В памет на блажения Исихий Хоривит
Отначало свети Исихий напълно пренебрегвал спасението на душата. Но се разболял и по време на болестта се разкаял. Тогава той помолил всички да го оставят и живял в затвор дванадесет години в пълно безмълвие, хранейки се само с хляб и вода и прекарвайки всичкото време в молитва и сълзи.
Когато дошъл часът на смъртта му, братята от обителта счупили вратата и влезли, и както и да го заговаряли, чували от него само едно:
- Простете! Който пази в душата си паметта за смъртта, той няма да греши.
Братята се удивлявали на промяната, станала с него по Божията благодат и след смъртта му погребали тялото му с чест. След известно време започнали да търсят светите му мощи, но не ги намерили. Чрез това Господ показал на всички силата на истинското покаяние за желаещите да се изправят, дори и след дълга небрежност за спасението.