Страданието на свети свещеномъченик Симеон, епископ Персийски

Когато броят на християните в Персия се увеличил много и те имали свои църкви, епископи, свещеници и дякони, езическите магьосници, виждайки това, изпаднали в голяма ярост и силен гняв срещу християните. Магьосниците, които произлизали от най-древните влъхви, били защитници и пазители на нечестивото персийско лъжеверие. Заедно с тях срещу християните се вдигнали и иудеите, вечните врагове на християнството. Като се наговорили с влъхвите, подучили персийския цар Сапор да повдигне гонение срещу християните. А още преди това били оклеветили пред него свети Симеон, епископа на града Селевкия-Ктезифон, като казали, че този християнски епископ е враг на персийското царство и дружи с гръцкия цар, на когото донася за всичко, което става в Персия.
Тогава цар Сапор първо наложил на християните голям и много тежък данък и заповядал на строги мъже да следят за плащането на данъка. После той започнал открито да умъртвява свещениците и Божиите служители, започнал да граби църковното имущество и да разрушава самите църкви, като ги сривал до основи; а епископ Симеон, като мним враг на персийското царство и противник на нечестивото персийско суеверие, заповядал да го хванат и заведат при него на съд.
Според царското разпореждане довели при царя свети Симеон заедно с двама свещеници, Авделай и Ананий. Епископът, хванат от войниците и окован в железни вериги, не само че не се уплашил от гнева на царя, но дори не му се и поклонил. Затова царят, много разгневен, запитал светеца:
- Защо ти не ми се поклони, както преди ми се покланяше?
Светецът отвърнал:
- По-рано не ме водеха при тебе така, както съм доведен сега; и аз се покланях пред теб, отдавайки по достойнство чест на сана ти. А сега, когато съм доведен, за да се отрека от моя Бог и да отстъпя от вярата си, на мен не ми подобава да се кланям на теб, врага на моя Бог.
Царят започнал да го убеждава да се поклони на слънцето и му обещал за това много подаръци и почести, като го заплашвал, че в противен случай ще изтреби напълно християнството от своето царство. Но когато царят видял, че светецът е мъжествен и нито ласките, нито заплахите могат да го склонят към нечестието, заповядал да го хвърлят в тъмницата.
В същото време, когато водели светеца от царските палати към тъмницата, го видял евнухът Устазан, който, вече на преклонни години, бил възпитавал цар Сапор от детските му дни и се ползвал с голяма почит от всички, тъй като бил най-близкият човек до царя. Той седял край царските палати и като видял, че водят свети Симеон, епископа, станал от мястото си и се поклонил на Божия архиерей. Но свети Симеон отвърнал от него лицето си и гръмко го укорил за отстъпничеството му, защото отначало той бил християнин, а после от страх пред царя се поклонил на слънцето. След това Устазан започнал силно да се съкрушава, започнал да плаче и горко да ридае, свалил от себе си скъпоценните одежди и се облякъл в проста и груба дреха, и като седнал пред вратите на царския дворец, през сълзи говорел на себе си:
- Горко на мен, окаяника! Как ще застана пред моя Бог, от Когото се отрекох? Ето Симеон, и той отвърна от мен лицето си заради отстъпничеството ми; как ще ме погледне моят Създател?
Като говорел така, той безутешно ридаел. Научил за това цар Сапор, повикал го при себе си и като видял, че плаче, го запитал:
- Коя е причината за твоята печал? Каква скръб те е сполетяла в царския дворец?
Устазан отвърнал:
- Не, с мен не се е случило нищо лошо и печално в твоя дворец, макар че бих предпочел да понеса всички нещастия, скърби и беди на света, отколкото единственото, заради което сега се съкрушава сърцето ми и плача - това, че досега живея на земята: аз съм толкова стар на години и отдавна трябваше да съм умрял, а още гледам слънцето, на което се покланям като на бог. По-добре да бях умрял, вместо да отстъпя от Бога, Създателя на цялото творение, да се поклоня на създанието, вместо на Твореца. Но аз направих това не поради своето искрено желание, а лицемерно, като исках да угодя на тебе, и затова съм достоен за смъртно наказание по две причини: първо, отрекох се от Христа, моя Бог, и второ, в старостта си се оказах неверен към тебе. Но, кълна се в Бога, Създателят на небето и земята, че повече няма да извърша този грях. Няма повече да разгневя Моя Господ и Бог Иисус Христос, Безсмъртния Цар, заради смъртния цар; повече няма да преклоня коленете си пред слънцето, Божието създание, но ще се покланям на Самия Създател от днешния ден до края.
Като изслушал Устазан, цар Сапор много се учудил на тази неочаквана промяна у него и започнал още повече да се гневи срещу християните, като мислел, че с някаква магия те са прелъстили Устазан. Като жалел стареца, той започнал да го моли като баща да не причинява такова унижение на техните богове, безчестие на себе си и скръб на царския дом, като го увещавал за това ту с ласки, ту със заплахи. Но Устазан отвърнал на царя:
- Стига ми и безразсъдството, което допусках досега; вече няма да правя това, няма да почитам творението вместо Твореца.
След дълги и най-различни увещания царят, като видял, че Устазан е непреклонен, го осъдил на посичане с меч.
Воден на смърт, блаженият Устазан повикал при себе си един свой верен приятел, евнух и царски кубикуларий, и го помолил да отиде при царя и да му предаде неговите последни думи. Той рекъл така:
- Царю - така казва Устазан, - спомни си моята служба, спомни си как от дните на моята младост служех отначало на твоя баща, а после на тебе до последно време с цялото си усърдие. За потвърждение на това няма нужда от свидетели, защото самият ти добре го знаеш. За цялата тази служба искам от тебе една награда: направи известно на всички за какво умирам. Нареди на глашатая гръмогласно да разгласи това, та всички князе, знатните люде и целият народ да знаят, че не за някакво престъпление или вина пред царя умира Устазан, но че умира заради това, че е християнин и не е пожелал да се отрече от своя Бог.
Когато молбата била предадена на цар Сапор, той се съгласил да я изпълни, тъй като се надявал да докара до по-голям страх всички християни, щом чуят, че царят не е пощадил и стареца Устазан, честния и кротък мъж, царския възпитател, но заради изповядването на Христовото име без милост го е предал на смърт. Но свети Устазан мислел иначе: той смятал, че християните, които той бил уплашил и опечалил с отстъпничеството си от християнството, като научат за неговото обръщане и мъченическа смърт за Христа, ще се зарадват и ще се подкрепят, за да понесат твърдо подобни страдания.
Така на светия мъченик била отсечена главата под силните викове на глашатая, че Устазан отива на смърт не заради някаква друга вина, а за това, че изповядва Христа.
За тази кончина на Устазан научил и светият епископ Симеон, който бил в тъмницата със свещениците и други християни. Те всички се изпълнили с голяма радост и прославили Бога, Който обърнал Устазан от заблудата му и го увенчал с мъченически венец.
След известно време, когато бил повикан за втори път при царя, свети Симеон с много дръзновение говорил пред него за християнската вяра и не пожелал да се поклони на слънцето, а също и да се преклони пред царя.
Тогава царят се разгневил и заповядал всички християни, които са в тъмниците и в окови, да бъдат изведени и умъртвени в деня на спасителните страдания на нашия Господ Иисус Христос. Изведените на смърт били сто на брой, сред които имало много свещеници, дякони и клирици. Всички те били осъдени от царя на посичане с меч пред очите на Симеон, а накраятрябвало да бъде умъртвен и Симеон. Когато водели вързаните християни на смърт, старшият от влъхвите гръмогласно възклицавал:
- Ако някой от вас иска да остане жив, нека заедно с царя да се поклони на слънцето и веднага ще бъде пуснат на свобода.
Но нито един от християните не отвърнал на неговия призив, защото никой не искал да предпочете временния живот пред вечния, но всеки с радост искал да умре за Христа, Който дава живота. А светият епископ насърчавал всички към безстрашно претърпяване на мъченията и смъртта, като ги наставлявал със слова от свещеното Писание и ги подкрепял да понесат страданията с надежда за вечния живот в Небесното Царство. И те всички били посечени с меч. А след това и свети Симеон, пастирът, който изпратил пред себе си своето словесно стадо при Христа, Началникът на пастирите, сложил главата си под меча и отишъл при Господа. Заедно с него били умъртвени и двамата презвитери Авделай и Ананий, които били възрастни на години.
Когато дошъл ред на Ананий да преклони глава под меча, той се уплашил и започнал да трепери от страх. Но един знатен мъж, на име Фусик, който стоял край него, началник на всички нисши служители в двореца, който тайно изповядвал хрстиянството, като видял, че свещеник Ананий се е изплашил от посичането с меч, възкликнал, като се обърнал към него:
- Не се бой, старче! Затвори очи и бъди твърд, защото веднага ще видиш Божествената светлина.
Едва изрекъл това, този мъж бил признат за християнин; като го заловили, го отвели при царя. А той безстрашно изповядал, че е християнин, и се отрекъл от нечестивата персийска вяра.
Като слушал думите му, царят силно се разгневил и заповядал да го умъртвят, но не чрез посичане с меч, а по някакъв друг мъчителен начин. Като разрязали шията му, извадили оттам езика и го отрязали, след това одрали кожата от цялото му тяло; и в такива мъки бил умъртвен светецът.
По същото време хванали и дъщеря му, девойка на име Аскитрея, и след мъчителни изтезания умъртвили и нея. Тогава били умъртвени и мнозина други изповедници на вярата в Господа Иисуса. Една година след това събитие също на Велики Петък, бил умъртвен свети Азат скопецът, най-любимият царски слуга, и с него хиляда свети мъченици. Светата Църква изчислява броя на убитите за Христа за цялото това време на хиляда сто и петдесет души. Църковните историци Созомен и Никифор Калист в своите съчинения разказват, че по това време били умъртвени безбройно множество християни, в самия ден на Христовите страдания и в деня на светата Пасха. Защото едва излязла заповедта на нечестивия цар Сапор - да се умъртвяват християните в неговата страна - и вярващи и от двата пола, стари и млади, сами бързали да излязат от домовете си и без страх се предавали на смърт, като умирали с радост за своя Господ.
А когато бил умъртвен свети Азат скопецът, царят много съжалявал за него, тъй като силно го обичал, и затова заповядал да прекратят убийствата; предписал само на влъхвите си да издирват и да предават на мъчения учителите и наставниците на християните, епископите и презвитерите, а останалите християни наредил да се щадят. А ние, като почитаме паметта на всички свети мъченици, прославяме Основоположника на подвизите и Този, Който дава венците, Христос, нашия Спасител, прославян вечно с Отца и Светия Дух. Амин.

Всички жития за месец Април »

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ