Преходен е образът на тоя свят - “Владетелството преминува от народ към народ, Господ събаря престоли на властници и на мястото им поставя кротки.” Благоверният княз Никола от младини разбрал тази бързопреходност на земното владичество. Той ясно виждал, че само на небето съществува непреходно, вечно пребиваващо царство, изпълнено с онези неизречими блага, които Господ е приготвил за тези, които Го обичат. Затова и той, както някога индийския княз Иоасаф, оставил славата и богатството, почестите и властта на своето временно, земно царуване заради вечното, небесното царство и се облякъл в светия монашески чин в Печерския манастир. В монашеството блаженият Никола така просиял със светия си живот, че заради неговите добри дела всички усърдно прославяли Господа. И преди всичко той преуспявал в послушанието. Отначало свети Никола работел за братята в магерницата, сам сякъл дърва и смирено ги донасял от брега на раменете си, като без леност изпълнявал и всичко останало, което било нужно за приготвянето на храна. Той вече дълго време пребивавал в трудове, когато за подвизите му научили братята му Изяслав и Владимир. Те започнали да го възпират от тази работа, но истинският монах със сълзи изпросил да му позволят още една година да поработи в магерницата за братята. И с голямо старание и усърдие служил тук в течение на цели три години. След това, като изпитан и способен за всичко, той бил поставен да пази манастирските порти и в това послушание пребивавал също три години, като не се отклонявал никъде, освен в църквата. Оттам бил поставен да прислужва на братската трапеза и това послушание преминал с такова усърдие и старание, че придобил уважението на всички братя.

Преминал благочинно всички степени на послушанието, по решение на игумена и всички братя той приел подвига на безмълвието, за да се грижи в тишина за своето спасение. Докато изпълнявал това послушание, той сам устроил край килията си градина и през всичките години на монашеския му живот никой не го видял да стои без работа. Винаги имал в ръцете си някакво занятие, а на устата си - непрестанната Иисусова молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!” Никога не вкусвал нищо друго, освен общата манастирска храна на братската трапеза, и то много малко. Ако на него, като на княз, противно на желанието му се случвало да получи нещо от близките си, тогава той раздавал всичко за полза на странниците, бедните и за църковните нужди, и с негови средства за църквата били закупени много книги.

Още по времето, когато управлявал владенията си, блаженият княз имал един изкусен лекар на име Петър, родом сириец, който дошъл с него в манастира. Като видял доброволната нищета на своя господар, лекарят го напуснал и останал да живее в Киев, където лекувал мнозина. Впрочем, той нееднократно посещавал блажения, и като го виждал да пребивава в големи лишения и безмерен пост, да служи в кухнята и като пазач при манастирските врати, започнал да го увещава да остави този живот:

- Княже, подобава да се погрижиш за здравето си, за да не отслабиш съвсем плътта си с непосилен труд и въздържание. Защото ако изнемогнеш, няма да можеш да носиш игото, което пожела да поемеш заради Христа. Нали Бог не търси пост или подвиг по-голям от силите ни, а само чисто и смирено сърце. Ти работиш за монасите като някой купен роб. Не си навикнал на такава нужда, пък и тя е недостойна за тебе, защото си княз. За родните ти братя Владимир и Изяслав твоята нищета е скръб и велико унижение, защото от голяма слава и почест си достигнал такива лишения, че умъртвяваш тялото си и заради оскъдната храна придобиваш недъзи. Преди се хранеше с вкусни плодове, а сега се подложи на тежки лишения, вкусвайки сурови овощия и сух хляб. Пази се да не се разболееш съвсем, защото тогава, като нямаш повече сили, ще се лишиш от живота, а аз няма да мога да ти помогна - така ще приготвиш неутешим плач за братята си. Ето и болярите, които някога ти служеха и благодарение на тебе станаха знатни, загубиха надеждите си, съжаляват за тебе и пребивават в голямо униние. Но те си издигнаха големи къщи и сега живеят в тях, а ти нямаш къде да преклониш глава и седиш или край помийни ями, или в кухнята, или при дверите. Кой от руските князе е постъпвал така? Блажения ти баща Давид или вечнопаметният ти дядо Святослав? Пък и от болярите никой не би пожелал такъв безславен живот, освен Варлаам, който беше игумен тук. Ако не послушаш съвета ми, без време ще умреш.

Лекарят Петър, подучван от братята на свети Никола, често му говорел подобни думи, докато седял заедно с него ту в магерницата, ту край портите на манастира.

Блаженият винаги му отговарял така:

- Брате Петре! Често мислех за спасението на душата си и реших, че не подобава да щадим плътта си, за да не подигне тя борба против духа и да не възбужда в душата ми бран. Изнурявана в подвига на въздържанието, тя се смирява, но не изнемогва. А дори и да беше така, нали апостолът е казал: “силата Ми се в немощ напълно проявява”. И още: “страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”. Бог търси смирено и чисто сърце, но такова не може да има без пост и подвиг, защото постът е майка на целомъдрието и чистотата. И още е казано: “Той смири тяхното сърце с мъки.” Благодаря на Бога, че ме освободи от светските грижи и ме направи раб за неговите раби, тези блажени черноризци, защото когато аз, князът, работя за тях, работя за Царя на царете. А братята ми нека се грижат за себе си, “защото всеки ще понесе своето бреме”. Достатъчно им е моето наследство, което оставих заедно със земното княжество, за да наследя Царството Небесно: “от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа”. Защо ме плашиш със смъртта, укоряваш ме за моята нищета и за въздържанието от излишни ястия? Нали и ти, когато лекуваш някоя телесна болест, заповядваш на болния да се въздържа, а някои ястия да избягва напълно? А аз по същия начин подобава да лекувам душевните недъзи. Дори да умра телесно, за мен смъртта заради Христа е придобивка. Ако седя край помийните ями, защо ме смяташ по-лош от болярите? Та на мен подобава да царувам с Иов, за когото е казано, че бил “най-прочут между всички синове на Изток”. Ако преди мене това не е сторил нито един от руските князе, то аз, следвайки Небесния Цар, ще положа началото. Може би отсега нататък някой ще започне да ми подражава и ще последва примера ми. Накрая, съветвам теб и онези, които те подучват да говориш това, да се грижите повече за самите себе си!

Много пъти се случвало и следното. Когато блаженият княз, изтощен от подвига на послушанието, се разболявал, лекарят Петър веднага му приготвял необходимите лекарства. Но князът винаги още преди пристигането на лекаря с Божията помощ ставал здрав и никога не позволявал да бъде лекуван.

Веднъж и самият лекар заболял. Блаженият пратил да му предадат:

- Ако не пиеш лекарства, скоро ще оздравееш, а ако не ме послушаш, дълго ще страдаш.

Но Петър не го послушал, изпил лекарството и като желаел да се освободи от болестта, едва не изгубил живота си, макар после и да бил изцелен по молитвите на светеца. Когато скоро след това отново легнал болен, блаженият заповядал да му предадат същото:

- Ако не се лекуваш, ще оздравееш след три дни.

Наказан заради първото си непослушание, този път лекарят послушал блажения. И станало по неговите думи - той оздравял на третия ден. Блаженият Никола в това време завършвал послушанието си като манастирски вратар. Той извикал оздравелия лекар и му казал:

- Петре! Подобава да приемеш монашески образ и вместо мене да се потрудиш в този манастир заради Господа и Неговата Пречиста Майка, защото след три месеца ще напусна този свят.

Като чул това, лекарят Петър паднал в нозете му и възкликнал със сълзи:

- Уви, господине мой, благодетелю мой, скъпоценни животе мой! Кой ще ме приеме, когато дойда тук? Кой ще нахрани сиротите и бедните, кой ще се застъпи за обижданите, кой ще окаже милост на ония, които се нуждаят от помощ? Не ти ли казах, княже, че скоро ще станеш причина за неутешимия плач на братята си? Не ти ли казах да пазиш живота си, защото можеш да бъдеш полезен на мнозина и от твоя живот зависи животът на много хора. Не ме ли изцели ти с Божията сила и своята молитва? Къде отиваш, добри пастирю? Ако ти сам, моят изцелител, си болен, кажи на твоя раб за болестта ти и ако аз не те изцеля, нека за твоя живот и за твоята душа дам моя живот и моята душа. Не си отивай от мен в мълчание, господарю мой, но ми кажи - откъде имаш тази вест? Ако е от хората, заради теб ще дам живота си, а ако Господ ти възвестява това, моли Го аз да умра вместо тебе. Ако ме оставиш, къде ще седна и ще плача за загубата си - край тая помийна яма ли, където ти толкова често седиш? Но и тук няма да ме допуснат. Ще мога ли да получа нещо в наследство от твоето имущество, когато ти самият си гол? Тези вехти вретища, които са върху тебе? Но отивайки си от света, ти ще бъдеш положен в тях. Дарувай ми поне твоята молитва, както в древността Илия дал на Елисей кожуха си, за да разделя с нея сърдечните дълбини и водите на живота ми и да достигна мястото на далечната стряха, дома Божий, където ти желаеш сега да отидеш. Та и звярът след залез слънце разбира, че трябва да иде и да легне в леговището си, но аз не зная къде ще ида след кончината ти. “И птичка си намира жилище, и лястовица - гнездо, дето да положи пилците си.” Ти вече шест години живееш в манастира, а нямаш свое място: мен къде ще оставиш?

Блаженият вдигнал плачещия и му казал:

- Петре! Не се оплаквай, защото “По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе”. Господ знае как да съхрани творението, което Сам е създал. Той ще се погрижи да нахрани гладните, ще се застъпи за бедните и ще спаси падналите в напасти. И за теб ще има прибежище. Братята ми по плът нека плачат не за мен, а за себе си и за своите дела в скръбната участ на този свят, за да получат утешение и блаженство в бъдеще. Аз не се нуждая от изцеление заради временния живот, защото отдавна съм умрял за всичко временно. Мъртвите не ще оживеят, нито лекари ще ги възкресят, както казва Исаия.

Като казал това, блаженият Никола Угодник заедно с лекаря се отправил към една пещера и там приготвил място за гроба си. При това казал на Петър:

- Кой от нас повече обича това място?

Той с плач отговорил:

- Зная, че ако пожелаеш, ще измолиш от Господа ти още да живееш, а мен положи тук.

Блаженият му отговорил:

- Нека бъде, както ти желаеш, ако е угодно на Господа. Да Му се помолим и двамата, но в монашески чин.

Тогава по съвета на Никола лекарят приел монашеско пострижение и три месеца пребивавал в молитва, проливайки сълзи непрестанно денем и нощем:

Веднъж блаженият Никола му казал:

- Брате Петре, желаеш ли да те взема със себе си?

Той, както и преди, със сълзи му отговорил:

- Желая да ми позволиш да умра вместо тебе, а ти остани тук и се моли за мене.

Никола му казал:

- Брате, дерзай и бъди готов, защото по твое желание след три дни ще си отидеш от този живот.

Когато настъпило посоченото време, Петър се причастил със светите и животворящи Христови Тайни, легнал на одъра и предал духа си в ръцете на Господа. След смъртта му блаженият княз Никола Угодник се подвизавал още тридесет години, без да излиза от манастира и достигнал съвършенство в светия живот, се преставил във вечния живот на Най-Светия от всички светии, Царя на смирението Иисус. В деня на кончината му почти целият град Киев се събрал да му въздаде последно целувание и да изпроси с изобилни сълзи молитвите му.

Особено плакали братята на блажения Изяслав и Владимир. Изяслав пратил при игумена на манастира молба да му даде за благословия и утешение кръста на починалия, възглавето и пейката, върху която той извършвал поклони. Игуменът му ги дал с думите:

- По вярата си нека получиш от тези неща помощ в онова, което желаеш.

Изяслав приел предметите с голямо благоговение и пратил на манастира много злато, за да не взема даром нещата на брата си.

Самият той веднъж се разболял тежко и дори не се надявал да стане от одъра. В това време при него били жена му, децата му и всички боляри. След известно време болният се почувствал по-добре, станал и помолил да му дадат да пие вода от Печерския кладенец. Но скоро отново изгубил дар слово и вече не могъл да промълви нищо. Пратили в Печерския манастир и в един съд донесли вода, с която преди това умили гроба на преподобния Теодосий. Игуменът предал и власеницата на преподобния Никола Угодник, за да облекат княза в нея. Още не се бил завърнал слугата с водата и власеницата, а княз Изяслав промълвил:

- По-скоро идете да посрещнете преподобните отци Теодосий и Никола извън града.

Когато пратеникът влязъл, князът отново възкликнал:

- Никола, Никола Угодник!

Дали му да пие от водата, облекли го във власеницата и той скоро се изправил здрав, а всички прославяли Бога и Неговите светии.

Оттогава, когато се разболявал, Изяслав винаги обличал власеницата и веднага се изправял здрав. Освен това той винаги я взимал със себе си, когато отивал на война и така оставал невредим. Веднъж той съгрешил и не се решил да я облече - и тогава бил убит в битка. Но още преди това заповядал да бъде погребан с нея.

Така и ние, като се надяваме на молитвите на преподобния княз, за чието спасение имаме очевидни доказателства, да се сподобим със силата на молитвите му да получим изцеление от всички болести и язви, както временни, така и вечни, по благодатта на Царя на смирението, Царя на славата, нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, Комуто слава с Бог Отец и Светия Дух сега и завинаги и вовеки веков. Амин.