Блаженият наш отец Зинон произхождал от Понт. Като оставил там огромно богатство, той пиел жадно от словесните потоци на учението на свети Василий Велики, напояващи Кападокия и принесъл плодове, достойни за това учение. Служил при двора на император Валент  в числото на воините, с които се изпращали царските грамоти.

След смъртта на този монарх свети Зинон отхвърлил богатството и почетното звание и се поселил в една гробница, която се намирала на една планина близо до Антиохия и заживял в уединение, като очиствал душата си. Светият отшелник нямал никакво друго имущество, освен една вехта дрипа, в която се обличал; храна получавал от един от познатите си, който му носел по едно неголямо хлебче на два дни, а вода си носел сам отдалеч. Явявайки се пример на най-дълбоко смирение, преподобният достигнал високо съвършенство в изпълнението на монашеските подвизи. Той прекарал четиридесет години в постничество, като всеки неделен ден идвал в светия храм, където слушал Божественото Слово, прекланял слуха си към поученията на проповедниците и се приобщавал със Светите Христови Тайни.

След това преподобният се връщал в своето убежище, което нямало нито ключалка, нито пазач, защото било недостъпно за злодеите, и било напълно безопасно. Известно време след оттеглянето си от света, преподобният изпратил един от познатите си в родината си, за да продаде имуществото, останало след родителите му, и да даде на брат си принадлежащата му част. Като изпълнил това, пратеникът донесъл на светеца неговата част; от нея преподобният започнал да раздава милостиня на сиромасите. А когато почувствал приближаването на кончината си, поканил при себе си Антиохийския епископ Александър и му казал:

- Тъй като съм призован да си тръгна от този живот, завещавам ти следното: което можах, раздадох сам, както счетох за добре; а останалото не успях да раздам и те назначавам за негов разпоредител, като призовавам Бога за свидетел.

След това, като целунал светителя, блаженият предал душата си на Бога.