За истинната църква
Що е православие или православна църква?
Това е неизменната същност на учението, изречено от Господа Иисус Христос. Това учение е проповядвано и записано от апостолите (Мат.26:11), изтълкувано и разяснено от великите отци и учители на Църквата. Неговите главни и неизменни истини са изложени и подчертани от седемте Вселенски събора. Затова и Църквата, която пази и проповядва това учение се нарича свята, съборна и апостолска. Тя е стълб и крепило на истината (1Тим.3:15), съкровищница на благодатните дарове и кораб на спасението.
В началото на своята история Христовата Църква била единна и пазела чистотата на вярата векове наред. Но през XI в. римският първосвещеник изявил претенции за главенство и отказал да се подчини на църковно вселенските наредби. Новообособилата се Римокатолическа църква почнала да прибавя нововъведения, чужди на православието, като по този начин се отделила от здравото учение, верен пазител, на което останала Източната Църква.
Голяма част от западните християни, не можейки да понасят повече произвола на римските първосвещеници, направили протести и се отделили от западната църква. Те се нарекли протестанти. Протестантството, обаче, не се задоволило да отрече само римските нововъведения, но изоставило и много от онова, което е било прието и завещано от светата, съборна и апостолска църква.
Отстъпило от неизменната основа на Православната вяра, то започнало произволно да образува различни християнски общини, независими, различни и по тълкуване и по прилагане в живота на учението Христово. Така се създали сектите. Много от тези протестантски секти са проникнали в нашето отечество и правят големи усилия да съблазнят православните българи със своето лъжеучение. Те представляват опасност не само за православната вяра, но и за нравствеността на съвременното общество, опасност, за която Спасителят предупреждава недвусмислено :" много лъжеучители ще се подигнат и ще прелъстят мнозина" (Мат.24:11).
Като имаме в предвид всичко това, нека стоим твърдо в православието. На него дължим своята стабилност, своето духовно и културно израстване. Нека пазим завета на нашите велики родолюбци от близкото и далечното минало: българския народ винаги да крепне и расте върху благотворната почва на вярата, върху тая вяра, която е Христова, апостолска, отеческа, православна и творческа.
Това е неизменната същност на учението, изречено от Господа Иисус Христос. Това учение е проповядвано и записано от апостолите (Мат.26:11), изтълкувано и разяснено от великите отци и учители на Църквата. Неговите главни и неизменни истини са изложени и подчертани от седемте Вселенски събора. Затова и Църквата, която пази и проповядва това учение се нарича свята, съборна и апостолска. Тя е стълб и крепило на истината (1Тим.3:15), съкровищница на благодатните дарове и кораб на спасението.
В началото на своята история Христовата Църква била единна и пазела чистотата на вярата векове наред. Но през XI в. римският първосвещеник изявил претенции за главенство и отказал да се подчини на църковно вселенските наредби. Новообособилата се Римокатолическа църква почнала да прибавя нововъведения, чужди на православието, като по този начин се отделила от здравото учение, верен пазител, на което останала Източната Църква.
Голяма част от западните християни, не можейки да понасят повече произвола на римските първосвещеници, направили протести и се отделили от западната църква. Те се нарекли протестанти. Протестантството, обаче, не се задоволило да отрече само римските нововъведения, но изоставило и много от онова, което е било прието и завещано от светата, съборна и апостолска църква.
Отстъпило от неизменната основа на Православната вяра, то започнало произволно да образува различни християнски общини, независими, различни и по тълкуване и по прилагане в живота на учението Христово. Така се създали сектите. Много от тези протестантски секти са проникнали в нашето отечество и правят големи усилия да съблазнят православните българи със своето лъжеучение. Те представляват опасност не само за православната вяра, но и за нравствеността на съвременното общество, опасност, за която Спасителят предупреждава недвусмислено :" много лъжеучители ще се подигнат и ще прелъстят мнозина" (Мат.24:11).
Като имаме в предвид всичко това, нека стоим твърдо в православието. На него дължим своята стабилност, своето духовно и културно израстване. Нека пазим завета на нашите велики родолюбци от близкото и далечното минало: българския народ винаги да крепне и расте върху благотворната почва на вярата, върху тая вяра, която е Христова, апостолска, отеческа, православна и творческа.
