Свети великомъченик Димитрий, син на благородни и благочестиви родители, произхождал от град Солун, където баща му бил градоначалник. По това време нечестивите царе повдигнали жестоко гонение срещу християните. Затова баща му, който тайно вярвал в нашия Господ Иисус Христос и изпълнявал Неговите заповеди, не се осмелявал явно да изповядва Неговото пресвято име, тъй като се боял от страшните заплахи на езичниците. В тайна стая вътре в палата си той имал две свети икони, украсени със злато и със скъпоценни камъни; на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата - Пресвета Богородица. Пред тези икони той запалвал свещи и кадял тамян. В тази уединена молилня той заедно със съпругата си често възнасял молитви към Истинния Бог, живеещ във висините, към Единородния Негов Син и към Пренепорочната Владичица. Тези благочестиви съпрузи щедро обдарявали бедните с милостини и никога не отказвали помощ на нуждаещите се. Само едно нещо силно ги натъжавало: нямали си деца. Те усърдно молели Господа да им дари наследник и след известно време желанието им се изпълнило.

Всевишният чул молитвите им и им дарил син, свети Димитрий. Голямо било ликуването на родителите; те горещо благодарили на Бога. Целият Солун взел участие в радостта на своя градоначалник, който устроил трапеза за всички и особено за сиромасите.

Когато детето поотраснало и вече можело да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и като му ги посочили, казали:

- Ето изображението на Единия Истинен Бог, сътворил небето и земята, а това е образът на Пресвета Богородица.

Те го научили на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, чрез което човек може да познае нашия Господ Иисус Христос и му показали колко суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове.

От този момент Димитрий, вразумен от думите на родителите си, а още повече наставен свише от Дух Светий, познал истината; Божията благодат вече почивала върху него. Той повярвал в Господа от цялата си душа и като се поклонил на светите икони, с благоговение ги целунал.

Тогава родителите му, като повикали свещеник и неколцина познати християни, кръстили детето в своя таен храм в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Като приел своето кръщение, свети Димитрий се поучавал в истинската вяра, растял както на години, така и по разум, изкачвал се все по-високо и по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията благодат все повече го просвещавала и го вразумявала.

Когато свети Димитрий достигнал пълнолетие, родителите му се преселили от този временен живот, като преподали на своя син пример за Богоугоден живот и го оставили наследник на целия си имот.

Междувременно цар Максимиан, като узнал за смъртта на солунския градоначалник, повикал при себе си неговия син, свети Димитрий. Като забелязал, че той е разумен и храбър в боевете, царят го назначил за управител на цялата Солунска област. Поверявайки му тази длъжност, той казал:

- Пази родния си град и го очисти от нечестивите християни; предавай на смърт всеки, който дори само призове името на Разпнатия.

Като приел царското назначение, Димитрий се върнал у дома си и бил посрещнат с чест от жителите на града. Той отдавна желаел да утвърди в родния си град светлината на истинската вяра и скърбял, когато виждал, че жителите на Солун се покланяли на бездушните идоли. Сега, след пристигането си в града, веднага пред всички той започнал да изповядва и да прославя нашия Господ Иисус Христос; поучавал всички на заповедите Христови, обръщал езичниците към светата вяра и изкоренявал скверното многобожие; с една дума, той станал втори апостол Павел за жителите на Солун. Слухът за това скоро стигнал и до самия Максимиан. Царят, като узнал, че поставеният от него за управител Димитрий е християнин и вече е обърнал мнозина към своята вяра, силно се разгневил. Когато се ръщал от Сарматската война, царят се спрял в Солун. Още преди пристигането на Максимиан в града Димитрий поверил на своя верен слуга Луп цялото имущество, което наследил от родителите си - злато, сребро, скъпоценни камъни и дрехи, и му наредил да раздаде всичко това на бедните и на нуждаещите се.

- Разпредели това земно богатство между тях - добавил светецът, - а ние ще търсим за себе си небесно богатство.

Самият той започнал да се моли и да пости, като се готвел по този начин за мъченически венец. Царят незабавно започнал да разпитва, дали това, което е чул за Димитрий, е истина. Като излязъл пред царя, без да се смути, Димитрий изповядал, че е християнин и започнал да порицава езическото многобожие. А злият мъчител веднага заповядал да затворят изповедника на истинската вяра в тъмница. Като влязъл там, светецът се молел със словата на пророк Давид: “Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.” “Защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми. На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане ... Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил; и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда...”

Димитрий седял в тъмницата като в светъл чертог, хвалейки и прославяйки Бога. Дяволът, като желаел да го уплаши, се превърнал в скорпион и искал да ужили светеца по крака. Като се осенил с кръстното знамение, светецът без боязън настъпил скорпиона, произнасяйки словата на Давид: “аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш”.

Като прекарвал по такъв начин времето си в тъмницата, светецът бил удостоен с посещение от Божий ангел; небесният пратеник се явил пред него в ярка светлина с прекрасен райски венец в ръцете и рекъл:

- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен и твърд!

А светецът отвърнал:

- Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!

Това явление на ангела утешило и ободрило страдалеца; той още по-силно възжелал да запечата с кръвта си изповядването на истинската вяра Христова.

Междувременно царят устроил игри и започнал да се забавлява със зрелища. Той имал един прочут борец, родом вандал, на име Лий. Като заповядал да построят за него висок подиум, Максимиан с голямо удоволствие наблюдавал, как Лий се бори с противниците си и като ги хвърля отвисоко върху копия, ги предава на мъчителна смърт. Сред зрителите се намирал един юноша християнин на име Нестор. Връзки на духовна дружба го съединявали със свети Димитрий, който бил негов наставник във вярата. Като видял, че Лий убива мнозина и особено мъчително погубва християните (а те били заставяни насила да влязат в бой с Лий), този момък, като добил кураж, пожелал да отиде на бой с царския борец. Но преди това отишъл в тъмницата при свети Димитрий. Тук Нестор му разказал всичко, което прави Лий, съобщил му, че иска да се бори с този немилосърден погубител на християните, и поискал от светеца благословение и молитва. Като го осенил с кръстното знамение, Димитрий му предрекъл:

- Ти ще удържиш победа над Лий и ще претърпиш мъки за Христа!

Като се приближил до мястото на зрелището, Нестор на всеослушание възкликнал:

- Боже Димитриев, помогни ми в борбата с моя противник!

След това, като влязъл в бой с Лий, той го надвил и го хвърлил от подиума върху острите копия. Гибелта на Лий силно опечалила царя и той веднага заповядал да предадат блажения Нестор на смърт. Но това не могло да утеши Максимиан. цял ден и цяла нощ той скърбял за смъртта на Лий. Като узнал, че Нестор е влязъл в единоборство с Лий по съвет и с благословение на Димитрий, царят наредил да пронижат с копия и светия великомъченик.

“Лий, мислел беззаконният мъчител, беше повален от ръката на Нестор върху остриетата на копията; каквато смърт претърпя той, същата трябва да претърпи и Димитрий; нека той да загине от същата смърт, с каквато погуби и нашия любим борец Лий”.

Но безумният мъчител се заблуждавал, като мислел, че смъртта на праведника и на грешника е еднаква. Той се заблуждавал в това, защото смъртта на грешниците е жестока, а кончината на светиите е честна пред очите на Господа.

Веднага щом се зазорило утрото на 26 октомври, в тъмницата при свети Димитрий влезли войници. Те заварили светия мъж да стои на молитва и на мига се устремили към него и го пронизали с копия. Така този Христов изповедник предал своята честна и свята душа в ръцете на Създателя.

През нощта християните тайно взели тялото на светеца, захвърлено без чест в праха, и благоговейно го погребали.

На мястото на блажената кончина на светия великомъченик се намирал неговият верен раб, споменатият Луп. Той благоговейно взел ризата на своя господар, напоена с честната му кръв, в която намокрил и пръстена му. С тази риза и с пръстена той извършил много чудеса, като изцерявал всякакви болести и изгонвал лукавите духове.

Слухът за тези чудеса се разнесъл из Солун, така че всички болни започнали да се стичат при Луп. Като узнал за това, Максимиан заповядал да хванат блажения Луп и да му отсекат главата. И така добрият раб последвал господаря си свети Димитрий в небесните обители.

Когато изминали много години и гонението срещу християните се прекратило, над гроба на свети Димитрий издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса и много боледуващи получавали изцеление от недъзите си. Един знатен илирийски велможа на име Леонтий изпаднал в тежък, неизлечим недъг. Като чул за чудесата на светия страдалец, той се обърнал с вяра към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление и станал съвършено здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия угодник свети Димитрий.

В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне в чест на този славен великомъченик голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен, а когато започнали да копаят, за да положат основите, намерили мощите на свети великомъченик Димитрий съвършено цели и без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание.

На това духовно тържество се събрал много народ. Светите мощи били взети от земята с голямо благоговение, при което много болни получили изцеление чрез помазване с изтичащото миро. Леонтий се радвал не толкова за своето изцеление, колкото за откриването на светите мощи. Той скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на свети Димитрий. Тук в ковчег, обкован със злато и със сребро и украсен със скъпоценни камъни, били положени честните мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий се разпрострели още по-далеч: той купил села и лозя и ги дал за издръжка на служещите при тази църква.Когато му дошло времето да се върне в родината си, той намислил да вземе със себе си известна част от мощите на светеца, за да построи в своя град църква в чест на Димитрий. Но светецът му се явил и му забранил да отделя каквато и да е част от мощите. Тогава Леонтий взел само обагрената с кръв плащаница и като я сложил в златен ковчег, се отправил у дома си в Илирия.

През време на пътуването от тази плащаница по молитвите на светеца станали много чудеса. На Леонтий му се наложило да премине през една река, която била силно придошла и страшно бушувала; страх и ужас го обзели, но изведнъж пред него се явил свети Димитрий и рекъл:

- Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и престани да се боиш.

Леонтий постъпил според съвета на светеца; и сам той, и всички, които били с него, благополучно преминали. Когато се върнал в родината си, най-напред съградил прекрасен храм в чест на свети великомъченик Димитрий. Като призовавал с вяра името му, Леонтий по молитвите на светеца вършел чудеса. Управителят на Илирия бил тежко болен, така че гной и струпеи покривали цялото му тяло от главата до нозете. Но Леонтий избавил болния от тежкия му недъг, като се обърнал с молитва към свети Димитрий; по същия чудесен начин той изцерил един кръвоточив и излекувал един бесноват; и много други чудеса станали там по молитвите на светеца. Но особено много чудеса станали в Солун, където почивали мощите на този великомъченик.

Веднъж в храма, посветен на светия великомъченик, възникнал пожар. Особено силно бил повреден сребърният сенник над мощите на Божия угодник: от огъня той се разтопил. Тогавашният архиепископ Евсевий много се загрижил да направи нов сенник. Но имал твърде малко сребро. В този храм се намирал сребърен трон, останал съвършено неповреден по време на пожара. Този трон и намислил архиепископът да претопи на сенник при гроба на светеца, но засега не съобщавал на никого за намерението си. В същото време при храма имало един благочестив презвитер на име Димитрий. Светият великомъченик му се явил и рекъл:

- Иди и кажи на епископа на града: не дръзвай да претопяваш трона, който се намира в моя храм.

И Димитрий веднага се отправил към Евсевий, за да му каже да се откаже от своето намерение. Отначало архиепископът бил силно поразен от думите на презвитера, но после, като предположил, че Димитрий е успял по някакъв начин да узнае за намерението му, престанал да се учудва на това и дори направил забележка на презвитера. След няколко дни архиепископът заповядал на майсторите да се явят при него. В същото това време презвитерът Димитрий дошъл за втори път при Евсевий и казал:

- Светият великомъченик отново се яви в сънно видение на мен, грешния, и ми заповяда да ти кажа: “Заради любовта ти към мен, не претопявай трона.”

Архиепископът отново отпратил рязко презвитера, но засега не нареждал да претопят трона. След известно време той отново поискал да предаде трона за претопяване, но свети Димитрий, като се явил на същия презвитер, рекъл:

- Не унивайте, аз сам ще се погрижа за моя храм и за моя град; предоставете на мен грижата за това.

Тогава архиепископът вече не можал да сдържи сълзите си и казал на всички, които го заобикаляли:

- Братя, да почакаме малко, защото самият Христов угодник ни обеща помощта си.

Архиепископът още не бил свършил речта си, когато дошъл един солунски гражданин на име Мина и донесъл със себе си 75 фунта сребро.

- Свети Димитър - казал Мина - често ме е избавял от опасности и дори ме е спасявал от смърт. Отдавна исках да направя пожертование в храма на моя милостив покровител и дивен застъпник. А днес още от сутринта някакъв глас ме подбуди:

- Върви и направи това, което отдавна възнамеряваше да направиш.

Предавайки среброто, Мина пожелал то да бъде изразходвано за сенник при гроба на великомъченика. След това се явили и други солунски граждани и също донесли сребро. От пожертвованията бил направен прекрасен сенник при гробницата на свети великомъченик Димитрий.

При царуването на император Мавриций аварите поискали голям данък от жителите на Византия, но Маврикий отказал да изпълни искането им. Тогава те събрали огромна войска, в която влизали главно славяни и решили да превземат Солун, който се отличавал със своята оживена търговия и големи богатства. Император Маврикий бил изпратил войска в този град, но разразилата се малко преди това епидемия силно намалила броя на солунските жители, а и броят на неприятелската войска бил огромен - той достигал до сто хиляди души. Десет дни преди пристигането на враговете свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му казал, че над града е надвиснала страшна опасност. Но солуняни мислели, че неприятелската войска няма да се приближи скоро. Изведнъж въпреки тези очаквания неприятелят се появил недалеч от градските стени. Той даже можел безпрепятствено да влезе през нощта в града, но могъщата десница на Всевишния по молитвите на свети Димитрий, спряла по чуден начин страшните врагове недалеч от града. Те помислили един от укрепените манастири, намиращи се извън града, за самия Солун и престояли там цяла нощ; на сутринта видели грешката си и се устремили към самия град. Неприятелските отряди направо тръгнали в атака, но тук, на градската стена, пред очите на всички се появил свети Димитрий във вид на въоръжен воин и поразил с копие първия от неприятелите, който се покачил на стената, и го изхвърлил от нея. Той, падайки, увлякъл след себе си другите настъпващи. Тогава изведнъж ужас обзел враговете и те незабавно отстъпили. Но обсадата не свършила, а едва сега започвала. При вида на множеството врагове отчаяние овладяло даже най-храбрите. Отначало всички мислели, че гибелта на града е неизбежна. Но после, като видели бягството на враговете и покровителството на дивния застъпник, жителите се ободрили и започнали да се уповават, че защитникът на Солун свети Димитрий няма да остави родния си град и няма да допусне да бъде превзет от враговете.

Междувременно неприятелите започнали да обсаждат града, придвижили оръдията и започнали да разтърсват основите на градските стени. Облаци от стрели и камъни, пуснати от метателни оръдия, закрили дневната светлина, цялата надежда останала на помощ свише и тълпи народ изпълнили храма на свети Димитрий. По това време в града имало един богобоязлив и много добродетелен човек на име Илюстрий. Като дошъл през нощта в църквата на светия великомъченик, в църковния притвор той горещо се помолил на Бога и на Неговия славен угодник за избавянето на града от враговете и изведнъж се сподобил да види дивно видение: пред него се явили двама светли юноши, които приличали на царски телохранители - това били Божии ангели. Вратите на храма сами се разтворили широко пред тях и те влезли в църквата. Илюстрий ги последвал, желаейки да види, какво ще стане. Като влезли, те със силен глас казали:

- Къде се намира господарят, който живее тук?

Тогава се появил друг юноша, приличащ по външен вид на слуга, и ги попитал:

- За какво ви трябва?

- Господ ни изпрати при него - отвърнали те, - за да му кажем нещо.

Когато посочил гроба на светеца, слугата юноша казал:

- Ето го!

- Възвести му за нас - казали те.

Тогава юношата повдигнал завесата и оттам насреща на дошлите излязъл свети Димитрий. На външен вид той бил такъв, какъвто го изобразяват на иконите. От него излизала ярка светлина, подобна на слънчевата. От страх и от ослепителния блясък Илюстрий не можел да гледа светеца. Дошлите юноши поздравили Димитрий.

- Благодатта да бъде с вас - отговорил светецът, - какво ви накара да ме посетите?

А те му отвърнали:

- Владиката ни изпрати, като ти заповядва да напуснеш града и да отидеш при Него, защото Той иска да го предаде в ръцете на враговете.

Като чул това, светецът преклонил глава и мълчал, проливайки горчиви сълзи. А юношата слуга казал на дошлите:

- Ако знаех, че вашето идване няма да донесе радост на моя господар, нямаше да му кажа за вас.

Тогава и светецът започнал да говори:

- Така ли реши моят Господ? Такава ли е волята на Владиката на всички - да предаде града, изкупен с честна кръв, в ръцете на враговете, които не Го познават, не вярват в Него и не почитат Неговото свято име?

На това дошлите отговорили:

- Ако нашият Владика не би решил така, не би ни изпратил при тебе!

Тогава свети Димитрий казал:

- Вървете, братя, и кажете на моя Владика, че Неговият раб Димитрий казва така: - Познавам Твоята щедрост, човеколюбиви Владико Господи; дори беззаконията на целия свят не могат да надминат Твоето милосърдие. Заради грешниците Ти проля Своята свята кръв; Ти положи за нас душата Си; прояви и сега милостта Си върху този град и не ми заповядвай да го напусна. Ти Сам ме постави за страж на този град. Позволи ми да подражавам на Теб, моя Владика: дай ми да положа душата си за жителите на този град и ако им е съдено да загинат, тогава и аз ще загина заедно с тях. Господи, не погубвай града, в който всички призовават Твоето свято име. Дори и да са съгрешили, тези хора все пак не са отстъпили от Тебе; а нали Ти Си Бог на каещите се.

Дошлите юноши попитали Димитрий:

- Така ли да отговорим на изпратилия ни Владика?

- Да, така отговорете - казал той, - защото зная, че Господ “не (се) гневи докрай, нито се вечно сърди”.

Като казал това, светецът влязъл в гробницата и свещеният ковчег се затворил; а беседвалите с него ангели станали невидими. Ето какво се сподобил да види Илюстрий в това чудесно и страшно видение. Накрая, като дошъл на себе си, той паднал на земята, благодарил на светеца за грижата му за града, възнесъл му хвала за това, че помолил Владиката да не предава жителите на Солун в ръцете на враговете. На сутринта Илюстрий разказал на гражданите за всичко видяно и ги ободрил мъжествено да се борят с неприятелите. Като чули разказа на Илюстрий, всички със сълзи молели Господа да им изпрати милост и призовавали свети Димитрий на помощ. Със застъпничеството на светеца градът останал цял; скоро враговете отстъпили от стените с голям срам, нямайки сили да превземат града, пазен от славния Божий угодник. На седмия ден от обсадата враговете без никаква видима причина се обърнали в безпорядъчно бягство, като изоставили палатките и метателните си оръдия. На следващия ден някои от враговете се върнали и разказали следното:

- Още от първия ден на обсадата видяхме при вас такова множество защитници, че те далеч превъзхождаха нашата войска. Мислехме, че вашето воинство се крие при вас зад стените. Вчера то изведнъж се устреми към нас и ние побягнахме.

Тогава изумените граждани попитали:

- Кой предвождаше воинството?

- Видяхме - отговорили върналите се врагове - огнен сияещ мъж на бял кон в снежнобяла дреха.

Като чули това, солунските граждани разбрали кой бил обърнал враговете в бягство. Така свети Димитрий защитил своя град.

Скоро след като неприятелите отстъпили от Солун, друго бедствие сполетяло града. Враговете, които били огромно множество, опустошили по време на обсадата всички зърнени запаси, така че в самия град настанал голям глад; много хора започнали да умират от недостиг на храна. Като видял, че родният му град загива от глад, светецът няколко пъти се явявал на кораби, плаващи в морето, обхождал пристанища и много острови, като навсякъде заповядвал на корабите с пшеница да плават към Солун и по този начин избавил от глад града си.

Когато благочестивият цар Юстиниан съградил прекрасния и великолепен храм в Цариград в чест на Премъдростта Божия, той изпратил в Солун честни мъже, за да донесат оттам известна част от мощите на светеца за украса и за освещение на новоиздигнатия храм. Като дошли в Солун, изпратените се приближили до честния ковчег, където почивали мощите на великомъченика, за да изпълнят царската заповед; изведнъж от ковчега се издигнал огнен стълб, посипвайки всички с цял сноп искри и от огъня се чул глас:

- Спрете и не се осмелявайте!

Обзети от страх, присъстващите паднали на земята. След това пратениците, като взели само малко земя от това място, се върнали при царя и му разказали всичко, което се случило с тях. Всички, които слушали разказа им, били поразени и удивени. Едната половина от взетата земя пратениците предали на царя, а другата положили в църковната съсъдохранителница.

В задълженията на един юноша Онисифор влизало да запалва свещите и да оправя кандилата в църквата на свети Димитрий. Подучен от дявола, той започнал да краде свещи и тайно ги продавал, а парите, спечелени от тази продажба, присвоявал. Свети Димитрий не понесъл това злодеяние, извършвано в храма, посветен на него; той се явил насън на Онисифор и с най-голяма снизходителност започнал да го изобличава:

- Брате Онисифоре, неприятно ми е, че крадеш свещи. С това ти причиняваш загуба на тези, които ги принасят; не по-малко вредиш и на самия себе си. Спомни си, че хората, постъпващи като теб, ги чака осъждане. Остави това зло дело и се покай.

Онисифор, като се събудил, почувствал срам и страх. Но след известно време забравил заповедта на светеца и отново започнал да краде и наказанието скоро го постигнало. Веднъж един благочестив човек, като станал рано сутринта, дошъл в църквата на свети Димитрий и принесъл няколко големи свещи. Той ги запалил, поставил ги на гроба на великомъченика и като се помолил, излязъл от храма. Като се приближил до свещите, Онисифор протегнал ръката си, за да ги вземе, когато изведнъж се разнесъл глас от гроба на светеца:

- Ти отново правиш същото!

Поразен от този глас като от гръм, Онисифор на мига рухнал на земята и лежал като мъртвец дотогава, докато не влязъл един от клириците. Дошлият повдигнал обзетия от страх юноша. Веднага щом дъшъл на себе си, Онисифор разказал всичко: и за греховната си страст, и за първото му явяване насън на светеца, и за повторното изобличение. Тогава всички, като чули този разказ, изпаднали в голям ужас.

Много пленени били освободени от свети великомъченик Димитрий от игото на неверните. Един епископ бил хванат от варварите и бил затворен в окови, но светецът му се явил, освободил го от оковите и охраняван от светеца, епископът благополучно пристигнал в Солун. Друг път варварите, като нахлули в пределите на този град, пленили много жители. Между пленниците се намирали две прекрасни девици; те умеели добре да бродират на гергеф и да изобразяват върху тъкан различни цветя, дървета, птици, зверове и човешки лица. Варварите ги отвели в своята земя и ги отдали в дар на своя княз. Като узнал за тяхното изкуство, князът им казал:

- Известно ми е, че във вашата страна има един велик бог - Димитрий, който върши дивни чудеса; избродирайте изображението му върху платно и аз ще му се поклоня.

Девиците отговорили:

- Не, княже, Димитрий не е Бог, а е само велик Божий слуга и християнски помощник. А твоето искане няма да изпълним, защото знаем, че ти не искаш да му се поклониш, а да се погавриш с изображението му.

- В моята власт са животът и смъртта ви - отвърнал им князът. - Изберете, което искате: или направете това, което искам от вас, и ще бъдете живи; а ако не изпълните заповедта ми, незабавно ще ви накажа със смърт.

Като се бояли да не загинат, пленничките започнали да бродират изображението на свети Димитрий. Преди самия ден, когато се празнува паметта на светеца, девиците завършили работата си и през нощта на 26 октомври, седейки зад гергефа, те, като се наклонили над избродирания от тях образ, започнали да плачат:

- Не се гневи срещу нас, мъчениче Христов - казали те, - ние знаем, че беззаконният княз иска да се присмее над твоето изображение. Призоваваме те за свидетел, че ние не искахме да избродираме твоя образ; заставиха ни да направим това под заплаха от зла смърт.

Като плачел по този начин над изображението на светеца, те заспали.

По време на съня им свети Димитрий по чудесен начин пренесъл, както някога ангелът - Авакум, тези девици заедно с ръкоделието им в същата нощ в Солун на своя празник и ги поставил в църквата до своите мощи по време на всенощното бдение. Като видели това чудо, всички се удивили, а девиците, като се пробудили, възкликнали:

- Слава Богу! Къде се намираме?

От удивление не можели да дойдат на себе си и мислели, че всичко това става насън.

Накрая те окончателно се убедили, че наистина се намират в Солун, виждат пред себе си гробницата на светеца, стоят в неговия храм, където се намира множество молещ се народ. Тогава на всеослушание започнали да благодарят на своя застъпник свети Димитрий и разказали всичко, което се случило с тях. Жителите на Солун, зарадвани от това предивно чудо, с голямо ликуване празнували паметта на свети Димитрий, а бродирания образ поставили над олтара и много чудеса се извършили от него за слава на Бога, Единия в Троица. Нему да бъде слава, чест и поклонение от цялата твар во веки, амин.

 

В същия ден се чества паметта на преподобния Атанасий, подвизавал се в Мидикийския манастир във Витиния; починал около 814 година. За него се разказва в житието на преподобния Никита Мидикийски (3 април).