В памет на преподобна Теодора Кесарийска
Преподобна Теодора се подвизавала в кесарийската обител “Света Анна”. Тя живяла при царуването на Лъв Исаврянин и на сина му Константин Копроним и произхождала от знатен и славен род. Баща , по име Теофил, имал високото звание патриций, а майка се казвала Теодора.
Бидейки в продължение на много години безплодна, тя се съкрушавала и прилежно се молела на Бога, и особено се обръщала със слъзна молитва към Пресвета Богородица, и получила дар, който я уподобил на праведната Анна, майката на света Богородица: безплодната утроба на Теодора била развързана, тя заченала и родила дъщеря. Когато дъщерята пораснала, майка я довела в църквата “Света Анна”, понеже била посветена на Бога от раждането си.
Девойката Теодора била приета в манастира, където започнала да живее под доброто ръководство на благочестивата игумения и била научена на божествените книги. Но, богобоязливият и добродетелен живот на младата монахиня бил нетърпим за вселукавия бяс, който виждал в това своето посрамване. И ето, той внушил на император Лъв иконоборец мисълта да омъжи непорочната агница за един от придворните си чиновници. Тя била хваната насила и изтръгната с мъчителна скръб от сестрите в обителта, след което била доведена в Константинопол. Тук всичко вече било приготвено за нейния брак. По царска воля бил приготвен и брачният чертог. Но съвсем неочаквано краят на този лукав замисъл бил следният: Бог, Който някога наказал египтянина, обхванат от похотливо въжделение към Сарра, и Който сринал силата на Тиридат, посегнал на целомъдрието на Рипсимия, спасил по чудесен начин и Теодора от оскверняване чрез насилствен брак. По време на брачния пир столицата била нападната от скитите.
Годеникът веднага бил изпратен срещу неприятелите и още в първата схватка загинал. Междувременно, сред всеобщата суматоха, непорочната Христова агница Теодора, възползвайки се от предоставилата се свобода, незабелязано от присъстващите на брачния пир се скрила и като взела със себе си злато, сребро, скъпоценности и дрехи, украсени със скъпоценни камъни, отишла на брега на морето, качила се на един кораб и се завърнала в своята обител, като се радвала и благодарила на Бога за всичко.
А когато после един от царските чиновници, като узнал за укрилата се Теодора, дошъл в манастира и я намерил вече приела пострижение и облечена в дрипа, той, по Божий промисъл, я оставил на мира. Като се освободила по този начин от преследвачите си, преподобната дотолкова изнурила плътта си с подвизи на въздържание, че костите се виждали под кожата. Храната се състояла само от едно неголямо парче хляб, и то през два или три дни. Единствената дреха била от груба вълна. За постелка служели остри камъни, покрити от груба дрипа: така тя съблюдавала бдението и по време на неволния сън, а често прекарвала и по цели нощи без сън.
Като не се задоволила с тези подвизи, тя обвила тялото си с железни вериги и дотолкова изнурила всичките си стави и телесни членове, че от раните излизала смрадна миризма. И така, като процъфтявала с всякакви добродетели в продължение на много години, тя преминала в неостаряващия и блажен живот.
Бидейки в продължение на много години безплодна, тя се съкрушавала и прилежно се молела на Бога, и особено се обръщала със слъзна молитва към Пресвета Богородица, и получила дар, който я уподобил на праведната Анна, майката на света Богородица: безплодната утроба на Теодора била развързана, тя заченала и родила дъщеря. Когато дъщерята пораснала, майка я довела в църквата “Света Анна”, понеже била посветена на Бога от раждането си.
Девойката Теодора била приета в манастира, където започнала да живее под доброто ръководство на благочестивата игумения и била научена на божествените книги. Но, богобоязливият и добродетелен живот на младата монахиня бил нетърпим за вселукавия бяс, който виждал в това своето посрамване. И ето, той внушил на император Лъв иконоборец мисълта да омъжи непорочната агница за един от придворните си чиновници. Тя била хваната насила и изтръгната с мъчителна скръб от сестрите в обителта, след което била доведена в Константинопол. Тук всичко вече било приготвено за нейния брак. По царска воля бил приготвен и брачният чертог. Но съвсем неочаквано краят на този лукав замисъл бил следният: Бог, Който някога наказал египтянина, обхванат от похотливо въжделение към Сарра, и Който сринал силата на Тиридат, посегнал на целомъдрието на Рипсимия, спасил по чудесен начин и Теодора от оскверняване чрез насилствен брак. По време на брачния пир столицата била нападната от скитите.
Годеникът веднага бил изпратен срещу неприятелите и още в първата схватка загинал. Междувременно, сред всеобщата суматоха, непорочната Христова агница Теодора, възползвайки се от предоставилата се свобода, незабелязано от присъстващите на брачния пир се скрила и като взела със себе си злато, сребро, скъпоценности и дрехи, украсени със скъпоценни камъни, отишла на брега на морето, качила се на един кораб и се завърнала в своята обител, като се радвала и благодарила на Бога за всичко.
А когато после един от царските чиновници, като узнал за укрилата се Теодора, дошъл в манастира и я намерил вече приела пострижение и облечена в дрипа, той, по Божий промисъл, я оставил на мира. Като се освободила по този начин от преследвачите си, преподобната дотолкова изнурила плътта си с подвизи на въздържание, че костите се виждали под кожата. Храната се състояла само от едно неголямо парче хляб, и то през два или три дни. Единствената дреха била от груба вълна. За постелка служели остри камъни, покрити от груба дрипа: така тя съблюдавала бдението и по време на неволния сън, а често прекарвала и по цели нощи без сън.
Като не се задоволила с тези подвизи, тя обвила тялото си с железни вериги и дотолкова изнурила всичките си стави и телесни членове, че от раните излизала смрадна миризма. И така, като процъфтявала с всякакви добродетели в продължение на много години, тя преминала в неостаряващия и блажен живот.
