Духовните опити

Духовните опити

1. Който въжделее Христа, той се отдава на непрестанна молитва, която, както казвал старецът Иероним, "обновява човека, радва го и го прави целия дух. Той не чувства, че има вътрешности, месо и кости. Той е дух. И когато неговото желание се разгори силно, вече не може и да говори. Той чувства вътре в себе си Бога и плаче."

2. Още два опита на стареца Иероним: "За духовния живот е нужно голямо внимание. Той е много сладък, но е нужен подвиг. За да се спаси, човек трябва да се умие или със своята кръв, или със своите сълзи. Светите мъченици са се умили с кръвта си, нека ние пък да пролеем поне малко сълзи." "Аз не познавам нито една църква, която да не е прекрасна. Навсякъде чувствам едно и също. Ако вляза в малък параклис, където има само една икона, и това ми е достатъчно. Бог е навсякъде. И нека не мислим, че Той се намира само в големите и впечатляващи църкви."

3. Старецът Филотей казвал: "В детските си години, четейки жития на светиците, аз почувствах, че в сърцето ми сякаш влезе лъч Божествена светлина, която го изпълни със сладост, радост и веселие и възпламени желание и любов към Бога и небесното. Тогава независимо дали спях, ходех или разговарях, умът ми размишляваше за небесното и сърцето ми се прилепяше към Бога."

4. Старецът Амфилохий казвал: "Духовният живот има много радости. Ти се възнасяш, оставяш света и не се грижиш за нищо. Ставаш дете и Бог се вселява в сърцето ти."

5. За уединението, което съвременните хора избягват, старецът от о. Патмос казвал: "Уединението е беседа с Бога и с духовете, които се приближават към нас с любов и грижа. Аз никога не ще заменя голите и тъмни скали на Патмос с китните цветни градини на Атина. В града хората не мислят свято. Те виждат цветята и красивите вили, но сърцето им нито веднъж не принася благодарност на Бога, окръжил ни с такава красота. А в пустинята и най-грозният пейзаж, и най-безгласната птица подтикват към съзерцание на Бога. И така щастлив е този, който се намира близо до Бога, дори и да живее на някоя скала."

6. Старецът Порфирий казвал: "Когато ни посещава Светият Дух, ние разбираме и не се съмняваме ни най-малко в това. Това не прилича на нашето обичайно умиление. Това е нещо, което идва свише и ни преобразява напълно, прави ни други хора. Когато идва в нас Христос, ние живеем с любов, обгръщаща целия свят. Злото, грехът и ненавистта изчезват сами и не могат да останат, защото повече нямат място в нас."

7. Да живеем в райско блаженство можем още в този живот, когато за това има необходимите условия. Атонският старец Гавриил казвал: "Чистата простота, съединена със страха Божий, довежда човека в блаженото състояние, което първите хора са имали в рая преди падението."

8.Старецът Амфилохий казвал на своите духовни чада за това какви трябва да виждаме другите хора следното: "Всички трябва да виждаме по-висши от себе си, колкото и немощи да имат те. В общението си с другите не бъдете строги, но дръжте в мисълта си, че всеки човек има същото предназначение, каквото и вие. Аз с благодатта Божия всички виждах по-висши от себе си и свети."

9. Особен интерес представлява опитът, който старецът Епифаний споделил с монаси, за да ги ободри в подвига на отсичане на своята воля. Той казал: "Ах, отци мои! Да знаехте как съкруших волята си! Две неща обичах в живота си: да чета и да пиша, но и от това се лиших и се лишавам така, както хората губят най-голямата си радост в този свят. Когато изучавам Свещеното Писание и Отците, тогава възхождам от земята на небето. А що се отнася до писателството - простете ми това, което ще кажа, - но от него се опиянявам. Аз виждам как пишат другите: те зачеркват, пишат, отново зачеркват и пак пишат... Аз пък не успявам да изразя мислите си, защото те ме затрупват като сняг и ръката ми сякаш получава криле. Но въпреки тази моя способност към писателство и жаждата за четене аз се лишавам и от това. Седя и вдигам слушалката на постоянно звънящия телефон, за да разреша едно или друго затруднение. Или изповядвам с часове не само образовани, но и прости и неграмотни хора. С тия думи не унижавам Тайнството на изповедта за сметка на писателския труд. Но Божията воля за мене е изповедта, а не четенето и писането, които ме привличат."

-------------------

Кратки биографични данни за старците

Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.

Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.

Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.

Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.

Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.

Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.

Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".

Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.

Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.

Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.

Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.

Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.

Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.

Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ