Житие на светия наш отец Акакий, епископ Мелитински

Светият Божий угодник Акакий бил роден в арменския град Мелитина и произхождал от благочестиви и богобоязливи родители, които, като нямали деца, с молитва и пост си изпросили от Бога този благословен плод. Родителите възпитали сина си на книжните науки и го отвели при епископа на този град; дали го на служба Богу, защото така били обещали, когато молели от Бога дете за себе си.
Епископ на град Мелитина тогава бил блаженият Отрий. Това бил същият епископ, който на Втория Вселенски събор на светите отци, свикан по времето на царуването на Теодосий Велики, срещу духобореца Македоний, сред сто и петдесетте отци бил особено силен защитник на благочестието. Заедно със свети Григорий Богослов и с другите ревнители и защитници на православието той твърдо го защитавал и се борел срещу ересите. На този благочестив мъж, свети Отрий, бил поверен от родителите блаженият отрок Акакий.
Светият епископ Отрий, като предвидял у момчето божествената благодат, го поставил сред църковните клирици. Акакий израствал от сила в сила, като преуспявал в добродетелите, ревностно изпълнявайки църковните трудове, усъвършенствал се в добродетелите и светостта, като се стараел да бъде полезен на всеки. При него се учил и преподобният Евтимий Велики, когато бил малък. Свети Акакий бил учител не само на децата, но и на възрастните, като всички назидавал и с думи, и с примера на своя добродетелен живот, особено когато достигнал свещенически сан и бил задължен да се грижи за спасението на поверените му човешки души. Като избран съсъд на Светия Дух, той бил въздигнат в архиерейски сан, като напълно достоен за това. Когато свети Отрий, Митилинският епископ, преминал от този живот при Господа, на неговото място единогласно от всички бил избран блаженият Акакий и по чин възведен на светителския престол, като горяща свещ, поставена на златен свещник за просвещение на цялата вселена. Този епископ така угодил на Бога и бил толкова велик в светостта си, че се удостоил с дара на чудотворството. Тук ще разкажем с малко думи за някои от многото му чудеса.
Веднъж се случила дълга засуха, поради което се очаквал страшен глад. Целият народ бил в голяма скръб. Христовият светител заедно с гладуващия народ тръгнал към църквата на свети великомъченик Евстатий, която се намирала извън града, и там умолявал Христовия мъченик заедно с тях да се помоли на Господа и да изпроси от Него дъжд, за да се насити изсъхналата земя. След това той поставил недалеч от църквата на издигнато и открито място жертвеник и Божествен престол и започнал тук да извършва безкръвната жертва, като със сълзи се молел на Господа. При това преподобният не разтворил виното в светата Чаша с вода, както това се прави обикновено, но устремил ума си към Бога и усърдно се молел Самият Бог да изпрати свише вода и с тази дъждовна вода да разтвори виното в Чашата и заедно с това да напои и изсъхналата земя. И молитвата на светеца била тъй силна и действена, че веднага завалял силен дъжд, който не само разтворил виното в Чашата, но достатъчно наситил и земята. Скръбта на всички хора, които били там, се превърнала в радост, и всички прославили и благодарили на Бога. През тази година имало изобилна реколта от плодове по молитвите на Божия угодник Акакий.
В тази страна имало и една пълноводна река, която много често излизала от бреговете си и наводнявала околните селища. Веднъж реката така необичайно се разляла, че дори големите сгради, недалеч от нея, били съвсем наводнени, а някои били разрушени; с всеки час реката се разливала все повече и заплашвала да потопи множество околни жилища. Тогава Христовият светител Акакий, като видял колко много страдат хората от това наводнение, се приближил към реката и като се помолил на Бога, положил недалеч от брега камък, като забранил на реката да преминава зад сложения от него предел. Реката влязла в бреговете си; и въпреки че водата в нея значително се увеличила, не излизала по-далече от онзи камък, с който светителят като с някое препятствие я заключил в нейните брегове.
На осемнадесет стадия от споменатия град имало една много красива и равна местност, която принадлежала на гърците и се наричала Миасина. Сред нея се простирала голяма равнина и по посока на изток течала бърза и чиста река, която се наричала Азор или Азур; тази река протичала през няколко езера. На най-красивото и високо място се намирало идолско капище, обкръжено от градина с плодни дървета, оросявани от водите на едно от езерата на река Азур. Това място било осквернено с бесовски мерзости, тъй като тук често се събирали гърци, които се покланяли на идолите и принасяли нечестиви жертви на своите богове.
Свети Акакий, възревнувал за Христа, поискал да очисти мястото и да го освети за прослава в него на Истинския Бог. За тази работа му се наложило доста много да се потруди, защото езическите жреци силно се противели на намерението му, като не давали своето идоложертвено място. И когато светецът започнал да строи там църква в чест на Пресвета Богородица, тези зли хора всякак го възпрепятствали - това, което вярващите построявали през деня, през нощта нечестивите идолопоклонници разрушавали. Но светият Христов угодник Акакий, като се въоръжил срещу тях с молитва, победил враговете си. Той, с Божията помощ, разрушил идолското капище и построил храм в чест на Божията Майка. Като осветил храма, превърнал в обиталище на светите Ангели онова място, което преди служело за жилище на бесовете, и устроил обител при храма на Пресвета Богородица за живот на добродетелни монаси. Така там, където по-рано се извършвали нечестиви кървави жертви на дявола, сега започнала да се принася безкръвната чиста жертва на Истинския Бог и ежедневни славословия и молитви. По благодатта на Пречистата Божия Майка и по молитвите на чудотвореца Акакий на това място ставали чудеса, които гърците като виждали, оставяли своето безчестие и се обръщали към вярата в Христа Бога. Ще припомним едно от станалите там преславни чудеса.
Случило се така, че строителите на споменатия храм поради невниманието си неправилно построили църковния свод, и когато Христовият светител Акакий извършвал в олтара Божествената служба, сводът се наклонил навътре и вече щял да падне. Като видели това, всички, които били в църквата, в безредие започнали да излизат от храма; но светителят възгласил:
- Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша? Падането на църковния свод веднага спряло и той, по молитвите на светеца сякаш увиснал във въздуха, поддържан от молитвата като от някаква твърда основа. И останал така, докато светителят завършил службата и излязъл с клира си от църквата. Едва излязъл и сводът с грохот паднал на земята, без да причини вреда на никого.
Веднъж в един друг храм в селището, наричано Самурия, този добър пастир на словесните овци предлагал духовна храна на своето стадо, като проповядвал словото Божие. По време на беседата му с народа множеството лястовички, които били там, със силните си викове заглушавали гласа на преподобния и пречели на народа да слуша думите му, и понякога почти не се чували словата, които излизали от богогласните уста на епископа. Тогава, като прекъснал за кратко беседата си, той се обърнал към лястовичките и им заповядал в името на Създателя да млъкнат и да прекратят виковете си. Лястовичките веднага замлъкнали, не можели да издадат нито звук, и отлетели, като напуснали гнездата си. Оттогава лястовички не свиват гнезда там и ако някоя случайно долети край храма, не може да чурулика, а като няма бързо прелита край храма и отлита, сякаш прогонена от някого.
Недалеч от града свети Акакий имал дом, където живеел, преди да приеме епископския сан. Когато встъпил на светителския престол, превърнал своя дом в болница и убежище за бедните. Светителят често посещавал своята болница, като носел нужното за болните и самичък им прислужвал.
Веднъж, като отишъл при болните по жътва, попитал ги дали си имат всичко и дали нещо не им липсва. Те отвърнали, че всичко при тях е в изобилие и само едно ги мъчи - множеството мухи, които им причиняват големи страдания, като кацат по раните им и ги хапят. Светецът веднага се помолил на Бога, прогонил с молитвата си мухите и им заповядал никога повече да не се появяват тука. И така било до самата кончина на Божия угодник: оттогава в този дом не се виждала нито една муха. Такова чудо извършил този дивен мъж чрез Божията благодат.
По същия начин заповядал на жабите, които крякали в езерото и дразнели болните, да замлъкнат. След известно време се съжалил над жабите и ги освободил от мълчанието, само че не изцяло. Защото им разрешил да издават своите крякания тихо, а не така силно, както по-рано.
В едно безводно място светителят направил от сух камък да потече извор на студена вода и напоил жадните; и с много други чудни дела удивил света този велик чудотворец.
Свети Акакий присъствал и на Третия Вселенски събор, който бил свикан в град Ефес през царуването на император Теодосий Младши. Там заедно с Кирил, александрийския патриарх, и с другите свети отци, Акакий свалил нечестивия Несторий, патриарх цариградски, който хулел Пречистата Дева Богородица, и го предал на анатема. Свети Акакий бил любим и възхваляван от всички свети отци и се ползвал с уважението на самия император.
Като управлявал мирно Христовата Църква дълго време и извършил много чудеса, свети Акакий заминал мирно при Господа. Неговото честно тяло било погребано редом с тялото на свети мъченик Полиевкт. С него той предстои сега пред Господа и заедно с лика на останалите светии прославя Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, славен от цялата твар во веки. Амин.

Всички жития за месец Април »

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ