галилейско море; свети евангелист Марк споменава за нея, като казва: “ Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие”. От тази страна бил родом и преподобният Прокопий изповедник. Опитен в монашеските подвизи, изпитан в строгото постничество, украсен с душевна чистота, той бил славен сред подвижниците. В това време настъпили тежките времена на иконоборческата ерес; неин първи подбудител бил беззаконният гръцки цар Лъв Исаврянин, който несправедливо наричал светите икони идоли, а покланящите им се - идолопоклонници. Той убил мнозина невинни православни, предал на проклятие всички предишни правоверни царе, светители и християни за това, че почитали светите икони, с което заслужил проклятие от всички. Тогава непоколебимият стълб на православието и крепкият защитник на православната вяра, преподобни Прокопий, застанал мъжествено срещу множеството на еретиците, които в нечестието си хулели Бога Слово и безчестно отричали светите икони. Той посрамил еретиците, като изобличил безумното им мъдруване, преодолявайки го с непобедими боговдъхновени слова.
 
С това той си навлякъл гнева на безбожния цар, който подобно на див лъв, излязъл от пустинята, ревял, търсейки плячка. По негова заповед хванали преподобния и жестоко го били; мъчители стъргали тялото му с железни остриета и след това го хвърлили в мрачна и смрадна тъмница. Но светецът твърдо понесъл всички страдания. Заедно с него страдал и преподобният Василий, който преди това се подвизавал с него в постничество и в упражняване в добродетелите. Сега те двамата претърпели заедно много мъчения за светите икони. Те били затворени в тъмница и се намирали там до смъртта на безбожния мъчител. А когато Лъв умрял, като се лишил не само от временния, но и от бъдещия вечен живот, свети Прокопий заедно с другаря си Василий и с други светии бил пуснат от тъмницата. Останалото време от живота си прекарал в постнически трудове, мнозина наставил в добродетелта и ги довел до спасение. В дълбока старост отишъл при Христа Бога, за да Го гледа вече лице в лице, а не на икона, и за да приеме достойна награда за трудовете си като постник и страдалец Христов, подвизавал се докрай за Неговата свята икона.

Всички жития за месец Февруари »

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ