Милосърдният Господ е открил няколко пътя за спасение и постигане на вечното блаженство. Но най-труден и тежък от тях е подвигът на доброволното юродство. Блаженият Максим избрал този път и неотклонно шествал по него до самата си смърт. Времето не е запазило за нас подробно житие на този московски чудотворец. Отказал се от всички удобства на живота, той ходел почти гол по улиците на Москва в студ и пек. С думите си удържал мнозина от зло или ги ободрявал в трудовете. “Люта е зимата, но раят е сладък” - често казвал той. “Заради търпението Бог дава спасението.”; “Бог е велик, ще види неправдата. Нито Той тебе, нито ти Него можеш измами.”; “Всеки се кръсти, но не всеки се моли”.

Блаженият Максим се подвизавал през първата половина на ХV век. Това било тежко за Русия време - татарското иго, глад, засуха и чума измъчвали народа. Със своето търпение светецът давал пример на останалите хора. Самият той живеел в нестяжание и желаел и другите да не забравят за душата си заради временните богатства, удържал московските търговци от несправедливи сделки: “Има църква домашна, а съвест продажна. На брада Авраам, а по дела - Хам”.

 

Блаженият Максим се преставил на 11 ноември 1433 година и бил погребан около църквата на светите Борис и Глеб на улица “Варварска”. На Господ било угодно да прослави Своя угодник с чудеса. Така край гроба му през 1506 година се изцелил един човек с неподвижен крак. На 13 август 1547 година били открити нетленните мощи на блажения Максим и тогава бил постановен празникът на светеца. Самите мощи останали в земята. Благоговейните почитатели на паметта му построили олтар над мощите на свети Максим, московския чудотворец, в чест на преподобния Максим Изповедник. През 1698 година с усърдието на московските граждани Максим Верховитин и Максим Шаровников старите църкви били разградени. При това паднал от стената камък открил велико съкровище - светите мощи на блажения Максим. Те били пренесени с почести в един от московските събори, където пребивавали до построяването на новия храм. Този храм бил осветен в името на светия блажен Максим и имал олтар в чест на Максим Изповедник.

 

Около четиридесет години се пазели в него мощите на блажения. През 1737 година избухнал силен пожар, известен като Троицкия пожар. Пламъкът обхванал и църквата на блажения московски чудотворец. Целият храм изгорял, изгорял и ковчегът с мощите на свети Максим. Оцелелите части на светите мощи били благоговейно събрани и предадени в настоящия храм през 1768 година, където подавали изцеления за слава Божия. Амин.