Житие на преподобната наша майка Параскева - Петка Епиватска

Преподобна Параскева, което се превежда Петка, се роди в град Епиват, който се намира на брега на Мраморното море, от благочестиви родители, които неотклонно живееха според Божиите заповеди и украсяваха живота си с милостиня и благотворителност. След като родиха тази чиста Христова гълъбица и добре я възпитаха в същите нрави по Божия закон, те се преселиха в небесните обители, а оставиха за свои наследници Параскева и нейния брат Евтимий, който после стана епископ на град Мадит и извърши там много чудеса, а мощите му подир смъртта източиха извор от миро и раздават изцеление на всички, които прибягват към тях с вяра.
 
Преподобната, като изпрати добре своите родители при Бога, възревнува усърдно живота на светците, поради което изнуряваше тялото си с пост и бдения, страдания и лежане на земята. А после съвсем пламна от божествено желание и не изтърпя дълго да остава в този суетен свят, но остави всичко и потъна в пустинята, гдето водеше безплътно равноангелно житие. Като подражаваше на боговидеца Илия и на Кръстителя Иоан, хранеше се само с пустинни билки, страдаше от студ и зной, но погледът беше обърнат само към Оногова, Който може да спаси от малодушие и буря смирените по сърце. Но и тези диви билки, та даже и водата не приемаше до насита, а много малко, и то привечер. Кой ще изповяда многото нейни сълзи, кой ще изрече непрестанните стенания, кой ще разкаже ляганията на земята и изтезанията? Защото там нямаше никой друг, който би могъл да види, освен всевиждащото Божие око. Там тя нямаше грижа за суетата на този свят, а само за очистването на душата си, за отговора пред бъдещия страшен съд и за посрещането на безсмъртния жених Христа, като си казваше: “Тебе, Женише мой, обичам” и като носеше винаги в ума си казаното в Песен на Песните: Кажи ми Ти, Когото душата ми възлюби! И за това постоянно страдаше, как да украси светилника си, как да го напълни с елей, как ще чуе сладкия глас на Жениха, как ще ликува заедно с мъдрите девици, как ще се наслади на славата, светлостта и блаженството. Само за това страдаше сърцето, само за това очите ѝ винаги бяха изпълнени със сълзи, като си казваше: “кога ще дойда и се явя пред лицето Божие”!
 
Прекарвайки времето си в тия упражнения, лукавият дявол завиждаше на нейния добродетелен живот и се стремеше да я изкушава с фантазии и да я плаши с привидения, като се претворяваше много пъти в разни зверове, за да постави спънки на нейния път. Обаче смелата Параскева си беше поставила Всевишния за свое прибежище и прогонваше враговете с помощта на честния кръст. Такъв мъжки разум придоби женската природа, че разоряваше бързо всичките козни на врага като някаква паяжина и като Давид всеки ден поваляше мисления Голиат, побеждавайки дявола. И така се подвизаваше против естеството и така украси душата си с добродетели, че и над нея се изпълни пророческото слово: “ще пожелае царят твоята красота”. И така чрез деянието намери възход във видението, като украсяваше живота си словом и делом. И прекара доста години в пустинята.
 
Но една нощ, вдадена в молитва както обикновено и вдигнала умилено ръце към небето, видя в божествено видение светъл ангел като юноша, който дойде при нея и каза така: “Остави пустинята и се върни в родния си край, защото там трябва да върнеш тялото си на земята, а душата да преведеш в невеществените селения!” Като поразсъди, тя разбра, че видението е божествено, и хем се радваше за разлъката с тялото, хем скърбеше, че трябва да остави пустинята, защото нищо друго така не очиства душата и не я довежда до Божия образ, както пустинята и безмълвието. Но против волята си остави пустинята, върна се в света, пристигна в Цариград, влезе в прекрасния храм “Света София” и какво не прави: извърши много поклони, проля сълзи, принесе сърдечни стенания, а като си спомнеше живота в пустинята, люта печал я измъчваше. И както трудолюбива пчела обикаля всички пролетни цветя, така и тя обиколи всички тамошни свети места. Дойде в пресветлия храм на Богородица, наречен Влахерна, и там падна пред нейната честна икона, проливаше топли сълзи и говореше: “Владичице на света, на тебе възложих целия си живот, на тебе възлагам всичката си надежда! Не ме отхвърляй мене, бедната, и не се погнусявай от твоята рабиня, която е последвала твоя единороден Син още от младостта си! Ти познаваш немощта на женското естество, познаваш и повредата на душата ми. Нямам друга надежда, нямам друг покров. Ти си моята наставница, ти си моята застъпница, ти си пазителка на целия ми живот! Докато ходех из пустинята, тебе имах за помощница. А сега, като се завърнах в света, каква друга помощ ми трябва освен тебе? Затова, Владичице, стой до мене, бедната, и ми бъди спътница, наставница и ръководителка до края на живота ми!” След като се помоли така от цялата си душа и като възложи всичката си надежда на Божията Майка, се отправи към своя роден край. Пристигна в Епиват, прекара там известно време, като прибавяше трудове към трудовете и страдания към страданията, украсяваше себе си с пост и бдения и винаги беседваше една с единия Бог в молитва. После, като разбра за своето заминаване оттук, веднага се обърна към Бога с молитва, обливаше лицето си със сълзи и казваше: “Човеколюбче Владико, да не ме презреш мене, Твоята бедна рабиня, която остави всичко заради Твоето пресвето име и Те последва! И сега, прещедри Господи, заповядай на мирен ангел да приеме моята бедна душа, за да не ми пречат на възхода нечистите лукави демони! Но ме сподоби дръзновено да застана пред Твоя страшен престол, защото си благословен във вечни векове! Амин!” И така предаде блажената си душа в Божии ръце, а тялото някои христолюбци положиха в гроб, защото тя не каза за себе си никому, коя и откъде беше, а като непозната чужденка прекара в своя роден град до деня на своето заминаване при Господа.
 
Такива са подвизите и духовните борби на нашата преподобна майка Параскева, която се подвизава на земята малко време, но получи голяма слава на небесата. А Бог не презря дълго Своята рабиня да лежи така забравена и тление да разложи нейното непорочно тяло, но яви на света нейните свети мощи по следния начин... Там наблизо безмълвстваше един стълпник и внимаваше в Бога. Но случи се някакъв човек тежко да заболее на един кораб и да умре, и да го захвърлят там някъде. От трупа му започна да излиза нетърпима смрад, така че никой не можеше да мине по оня път или да наближи нататък. Стълпникьт също не можа да изтърпи, затова бе принуден да слезе и да помоли някои хора да изкопаят дълбок ров и да заровят в него смърдящия труп. Те с усърдие приеха заповедта, но когато задълбаха рова, намериха нетленно тяло в земята. Удивиха се на това чудо, но понеже бяха неопитни, пренебрегнаха станалото като незначителна работа, захвърлиха там зловонния труп и заедно с нетленното тяло ги засипаха с пръст. Като си отидоха по домовете, разказваха на всички видяното чудо. А един от тях, на име Георги, човек благоговеен и христолюбив, през вечерните часове в своя дом си правеше молитвата към Бога за всички свои близки, както имаше обичай. Но на разсъмване го обзе сън, струваше му се, че вижда някаква царица, седнала на пресветъл престол и обкръжена от голямо множество светли войници. Като ги видя христолюбецът, обхвана го страх и веднага се хвърли на земята, понеже не можеше дръзновено да гледа тяхната светлост и красота. Но един от светлите го хвана за ръката, издигна го и рече: “Георги, защо така презряхте тялото на преподобна Параскева? Скоро го вземете и положете в светъл ковчег, защото Царят пожела нейната красота и поиска да я прослави на земята!” Също така и светлата царица му рече: “Скоро вземете моите мощи и ги положете на почетно място, защото не мога повече да търпя лошата смрад на онова тяло! Защото и аз съм човек, преминала през майчина утроба, а родното ми място е Епиват, където сега живеете вие.” Същата нощ и една от благоговейните жени, на име Евфимия, имаше подобно видение. Сутринта двамата подробно разказваха на другите своите видения. Като чуха, всички се спуснаха към гроба, взеха нетленните мощи на преподобната, със свещи и кадила радостно ги положиха в църквата “Свети Апостоли”, дето лежаха и извършиха много знамения. И не само в оня край, но и по всичките околни страни бяха известни нейните чудеса, защото всички недъгави и бесновати от околността пристъпваха с вяра и получаваха изцеления.
 
След като мина доста време и скиптърът на византийската империя изнемогна, тогава по Божие допущение я завладяха римляните, които божественото Писание нарича “железен жезъл”. Като превзеха Цариград, заграбиха безсрамно всичките свещени съсъди и честните мощи на светците, цялата църковна утвар, всички царски имения, и с една дума - цялата красота на оня град, и ги изпратиха в Рим. Като гледаха това благочестивите, скръб и печал ги покриваше като тъмен облак, и нищо друго не можеше да се чуе от тях освен: “Стани, защо спиш, Господи! ... Защо ... забравяш скръбта ни и угнетението ни?” В същото време българският цар, благочестивият Иван Асен, синът на стария Асен, здраво държеше благочестието и без да се плаши от техния лай, а напротив - като намери благоприятно време, храбро връхлетя върху завоеванията на злочестивите и отне цяла Македония, Серес с цялата Света Гора Атонска, славния Солун с Тесалия, също така и Тривали, и Далмация, наречена Албанска държава, чак до Драч, в които благочестиво постави митрополити и епископи, както неговите светли хрисовули в славната Лавра на Света Гора и в Протата свидетелстват ясно. И не се задоволи само с това, ами здраво и мъжествено покори и завладя всичко чак до Цариград, пък воюва и срещу самия Цариград и принуди франките в него да му плащат данък. Така, като покоряваше и завладяваше, стигна и до него славата на преподобната, която посрещна с удоволствие. Разпали се сърцето му, и както елен жадува за водни извори, така желаеше да се наслади на нетленното съкровище на ковчега със свещените мощи на преподобната, защото навсякъде просия с чудесата си, навсякъде разпростря благодатните си лъчи и всичките земни краища озари. Благочестивият цар намери благоприятно време, намисли хубава и благоугодна идея, полезна и достойна за похвала: изпрати при франките в Цариград да поискат не сребро или злато, нито бисери и скъпоценни камъни, ами всехвалния ковчег на преподобната. И какво можеше да бъде за него по-любезно от тялото на преподобната? Той това си имаше на ум постоянно, щото ако му поискат и половината царство, всичко би бил готов да даде - било имоти, било злато и сребро, било бисери и скъпоценни камъни - само да получи желаното съкровище. Като чуха това франките, веднага се оказаха готови да изпълнят молбата му и с голямо усърдие и незабавно го послушаха, както и във всичко го слушаха. Те заповядаха да получи желаното и много други неща му изпратиха, за да бъдат в мир с него, като обещаваха и душите си да му дадат. Самодържецът, като чу това, струваше му се да лети по небето и не знаеше къде да се дене от голяма радост.
 
Тогава веднага изпрати митрополита на Великия Преслав, преосвещения Марко, да пренесе с много почести тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново. А той побърза да отиде там, нареди всичко за тържеството, взе почтително светите мощи, скоро тръгна за родината си, като отправяше хвала на Бога и преподобната. А след като премина пределите на франките и навлезе в българската страна, всички околни се стичаха и препращаха ковчега на преподобната към славния царски град Търново със свещи, кадила и благоухания. Благочестивият цар Иван Асен като узна, че светата е вече близко, излезе от града да я посрещне с майка си, царица Елена, със своята царица Анна и с всичките си велможи, а с тях и всечестния патриарх Иоаким с целия църковен клир и с безчислено множество народ. И царят, и всички с него, отидоха на четири поприща от града с голяма почит да посрещнат преподобната, която прегръщаха с ръце, душа и сърце, и с любов целуваха. И като я донесоха, положиха я в дворцовата църква, гдето и досега лежи, като раздава изцеления на всички, които пристъпват към нейния славен ковчег с вяра и любов. Това пренасяне мощите на преподобната наша майка Параскева беше извършено през 1238 г. след Рождество Христово.
 
Житието на преподобната най-напред съставили гърците, и го написал някакъв неопитен човек от град Каликратия грубо и невежествено, поради която причина Цариградският патриарх Николай Музалон (1147-1151) заповядал то да бъде изгорено според повелението на 63 правило на VI Вселенски събор (Трулския), и възложил на някой си дякон Василик да състави благолепно житие, както заслужава преподобната; за това пише Антиохийският патриарх Теодор Валсамон (XII век) в своето тълкувание на споменатото правило. Светейшият Търновски патриарх Евтимий (1375-1393) несъмнено се възползвал от този труд и много години по-късно (повече от 100 години след пренасянето на честните мощи в град Търново) написал житието ѝ на старобългарски език, което сега имат славянските православни църкви и което е преведено на гръцки, латински, румънски, руски, български и други езици. Но и преподобният Никодим Светогорец († 1809 г.) съставил житие на преподобната, което доста се различава от житието, съставено от свети Евтимий Търновски. Затова се постарахме към съставеното от свети Евтимий да прибавим разказа на Никодим.
 
След много години, когато българският цар не се надяваше, а целият народ се наслаждаваше на мир и благочестието растеше по молитвите на тази преподобна майка, изначалният враг на мира повдигна буря и въоръжи против славния град Търново турския варварски цар, който дойде и завоюва всички български предели. Като се опълчи срещу чудния град, беше в недоумение как да го превземе, защото гледаше естествената укрепеност на мястото: затворено от стръмни планини и високи хълмове, укрепено с големи стени, а отвътре тройно утвърдено с многоценните мощи на преподобната. Ако би могъл и да направи нещо на стените, то спрямо крепостта на преподобната би могъл да успее така, както сеното срещу огъня. Но, о горчива повест, грехът превъзмогна, градът беше предаден в 1393 г. в ръцете на оня, който никога не се надяваше да получи това! И още по-нататък? Ако ви представя подробно с писанието си онова, което се вършеше тогава, ще ви натъжа и разплача. Но заради тържествеността на деня премълчавам повестта си.
 
Когато всичко скъпоценно в града беше донесено пред лицето на турския цар, донесено беше и пречестното тяло на преподобната, съблечено от многоценните одеяния, и облечено в малки и евтини одежди. Срацимир, царят на град Бдин (Видин) на река Дунав, го изпроси и варваринът го изпрати там, след като преподобната бе прекарала в град Търново 155 години. Но унгарският крал със своите сили премина Дунава, превзе град Бдин (Видин) и стигна до Никопол. Тогава варварският началник остави Византия, която жестоко нападаше, и се опълчи срещу унгарците. Като стана сражението, той окончателно ги победи и една голяма част от унгарското войнство се издави в реката. И така, украсен с бляскава победа, измаилтянинът нападна град Бдин (Видин), а цар Срацимир, който безбоязнено беше излязъл пред него поради обещанията, които му беше изпратил, вързан изпрати в град Бруса, като заграби безчислените му богатства и ги присъедини към своите.
 
По това време дойде на свиждане с турския цар благочестивата сръбска княгиня Милица, съпруга на вечнопаметния княз свети Лазар, с двамата си благочестиви сина деспот Стефан и Вълко и със съпругата на великия и храбър деспот Углеш, на име Евфимия, украсена с постничество и добродетел, превъзхождаща мнозина с мъдростта и остроумието си. Всички те заедно имаха дръзновение пред царя, затова не просеха да им даде града и неговите околности, нито някакви тленни имения, но обзети от силна любов, просеха нетленните мощи на тази преподобна майка. А той се надсмя и рече: “Защо не просите нещо друго, имения с голяма стойност, ами само сухи и неподвижни кости?” Но те му отговориха: “Ако искаш всичките наши имения да ти разменим за желаните мощи, ние сме готови да ти ги предложим!” Той похвали усърдието им и им предаде желаното. А те прегръщаха с ръце, целуваха, прилагаха очи, душа и сърце към нея, проливаха сълзи от радост и не можеха достатъчно да се насладят на този източник на Божия благодат. Като я обвиха в златни одеяния с многоценни аромати, я отнесоха в своята страна с много почести, като се наслаждаваха и веселяха, придобили такова съкровище, за което светът не беше достоен. И я положиха в църквата, която беше в двореца им. Прочее, достохвалната майка имаше това пренасяне на мощите през 1396 г., след като пролежаха в град Бдин само 3 години, понеже Бог промислително го направи, та и западните страни да се осветят и да се назидаят към по-добро.
 
Минаха много години. Християните все повече отслабваха, а измаилтяните все повече се засилваха. След България турците завоюваха цяла Босна и Сърбия без Белград. После и Цариград падна в техни ръце през 1453 г. А когато се възцари султан Сюлейман Великолепни (1520-1566), който беше много мъжествен и храбър и превъзхождаше всички султани преди себе си и след себе си по мъдрост и възпитание, а освен това и към християните имаше хубаво благоволение, веднага след възцаряването си през 1521 г. вдигна война против унгарците и завоюва Белград и други градове и страни. Чу и за мощите на преподобната Параскева, сам разпитваше за станалите чудеса, защото нейният свещен ковчег и там извърши много божествени знамения, така че те не бяха скрити и от агарянския цар, а напротив - заинтересуваха го сам да разпитва. Като чу от някои, че стават благодатни дарования на християните благодарение на божествената сила и действие на преподобната, той ги изпрати от Белград в Цариград и ги положи в патриаршията при храма на Всеблажената след като светите мощи прекараха в Сърбия 125 години.
 
Но като изминаха други 120 години, през 1641 г. Цариградската патриаршия изпадна в голяма оскъдица и дългове поради големите данъци, които злочестивите агаряни събираха от нея. Тогава ѝ помогна Молдо-Влахийският княз Василий Воевод. Според разказа на преподобния Никодим Светогорец (†1809 г.), князът дал на Цариградския патриарх Партений (Старши) доста злато, а патриархът в отговор на неговата молба му отстъпил мощите на преподобната, които нощем и тайно били спуснати по стената на Фенер към морето и оттам с кораб били отнесени във Влашко, в град Яш, и положени в църквата “Три светители”. А според Димитрий Кантемир, който само 46 години след пренасянето (1687) дошъл в Цариград и живял там 23 години, князът дал на патриарха 260 кесии злато за мощите. Но понеже според Корана на агаряните не се позволява мъртви тела да се пренасят по-далеч от три поприща, князът трябвало да даде и на турския капуджи-баши други 300 кесии, за да изходатайствува разрешение от султана за пренасяне мощите на преподобната майка Параскева - Петка от Цариград в Молдо-Влахия. Те били поставени в църквата “Три светители” в град Яш, където на стената - по свидетелството на епископ Мелхиседек - пренасянето било описано подробно, но този надпис бил заличен при един ремонт на храма през 1884 г. Сега светите мощи почиват в църквата “Сретение Господне” на същия град, правят големи чудеса и ползват със своята благодат благочестивия православен румънски народ вече 330 години. Заради молитвите на преподобна Параскева - Петка, Христе Боже, дай мир на света и на Твоята православна Църква! Дай да се спасят душите на всички, които с вяра и любов почитат нейната света памет! Амин!
 
Тропар:
 
Възлюбила пустинното и безмълвническо житие, усърдно последвала Христа, твоя Жених, и от младини приела Неговото благо иго, въоръжила се мъжествено с кръстното знамение против мислените врагове, с постнически подвизи, молитви и слъзни капки си угасила въглените на страстите, славна Параскево. И сега предстояща с мъдрите деви в небесния чертог пред Христа, моли за нас, почитащите честната твоя памет.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ