В памет на благоверния княз Теодор, Смоленски и Ярославски чудотворец, и синовете му Давид и Константин

В памет на благоверния княз Теодор, Смоленски и Ярославски чудотворец, и синовете му Давид и Константин

Свети и блажени княз Теодор, наречен Чорни, бил син на Смоленския княз Ростислав Мстиславович и потомък от девето коляно на светия равноапостолен княз Владимир. Теодор имал двама братя - Глеб и Михаил, които след смъртта на баща им го обидили, като оставили под негова власт само град Можайск. Въпреки това, той не се гневял против тях и търпеливо управлявал своята област. За това негово незлобие впоследствие Бог му поверил управлението на славния град Ярославъл. Това станало така. В Ярославъл живеела княгиня Ксения, съпругата на княз Василий Ростовски, която имала една-единствена дъщеря. Благоверният княз Теодор се оженил за дъщерята на княз Ростовски, от която по-късно имал син на име Михаил и дъщеря, и получил във владение град Ярославъл. След смъртта на брат си Михаил той наследил и Смоленското княжество. Благочестиво и богоугодно живеел в Ярославъл княз Теодор, защото от младите си години обикнал Христа и Неговата Пречиста Майка. Той особено почитал свещениците и монасите и имал милост към бедните. Като доблестен воин Христов във всичко угаждал на своя Владика и странял от всяка неправда.
 
Във времената, когато над руската земя тегнело татарското иго, имало обичай руските князе да ходят при хана, за да бъдат утвърдени в княжеското достойнство. Когато веднъж няколко князе заминали за Ордата, заедно с тях тръгнал и блаженият Ярославълски княз Теодор с много дарове за хана и съпругата му. В Ордата го приели много благосклонно и той пребивавал при двора като любимец на хана и бил уважаван от всички. Мъжествената му красота и ум така пленили жената на хана, че тя пожелала да го ожени за дъщеря си. Но той ѝ казал, че вече има жена в Ярославъл и не склонил на увещанията.
 
Като поискал от хана утвърждаване на княжеската си власт в Ярославъл и го получил, блаженият Теодор се завърнал у дома. Когато пристигнал в Ярославъл, научил, че съпругата му е починала. Той поискал да влезе в града, където по това време живеели синът му и тъщата му, но болярите не го допуснали и започнали да говорят нелепи неща за него: “Ние нямаме обичай - казвали те, - да приемаме при себе си за княз някой, който идва от чужда земя. Стига ни, че имаме за княз Михаил, наследника на Теодор”. Свети Теодор отново се отишъл в Ордата и пак молил хана да му даде Ярославското княжество. Ханът изпратил на ярославците строга заповед да приемат своя княз, но те отново не се подчинили и упорито отказвали да приемат Теодор. Докато светият княз пребивавал в Ордата, жената на хана пак започнала да уговаря мъжа си да дадат дъщеря им за съпруга на Теодор. Но ханът дълго не се съгласявал, като казвал, че не подобава ханската дъщеря да стане съпруга на негов данъкоплатец, при това друговерец. Тогава тя открила на съпруга си своето желание дъщеря им да приеме християнската вяра и да се кръсти, а после да се омъжи за Теодор. Ханът се съгласил. Дъщеря му се кръстила и после се омъжила за Ярославълския княз. При светото кръщения тя била наречена Анна. След сключването на този брак ханът още повече обикнал Теодор. Той често го канел да сподели трапезата му, ежедневно възлагал ханския венец на главата му и го обличал в своята порфира, устроил му прекрасен дворец и го окръжил със слава и богатство. Но сред това великолепие сърцето на блажения княз не се възгордяло, славата на този свят не го отклонила от Христовата любов и той все повече преуспявал в изпълнението на Господните заповеди. Докато живеел в Ордата, му се родил син, който в светото кръщение бил наречен Давид. По-късно той имал и втори син, наречен в светото кръщение Константин.
 
Скоро след това при него пристигнали пратеници от Русия с известието, че синът му Михаил е починал в Ярославъл. Тогава благоверният Теодор започнал да моли хана да го пусне да се завърне в руската земя заедно с княгинята и децата им. Ханът го отпратил с големи почести, възложил на главата му венец и утвърдил княжеската му власт в Ярославъл. Светият княз бил посрещнат с големи почести. С него дошли и много татарски велможи от двора на хана, които след известно време той отпратил с чест в Ордата.
 
Свети Теодор управлявал в своя град Ярославъл благочестиво и богоугодно до дълбоки старини. Когато заболял и усетил, че болестта му е предсмъртна, той повикал своята съпруга княгинята и синовете си и им завещал да пребивават в любов и мир. После заповядал да го отнесат в манастира, където с голяма радост приел от игумена монашески образ и през целия ден се радвал и благодарял на Бога, че го е сподобил с този дар, за който отдавна копнеела душата му. Преди самата си кончина той пожелал да приеме схима, а накрая подал на всички прощение и сам изпросил прощение от всички, осенил се с кръстно знамение и предал душата си в Божиите ръце. Погребали го боголепно в храма Преображение Господне. Светите му мощи и до днес подават много чудеса за прослава на нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава сега и завинаги и во веки веков.
 
Тропар:
 
От младини се прилепихте към Христовата любов, светии, и усърдно опазихте Неговия закон и заповеди: затова обогатили се с чудесни дарования, подавате изцеления, Теодоре, Давиде и Константине. Молете Христа Бога за почитащите ви с вяра да се спасят нашите души.

Всички жития за месец Септември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ