Страдание на свети мъченик Неофит

Във витинския град Никея живеел един мъж на име Теодор със съпругата си Флоренция. И двамата били богобоязливи християни и благоговейно спазвали Божиите заповеди. Родил им се син, когото нарекли Неофит. Те го просветили със светото кръщение и го възпитавали по християнски. Момчето растяло по години и по разум и към десетата си година започнало да учи в училище. В него се вселила Божията благодат, “из устата на младенци и кърмачета” стъкмила похвала за Христа, защото Дух Свети “духа, дето иска”, и то станало чудотворец. Когато разпускали децата от училище, блаженият Неофит водел най-бедните си връстници у дома и им давал храната, която получавал на обяд, а сам оставал гладен. После отивал при източните порти на града, начертавал там с пръсти кръст, покланял му се и се молел на разпнатия на кръста Христос Господ. Когато се нахранели, другарите му идвали при него. Блаженият Неофит удрял с ръка един камък от градската стена и изкарвал за приятелите си вода от него, а те пиели. Светият юноша винаги хранел връстниците си и по чуден начин ги поял с вода от камъка. Той им забранявал да разказват за това на когото и да било и те не казали нищо на никого. Затова през тези години никой, освен бедните деца, не знаел за чудесата, които върши, не знаели и родителите му.
На следващата година Бог открил в сънно видение на майка му Флоренция, преизпълнена с гореща любов към Господа, че синът извежда вода от камък, подобно на Моисей, за да пият жадните момчета. Тя станала от сън и започнала да се моли на Бога да открие всичко за нейния син Неофит. И от небесната висина долетял бял гълъб, сияещ с неизказана светлина. Той кацнал на постелята на момчето и се обърнал към него с човешки глас:
- Пратен съм от Спасителя да опазя одъра ти непорочен.
Като чула това, майка му паднала мъртва от страх. По цяла Никея веднага се разчуло, че Флоренция, жената на Теодор, внезапно починала. В дома им се събрали много мъже и жени, съседи и познати и всички недоумявали каква е причината за внезапната ѝ смърт. Теодор по това време бил на полето. Когато му съобщили за смъртта на съпругата му, той разкъсал дрехата си от скръб и се забързал към дома си. Неофит го посрещнал пред вратата и казал:
- Защо скърбиш, татко? Майка ми не е умряла, а спи дълбоко.
После заедно с него влязъл в къщата, взел ръката на майка си и казал:
- Майко, стани.
А тя, сякаш се събудила от сън, станала, прегърнала сина си и го целунала с любов. Като видели това, събралите се в дома им хора прославили Бога. Флоренция разказала на мъжа си какво станало с нея насън и наяве. Тогава се разкрило и чудото, че Неофит извежда вода от камък. Всички се учудвали много, а езичниците, които чули това, се дивели на Божията благодат, пребиваваща в чистия и непорочен Неофит, и повярвали в нашия Господ Иисус Христос.
Междувременно гълъбът винаги се явявал край постелята на светия и говорел с човешки глас. Веднъж той му казал:
- Неофите, остави дома на баща си и тръгни след мене.
Светият юноша станал, простил се с родителите си и тръгнал. Гълъбът го довел до една пещера в планината Олимп и влетял в нея. Неофит го последвал и видял огромен лъв. Той му казал:
- Иди си оттук и си потърси друга пещера, защото Господ е заповядал аз да живея тук.
А лъвът облизал праха от нозете му и си тръгнал. Светият останал да живее в пещерата и ангел му носел храна. След една година по Божие повеление Неофит отишъл в Никея при родителите си, защото наближавала кончината им. Той им отдал последно целувание и ги изпратил при Бога, а сам раздал на бедните имуществото им и отново се завърнал на Олимп. Там останал до петнадесетата си година, подобно на ангел, прославяйки Бога и хранен от ангелска ръка.
По това време на Изток и на Запад царували мъчителите Диоклетиан и Максимиан, а управител на Витинската област бил Деций и помощникът му Уар. Нечестивите идолопоклонници подложили Христовата Църква на гонения по цялата вселена. Деций пристигнал в Никея, а глашатаят му призовал всички граждани и жителите на съседните селища да се съберат и да принесат жертва на боговете. Бил определен ден за това гнусно празненство. По това време царете били във Витинската област и също дошли в Никея. В деня на бесовския празник, когато всенародно се принасяли жертви на идолите, Божии ангели взели свети Неофит от планината Олимп и го поставили сред никейския площад. Лицето му било просветлено, подобно на Моисеевото, и той високо възкликнал:
- Явих се, без да ме търсят и без да питат за мене, за да изоблича заблужденията и измамата на нечестивата вяра.
Събралият се народ и управителят Декий видели внезапно появилия се сред тях светъл юноша, много се удивили и започнали да питат кой е и откъде е. Гражданите на Никея веднага познали Неофит, сина на Теодор и Флоренция. Управителят му заповядал и той да принесе жертва на техните богове. Светият отворил дръзновените си уста и започнал да говори:
- Беззаконнико и кръвопиецо, защо водиш към гибел толкова човешки души? Нима не знаеш, че за всички, които принуждаваш към бесовски жертви, ще носиш страшна отговорност и вечно ще се мъчиш в геената?
Деций се разгневил много от изобличаващите думи и заповядал да съблекат юношата, да го окачат за ръцете на едно дърво и да го бият безмилостно с волски жили, а после да сложат в устата му оцет и сол. Светият мъжествено понасял страданията и призовавал събралите се около него хора:
- Мъже, потънали в безбожие и страдащи от слепота, покайте се и се избавете от тъмнината, елате при Христос, истинската Светлина, и се просветете със свето Кръщение, за да се удостоите с вечен живот!
При тези думи управителят се преизпълнил с още по-голяма ярост и заповядал да режат тялото му с ножове. Свети Неофит повтарял само:
- Сине Божий, помилуй ме!
Тогава пред него застанал един от приближените на Деций и казал:
- Бяс ли имаш, Неофите, че се противиш на царската повеля? Обещай да принесеш жертва и веднага ще бъдеш освободен от жестокото наказание.
Светият му отвърнал:
- На Небесния Бог принасям жертва на хвала, а на бездушните идоли и живеещите в тях бесове никога няма да се поклоня.
Управителят заповядал на слугите си още по-жестоко да режат тялото на светеца. Слугите се сменяли и го мъчели така безпощадно, че се показали костите му. Но укрепяван от Бога, по време на мъчението той пеел:
- “Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене”, Господи!
Деций видял, че е безсилен, заповядал да свалят юношата от дървото и започнал да го утешава и да говори:
- Като виждам младостта ти и щадя здравето ти, няма да те подлагам на други мъчения, но те съветвам да се поклониш на нашите богове. Тогава царете ще ти пратят изкусни лекари, които да изцелят раните ти.
Мъченикът му отвърнал:
- Имам друг лекар - моя Владика Господ Иисус Христос, и само на Него се надявам.
Тогава управителят заповядал да го вържат и да го хвърлят в тъмница. На сутринта отишъл при царете и им разказал за Неофит.
- Вчера - казал той - предадох на мъчения един християнски юноша, защото не пожела да се поклони на боговете. Но той пренебрегна мъките и непрестанно призоваваше своя Христос.
Царете заповядали всички, които изповядват Христа, да бъдат изгорени. Управителят и старейшината Уар напуснали царските палати и се отправили на мястото, наречено “школа на Херкулес”. Деций заповядал да доведат от тъмницата юношата и се обърнал към него с думите:
- Неофите, приближи се и принеси жертва на бог Херкулес, тогава ще бъдеш угоден на боговете и на царете.
Светият отвърнал:
- Моля се на моя Бог Иисус Христос да се окажа угоден Нему.
Тогава по заповед на управителя нагорещили силно една пещ, за да изгорят свети Неофит. Хвърлили го в нея и затворили отвора за три дни и три нощи, та дори кости да не останат от него. Но свети Неофит, охлаждан с Божествена роса сред огъня, се веселял като в някое спокойно място и пеел: “Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая; Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води”. Той останал напълно невредим, както тримата момци, хвърлени във вавилонската пещ.
След три дни слугите на мъчителя дошли да извадят пепелта, защото мислели, че тялото на мъченика е изгоряло и пещта е угаснала. Но от нея неочаквано изригнал огромен пламък и изгорил много нечестивци, така че почти никой не успял да се спаси. А светият високо възкликнал:
- Благословен си, Господи Боже мой, задето ме пазиш здрав и невредим в мъченията, избавяш ме от лукавството на мъчителите, превръщаш заради мене огъня в роса и изгаряш онези, които са достойни за вечен и неугасим пламък! Моля те, Владико, не посрамвай Твоя раб до края, докато с Твоя помощ не завърша подвига си.
После излязъл от пещта здрав и невредим. Нечестиви слуги, които успели да се спасят от огъня, го отвели при управителя. Всички езичници се дивели на това чудо и по своето нечестие го приписвали на вълшебство, бидейки и сами изпълнени с бесовско чародейство - злобата ги заслепила и те не могли да познаят Христовата сила.
После светият бил осъден да бъде разкъсан от зверове. Свалили дрехите му, вързали го за един стълб на мястото за зрелища и пуснали мечка. Отначало звярът тръгнал с рев против него, но после се приближил, спрял, погледнал мъченика и се върнал на мястото си. Управителят и народът се учудвали и недоумявали. Тогава довели най-свирепата мечка, която пускали на зрелището само два пъти в годината, защото била много зла и убивала мнозина. Тя се приближила и паднала в нозете на светеца, почитайки Божия угодник, и се върнала на мястото си. После пастири довели при управителя един огромен и свиреп лъв и му казали, че преди пет дни са го хванали в пустинята и оттогава не са му давали никаква храна. Зарадван, Деций заповядал да го пуснат при мъченика. Всички се ужасявали от страшния и свиреп звяр. Лъвът се приближил до светеца, склонил глава и от очите му потекли сълзи, а после започнал да ближе нозете му. Това бил лъвът, когото свети Неофит намерил на планината Олимп и отпратил на друго място, а сам заел пещерата му. Светият го познал, заповядал му да се върне в предишното си жилище на Олимп и му забранил да вреди на хората. Лъвът се поклонил на мъченика, а после си тръгнал със страшен рев, счупил вратите и бързо преминал между хората. Всички се уплашили и побегнали, но той не докоснал никого и по заповед на светеца се върнал в пустинята на своето предишно място. Преизпълнен със страх и ужас, мъчителят вече не знаел какво да стори и заповядал свети Неофит да бъде убит. На зрелището присъствал един звероподобен и жесток по нрав другоплеменник, който се хвърлил против светеца и го пронизал с копието си. Така петнадесетгодишният юноша мъченик бил заклан като агнец и предал душата си в ръцете на своя Господ на 21 ден от януари . Сега, наследил безкрайния живот, той слави Източника на живота Христа Бога, с Отца и Светия Дух прославян во веки.

Всички жития за месец Януари »

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ