Старецът Захария / 1860 -1936/

 

Не забравяйте, че първата евангелска заповед ни призовава към покаяние: Покайте се и вярвайте в Евангелието – това са думи на Самия Господ (Марк. 1:15).

 

 

Придобивайте добродетели, противоположни на греховете. Унинието е палач, който убива енергията, необходима за получаване на Светия Дух в сърцето.

 

Унилият губи молитвата и умира за подвизите.

 

В никакъв случай и при никакви обстоятелства не унивайте.

 

 

По-често се прекръствайте. Помнете: кръстът се издига и чиновете на въздушните духове падат.

 

“Господи, за нас Твоят кръст е оръжие против дявола”. За мое прискърбие, видях, че някои просто махат с ръка, без дори да докосват челото и раменете. Това направо е издевателство на кръстния знак. Спомнете си какво е казал преподобни Серафим за правилния кръстен знак. Прочетете това негово наставление.

 

Чеда мои, ето как трябва да се прекръствате – с молитва, която е призив към Пресветата Троица. Казваме:

 

В името на Отца, събирайки трите пръста заедно, показвайки с това, че Господ е един в три лица. Като допираме със събраните три пръста челото, ние освещаваме разума си, възнасяйки се чрез молитвата към Бог-Отец, Вседържителя, Твореца на Ангелите, небето, земята, хората, Твореца на всичко видимо и невидимо. И след това, като докосваме със същите пръсти долната част на гърдите, ние поменаваме всички мъки на пострадалия за нас Спасител, разпятието на нашия Изкупител, на единородния Син, роден от Отца, несътворен. И освещаваме сърцето си и всичките си чувства, като ги възнасяме към земния живот на Спасителя, слязъл от небесата и въплътил се заради нас и заради нашето спасение, и казваме: и Сина. След това, като издигаме пръстите към раменете, казваме: и Светия Дух. Молим третото лице на Пресветата

 

Троица да не ни оставя, да освети волята ни и милостиво да ни помогне; да насочи всичките ни сили, всичките ни действия към това, да придобием Светия Дух в сърцата си.

 

И накрая смирено, благоговейно, със страх Божи и надежда и с дълбока любов към Пресветата Троица завършваме тази молитва, като казваме: Амин, тоест: “наистина, да бъде така”.

 

Тази молитва завинаги е съединена с кръста. Замислете се над това.

 

Много пъти съм чувствал с болка, че мнозина произнасят тази велика молитва съвсем механично, сякаш не е молитва, а е нещо, което е прието да се казва преди началото на молитвословие. Никога не постъпвайте така. Това е грях.

 

 

Понякога и самият човек не знае какво ще каже. Сам Господ говори чрез устата му. Трябва да се молиш така: “Господи, Сам живей в мен, Сам говори, Сам действай”.

 

И когато Господ говори чрез човешките уста, всички думи на този човек действително се сбъдват, всичко казано от него се изпълнява. И самият говорещ се чуди на това. Само трябва да имаш твърда вяра и да предадеш на Господа и сърцето, и устата си. “Няма да кажа нито една своя дума без Твоята воля. Прави с мен каквото искаш”. Така трябва да се молиш. Само че тогава не бива да мъдруваш. Трябва да имаш такава мъдрост, че да дадеш достъп на Господа да прави с теб каквото иска.

 

 

Живейте честно и помнете, че тук нямаме постоянен град, а бъдещия търсим.

 

 

О, християни, ние живеем толкова суетно и не мислим за вечността, а трябва много, много да мислим. Ходете пред лицето на Господа и помнете, че всяка ваша добра постъпка е записана от Ангела – пазител, поставен до вас от Господа, а всеки грях – от тъмната сила. Невъзможно е да направите нещо такова, което да не стане явно. Кайте се, докато не е късно, смирявайте се и спасявайте душата си. Четете Евангелието, четете тези думи, трябва да вникнете в тях. Стремете се Божият Дух да бъде във вас и да бъдете Христови ученици:

 

Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. Трябва да обичате хората на дело и с истина, а не на думи и с език. Трябва да се учите да обичате хората като самите себе си, тоест да проявявате към другите същата всеопрощаваща любов и грижа, каквито проявявате към себе си.

 

Внимавайте да не правите милостиня на показ. Не се хвалете като фарисеи. Но давайте милостиня ежедневно. Изгубен е за вечността денят, в който не си дал милостиня, изгубен е за душата ти. Милостинята може да извлече дори душата на грешник от ада.

 

Ангелът на тази добродетел безгласно стои пред Господния Престол и ходатайства за извършилия милостиня. Не се грижи за утрешния ден, защото утрешният ден сам ще се грижи за себе си; всеки ден си има достатъчно свои грижи ( доста е на всеки ден злобата му).

 

 

Гледайте на всеки свой ден като на последния ден от живота си. Винаги помнете, че Господ ви гледа и вижда всяко ваше движение, всяка мисъл и чувство.

 

Намразете греховете, тъй като това е най-голямото зло. Грехът е родил дявола. Грехът ни хвърля в геената на огнените страдания, като ни откъсва от единия в Троица Господ Бог.

 

 

Помнете, че Бог ни е дал свобода и никого не взема насила при Себе Си. Необходимо е да проявяваме усилие във волята си, за да получим в сърцето си благодатта на Светия Дух. Ако Бог не бе ни дал свобода, Той би унищожил пътя на вярата и би довел всички при Себе Си по пътя на принудителното знание. Не казвайте, както някои невежи: “Докажи ни съществуването на Бога и тогава ще повярваме…”. Щом се доказва, няма да има вяра, а ще има принудително знание, и тогава не ще има път към спасението.

 

А когато в сърцето свободно е извършено действие на вярата, тогава Бог дава такива доказателства за истинността ѝ, които несравнимо превъзхождат всички научи доказателства.

 

Винаги помнете: необходимо е да проявим в живота свободно усилие за придобиване на добродетели и за общуване с Бога в молитва. Господ не взема насила души при Себе Си. Пазете бисера на вярата, която е пътят към вечното ни блаженство и блаженството на близките на сърцето ни хора.

 

 

Нужно е да следим душата ни да бъде чиста, цялата да бъде отдадена на Бога. Не бива да лъжем, да лукавстваме, да униваме. Трябва ясно да различаваме различните видове лъжа – с мисъл, с език, с дело и с живот – и трябва да помним, че бащата на лъжата е дяволът и който лъже, прави дявола свой баща.

 

 

Някои хора, които нямат в сърцето си Бога, наричат любов нещо, което е напълно противоположно на любовта, а именно: страстта, егоистичната привързаност, увлечението и т.н. Но ние, християните, добре знаем, че това не е любов.

 

Бог е любов. Той се моли за нас така: Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях (Иоан. 17:24-26).

 

 

Придобийте навик да не започвате нито един ден без молитва. Ако работиш по специалността си, най-напред вземи благословение от Небесната Царица. Произнасяй пред лицето  Иисусовата молитва. А по време на служба чувствай с цялото си сърце присъствието на Господа. Той вижда всичко, дори мислите и чувствата ти. Старай се да съединявате всяко ваше движение, всяко докосване до предмет с молитва.

 

Молитвата ражда смирение, а без смирение няма спасение.

 

След като свършите работата си, отправете благодарствена молитва към Господ и към Небесната Царица.

 

Чеда мои, дори когато се качвате или слизате по стълбища, на всяко стъпалце казвайте (вътре в себе си) по думичка от постоянната молитва. Не благославям да се ходи по друг начин по стълбища.

 

Казвайте молитвата бавно – това е оздравително за душата и от полза за сърцето: “да удряме не като да бием въздух” (виж 1 Кор. 9:26). Всяка свята дума – това е велика творческа сила. Всяка дума на молитвата ни приближава към Бога.

 

Ние сме опустошили думите си, като сме ги откъснали от Господа. Дори ако е нужно да кажем нещо житейско, трябва да държим в сърцето си молитва.

 

А който още не е придобил навика да се моли по време на разговор, нека поне да помни, че говори в присъствието на Бога и че Той, Небесният наш Отец, намирайки се тук, вижда всичко, всичко, което той ще каже и което ще почувства. Никога не бива да забравяме за Божето всеприсъствие. Грях е, ако забравим това.

 

За въдворяването в сърцето на постоянна молитва е нужно молещият се да не говори нищо излишно, празно, а също и да не мечтае, да не се безпокои необмислено, да не прави каквото му се прииска, а да се старае във всичко да върши Божията воля. Беседвайте, чеда мои, колкото се може повече с Господа в килийните си молитви. Това очиства сърцето, укрепва ума, дава сила в действията да се изпълнява Божията воля.

 

Ето, вие сте се обърнали с благодатни думи на светии към Бога, и може би това за вас е всичко? Не. След прочитането на молитвите е нужно да постоите поне няколко минути с голямо внимание, в безмълвие на мислите и чувствата, като очаквате със сърцето си отговор, вразумления и т.н.

 

Тези няколко минути ще ви научат на много неща – отначало три минути, пет минути, а после… сами ще видите на кого колко е нужно. Моля ви и ви благославям да изпълнявате това. То ще усили постоянната ви молитва и отричането от своята воля и ще ви даде жажда да получите в сърцето си Светия Дух.

 

Молитвата – това е началото на вечния живот, това е вратата, през която влизаме в Небесното Царство; това е пътят, който ни води към Господа и ни съединява с Него.

 

Без молитва човек не живее, а постоянно умира,макар и да не осъзнава това.

 

Чеда мои, старайте се да придобиете постоянна молитва. Настоятелно молете за това непрестанната молитвеница за нас, Божията Майка, както вече неведнъж съм ви повтарял.

 

Бъдете мъжествени дори тогава, когато Господ ви изпраща големи изпитания.

 

 

Нападат ви страсти, молитвата ви отслабва, дори не ви се иска да се молите, цялото ви внимание е погълнато от различни желания и страсти. И при това сякаш нарочно ви се случват такива вътрешни и външни беди, от които слабият човек изпада в униние.

 

Тази страст, унинието, умъртвява всичко свято, всичко живо в човека. Тогава по-бързо разпрострете ръце като разпънати на кръст и се молете така, както в древността мнозина подвижници са се молели, борейки се със страстите си. Казвайте: Да възкръсне Бог и да се разпръснат Неговите врагове! Ако имате на разположение, прочетете канона на Честния и Животворящ Кръст Христов, а после отново застанете като разпънати на кръст, умолявайте Утешителя на душите и телата ни да се умилостиви над вас, да ви прости и да влезе в душата ви и да изгони ужасното униние, което ви убива.

 

 

Началото на ревностната борба със страстите и поражданите от тях грехове трябва да бъде поставено от страха Божий. Той е началото на мъдростта. Мъдър е този, който е придобил Светия Дух, като се старае да изпълни всички Христови заповеди и се бои да не би да оскърби Спасителя с грехове. И ако е мъдър, той е и смирен. Колкото по-високо се намира човек в духовно отношение, толкова повече вижда колко велик е Господ и колко нищожен и безпомощен е той, човекът, колко грешен е в сравнение с това, към което трябва да се стремим.

 

Случват се понякога и такива беди с хората, при които човек, вместо да се съедини смирено с Господа, изпада в гордост, в прелест, в мечтателност, осъждане на другите, а себе си счита едва ли не за светия, а някои дори си въобразяват, че са светии. Върху такива Господ допуска, като наказание и вразумление, това, че те падат в някой много тежък и много срамен грях, от чиято тежест понякога идват на себе си.

 

Сякаш се опомнят. Каят се и понякога съвсем се поправят. Но това невинаги става. Много често те загиват. Да не дава Бог на никого да бъде на тяхното място.

 

Още веднъж ви моля и ви благославям да се боите от това – да падате в грехове. Не разпъвайте чрез тях Спасителя още и още. Вземайте за всичко благословение от Небесната Царица и Господ ще ви даде първата степен на благодатта – да виждате греховете си.

 

Пазете съвестта си, тя е глас Божий, глас на Ангела-пазител.

 

Не бива да не се грижите за съвестта си, защото може и да я изгубите, тя може да стане изгоряла, немощна, и тогава няма да бъде глас Божий. Помнете думите на отец Амвросий: “Где просто, там ангелов со сто, а где мудрено, там ни одного”, тоест:

 

“Където е просто, там ангелите са сто, а където е сложно, там няма нито един”.

 

Постигайте простотата, която само съвършеното смирение дава. Това не може да бъде обяснено с думи, познава се само от опит. А в Бога и за Бога може да се живее само в смирение и простота.

 

Постигайте в смирение проста, свята, съвършена любов, обгръщаща всички с молитва. И подражавайте на небесните си покровители – светиите, с милосърдие към немощните, болните, неразбраните, нещастните, затъналите в грехове. Постарайте се да придобиете небесна радост, така че заедно с Ангелите да се радвате на покаянието на всеки заблудил се човек.

 

И така, чеда мои, пазете този велик Божий дар – съвестта си. Тя ни съединява с небето, покорява слабата ни грешна воля на светата всесилна Божия воля.

 

Необходимо е, мили мои чеда, да имате правдива съвест.

 

Без смирение няма спасение. Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.

 

Винаги носете в сърцата си словата на Спасителя: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29).