Преподобни Мавсима бил сириец от околностите на град Кир, като получил просто възпитание на село, светият показал преуспяване във всички добродетели. Като се прославил в личния си живот, той получил духовно началство в едно село близо до града. Свещенодействайки и пасейки овцете на стадото Божие, той говорел и вършел това, което повелява Божествения закон.

Имал само една дреха; щом се скъсвала от старост, преподобният я закърпвал с нови и нови кръпки и така покривал голотата си. Свети Мавсима толкова усърдно се грижел за странниците и сиромасите, че вратата на жилището му винаги била отворена за всички идващи. Казват, че преподобният имал два съда: един с житни семена, а другия - със зехтин, от които давал на всички нуждаещи се. Милосърдният Господ, Който благословил Сарептската вдовица, изпратил също такова благословение и върху съдовете на преподобния Мавсима, защото Господ е “благ и милосърден и многомилостив към всички, които (Го) призовават”. Както наредил да не свършват брашното в делвата и дървеното масло в гърнето, от които вдовицата хранела великия пророк, така и на дивния Мавсима Господ подал изобилие, равно на грижата му за бедните. Като живял благочестно и богоугодно до дълбока старост, светият мирно отишъл при Господа.