Житие и страдание на свети свещеномъченик Протерий, патриарх Александрийски

Житие и страдание на свети свещеномъченик Протерий, патриарх Александрийски

След смъртта на свети Кирил на патриаршеския престол на Александрия се възкачил еретикът Диоскор. Този беззаконник разпространил ереста си из целия Египет. По това време там живеел един благочестив презвитер, твърд в истинската вяра, на име Протерий. Той бил известен със светостта на живота си и бил преизпълнен с боговдъхновен разум и мъдрост. Протерий видял, че мнозина се отклонили към ереста на патриарха, който лъжливо утвърждавал, че в Христа има една природа, и смело се борел с еретиците. Патриарх Диоскор силно се разгневил срещу него; като желаел да склони и този защитник на православието към единомислие със себе си, той коварно го ласкаел и дори го почел със сан протопрезвитер, но опитите му не се увенчали с успех. Свети Протерий, утвърден във вярата от светейшия Александрийски патриарх Кирил, бил непоколебим. На Четвъртия Вселенски събор, проведен в Халкидон при цар Маркиан, Диоскор бил изобличен в своята ерес, бил лишен от патриаршески сан, отлъчен от Църквата и изгонен в Пафлагонска област, в град Гангрена, където след известно време и умрял. Вместо низвергнатия Диоскор на патриаршеския престол в Александрия бил избран от православните архиереи, клирици и благочестиви християни светият Протерий, който наистина бил достоен за този сан.
 
Но болшинството от александрийския народ, напоен с отровата на ереста, възбуждана при това от неколцина клирици еретици, било против поставянето на Протерий за патриарх. И когато свети Протерий встъпил в длъжност и започнал да изповядва правата вяра, утвърдена от светите отци на Халкидонския събор, сред народа възникнала разпра и избухнал метеж. Неколцина от клириците, начело с презвитер Тимотей, с прозвището Елур, и дякон Петър Монг - привърженици на Диоскор и на неговата ерес, заедно с други, се отрекли от православните, не пожелали да имат общение със свети Протерий и предизвикали разкол сред народа. Затова в александрийската църква настъпил голям раздор: едни признавали навопоставения патриарх и се държали за православието, а други искали завръщането на Диоскор и проклинали догматите, установени на Халкидонския събор. Двете страни водели силна борба една с друга. Привържениците на Диоскор говорели против свети Протерий, наричали го прелюбодеец, понеже той, докато Диоскор бил още жив, приел неговата невеста - александрийската църква; наричали Протерий и еретик, недостоен за сана патриарх. Много беди претърпял свети Протерий от еретиците; боейки се да не би те да го убият, поискал въоръжена охрана; винаги се намирал в страх, очаквайки народни вълнения, понеже привържениците на Диоскор вече нападали градските началници и войската, разположена в града. В това време консулът от Тивиада дошъл в Александрия, за да умири вълнението. Метежниците започнали да хвърлят камъни по пристигналите заедно с консула воини. Те, като видели народното въстание, се насочили към храма Серапидис и се затворили в него. Метежниците обкръжили храма и като го превзели, изгорили всички намиращи се в него воини. Когато вестта за това достигнала до благочестивия цар Маркиан, той силно се разгневил, изпратил голяма военна сила и умирил вълнението, като заповядал зърното и житото, които докарвали в Александрия на кораби от градовете на Египет, от това време да карат не в Александрия, а в Пилусия, и оттам - в Цариград. Освен това Маркиан отнел на александрийците народните (обществените) бани и други придобивки, ограничил свободата на жителите, закрил провеждащите се при тях народни представления. Гражданите, скърбейки за това, и най-вече чувствайки недостига на хляб, се смирили и помолили светейшия патриарх Протерий да отиде при царя и да се застъпи за тях. Свети Протерий отишъл и ходатайствал пред царя за града си, и царят, като се смилил, изпълнил всички просби на светия мъж. На гражданите им била върната предишната свобода и отново започнали да карат зърното направо в Александрия. След това патриархът известно време мирно управлявал паството си и предал на анатема непожелалия да се покае Тимотей Елур.
 
След кончината на благочестивия Маркиан еретиците отново надигнали глави и започнали да подстрекават обикновения народ и престанали чак когато постигнали своето. Хитрият и лукав Тимотей Елур, който се занимавал и с магьосничество, измамил египетските монаси, живеещи по манастирите или подвизаващи се в пустинята, по следния хитър начин.
 
В една мрачна и безлунна нощ, като се облякъл в тъмна дреха, той започнал да обхожда килиите на монасите и се обръщал към всеки по име. Когато монасите го питали кой е и какво му трябва, той отговарял:
 
- Аз съм един от ангелите; изпратен съм от Бога, за да ви съобщя да нямате общение с Протерий и да не приемате постановленията на Халкидонския събор. За епископ на Александрия трябва да поставите Тимотей Елур.
 
Така хитрият измамник, с помощта на демон, ги измамил. А монасите, като не разбрали вражеските козни, приели лъжата за истина и като си разказвали един другиму за ангелското видение, се съгласили и се събрали всички заедно. Като се посъветвали, те се отправили към Александрия - все едно отивали на бой; всички били заслепени от ярост против светия архиерей Протерий и искали да го изгонят от църквата. В това време в Александрия Тимотей събрал около себе си много метежници; едни той съблазнил, а други тайно подкупил с пари. Като издебнал удобен момент, когато консулът Дионисий не бил в града (той се забавил в Горен Египет), Тимотей с многобройните си съмишленици, с наетата от него въоръжена войска и с пристигналите монаси се отправил към храма. Сред метежниците имало двама низвергнати и отлъчени епископи и няколко клирици, също отлъчени. Те ръкоположили Тимотей за епископ и го нарекли Александрийски патриарх. Той сторил това въпреки всички църковни правила, като презрял царските закони, надявайки се само на метежния народ и на прелъстените монаси.
 
Светейшият патриарх Протерий, като видял този метеж и като нямал помощ отникъде поради отсъствието на консула, намислил да избяга. През нощта тайно напуснал града. Когато заспал, му се явил пророк Исаия в сънно видение и рекъл:
 
- Върни се в града, там ще те чакам!
 
Размишлявайки за видението, Протерий разбрал, че му предстои мъченическа кончина. Той се върнал и влязъл в църковната кръщелня. Междувременно метежниците, желаейки да го убият, го търсели навсякъде. Като узнали, че се намира в кръщелнята, те го затворили там. После неколцина от тях влезли и го убили, а заедно с него убили и шестте души, които го придружавали, като при това намушкали цялото тяло на светеца с острите наконечници на железните пръти, които мъчителите носили със себе си. Те пролели невинната кръв в същото време, когато бил заклан за нас нашата Пасха - Христос; убийството било извършено на Велика събота. Но убийците не се наситили с кръвта и стигнали още по-далеч в жестокостта си. Като завързали нозете на Христовия мъченик с въже, те влачили светото му тяло насред града, при което му нанасяли удари с различни оръдия, разкъсвайки го на части. Някои в пристъп на най-голяма ярост даже впивали зъби в тялото му, все едно, че били кучета или диви зверове. Като разпалили голям огън, те изгорили тялото на Христовия страдалец, а праха му разпръснали във въздуха. При това, по нареждане на лъжливия си патриарх Тимотей, те изгорили дори и архиерейския престол, на който сядал свети Протерий, понеже уж бил осквернен от светия мъж; така скверните и нечестивите обявили Божия угодник за безбожен.
 
След безчовечното убийство на свети Протерий, Тимотей изпратил свои воини по всички градове на Египет, за да изгонят православните архиереи, а вместо тях да поставят други, които самият той е ръкоположил. Тогава притесняваните православни епископи и клирици и всички правоверни изпратили просба до благочестивия цар Лъв, който се възкачил на престола след Маркиан; православните изпратили такава просба и до светейшия Цариградски патриарх Анатолий; в просбите си те разказали за всичко, което се било случило, и молели със сълзи да избавят Александрийската църква от това бедствие. Царят и патриархът силно скърбели за безчовечното убийство на невинния Божий архиерей Протерий. Царят незабавно изпратил в Александрия свои сановници и войска и мнозина от метежниците били наказани: на едни от тях били отсечени ръцете, на други били отрязани езиците, някои били затворени в тъмници, други били бити и прогонени. А самият Тимотей Елур, лъжливият патриарх, бил предаден на съд. Осъден от православните епископи, той приел отплатата за делата си: те не само го лишили от архиерейство, но дори го изхвърлили от Христовата Църква, изпратили го на заточение в град Гангра, където някога бил заточен и учителят му Диоскор. Вместо него на патриаршеския престол в Александрия бил възведен друг Тимотей, с прозвището Салофакиол. Той се отличавал с твърда вяра, мъдрост и добродетелен живот, поради което се ползвал с уважение от всички. И настъпил мир в александрийската Църква, която от това време започнала заедно с всички православни да възхвалява Отца и Сина, и Светия Дух, Единия Бог в Троица. Амин.

Всички жития за месец Февруари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ