В памет на преподобни Тома Дефуркин

В памет на преподобни Тома Дефуркин

Преподобни Тома се родил във Витиния. Родителите му били от прост произход и живеели в охолство. Но Тома още от ранна възраст се отвръщал от всякакви житейски, суетни удоволствия и проявявал силно склонност към монашеско житие. Увличан от примерния живот на един монах, подвизаващ се в един от близките манастири, той душевно се привързал към светата обител; от ранна възраст той свикнал да спазва поста и охотно занимавайки се с присъщото на детската възраст книжно учение, изучил псалтира, апостолските писания и цялата църковна служба. Така първоначалният живот на Тома протичал мирно, в благочестие, и добрите семена, посети в душата му, успели да се вкоренят за по-нататъшно израстване. Когато богобоязливият отрок достигнал пълнолетие, се облякъл в монашески образ и с непоколебима твърдост встъпил в подвига на духовната борба с врага на спасението. И толкова се утвърдил и усъвършенствал душевно в добродетелния живот, че духовната му красота явно се открила пред всички.
По това време един от византийските велможи, на име Галоликт, основал при река Сагарис нов манастир и помолил епископа на тази област да събере в манастира достойни и разумни мъже. За началник на новата обител бил избран и поставен преподобни Тома, като опитен монах, утвърдил се в духовния живот и добър пазител на въздържанието. За това било съобщено и на събора на епископите, с обяснението, че Тома вече много години се е подвизавал в духовните дела, и че всички го смятат за съсъд, изпълнен с различни добродетели, макар и сам той, поради своето смирение, да се стараел да скрива това от другите.
Междувременно неочакваното поставяне на блажения Тома за началник на обителта, по клевета на дявола и по допущение на Промислителя Бога, дало повод за някакъв раздор. Огорчен от това, Тома, обвинявайки себе си, си казвал с укор:
- Какво мечтая за себе си!
И като разбрал, че е дошло време за изпълнение на заветните му желания, той се простил с братята, изповядал пред тях скръбта на сърцето си, дал им духовно утешение и напуснал манастира, за да живее в безмълвие в една пустиня. Останали без началник, като овци без пастир, монасите пожелали връщането на преподобния; те тръгнали да го търсят, и дълго го търсили, докато стигнали до пустинята, където се бил заселил преподобният, понасяйки в безмълвие и зимния студ, и слънчевия зной, приемайки първото за топлина, а второто - за прохлада. Те умолявали преподобния да се върне в манастира, а за да утешат скръбта му, казвали:
- Защо изнуряваш себе си с толкова суров живот? - помисли си: нали всички ние сме създадени от земна пръст и вече поради това носим в себе си немощ, така че не ни е по силите напълно да се освободим от присъщата ни немощ.
Но Тома оставал непреклонен и само, отстъпвайки пред желанието на монасите, им позволил да построят неголяма килия за него. Когато килията била построена, преподобният влязъл в нея и преклонил колене на земята, произнесъл:
- Нека това бъде благоугодно на Тебе, Господи; а дошлите при моето недостойнство мъже удостой да се върнат.
Монасите си тръгнали, оставяйки своя духовен водач в пустинно уединение. Но след това, сякаш наговорени помежду си, при светия подвижник започнали от всички страни да идват благочестиви хора - миряни, желаещи да приемат монашеско пострижение, и молели преподобния да им позволи да живеят при него на послушание. Всички тях, като идващи да служат на Господа, той обличал в монашески одежди, и двама, като първите Христови ученици, нарекъл с имената на апостолите, на единия дал името Иоан, а на другия - Петър, и с тях възнасял усърдни молитви към Бога.
Но за виновника на злото - дявола, било нетърпимо да вижда своите козни и зли намерения победени. И той изпратил на преподобния комари в такова множество, че блаженият дори не можел да говори: комарите го нападали и когато лежал, и когато заставал на молитва - влизайки в устата му, те прониквали дори и в гърлото му. И оскъдната му храна, и всичко, което било в килията на светеца, винаги било пълно с множество комари. Тази напаст продължила три години, но преподобният не само претърпявал това без ропот, но и благодарял на Бога, измолвайки прошка на греховете си. После, когато по Божия воля нападението на комарите се прекратило, се появили големи мухи, които хапели преподобния, и като остри стрели пронизвали изнуреното му от въздържание тяло. Отминала и тази напаст, която също продължила три години. След това преподобния нападнали мравки, които пълзяли по него и влизали в очите му и в ноздрите му, но той, като як дъб, оставал непоколебим в подвига на търпението. Виждайки твърдостта на блажения старец, понасящ тези деветгодишни напасти като мимолетни, еднодневни, изкусителят го нападнал с още по-голяма и неистова злоба. Знаейки, че на човека, бидейки създание, почетено с Божий образ, по природа е присъщо да се отвращава от змията, като оръдие на първия грях , коварникът, за да разруши душевния мир на преподобния и да всели в сърцето му чувство на озлобление, както и у неговите сподвижници, му изпратил множество змии. Това на мнозина може да изглежда невероятно, но то не било само привидение. Змиите се явявали не във въображението на преподобни Тома, но в действителност пълзели, обкръжавали го, и то неведнъж или два пъти, а постоянно. И не една или две, а цели единадесет години светецът бил обкръжен от тях, и нито веднъж не произнесъл думи на ропот. Дори и леглото му не било свободно от змии; те се гнездели и там по време на почивката му. Но запазван от Божия промисъл, преподобният оставал невредим от тях.
Веднъж блаженият отец извършвал Божествената безкръвна служба; служението се приближавало към края, и ето, отнякъде изпълзяла огромна змия и като пръстен опасала цялата църква, в която се извършвало свещенодействието. Прислужващият на преподобния монах преди това бил излязъл от църквата, за да донесе потребната при свещенодействието теплота, а змията, която отначало била опасала цялата църква, в това време се свила при прага на църквата на огромно кълбо. И ето, станало дивно чудо: преподобният, учудвайки се защо теплотата не се подава своевременно, видял чудовището, лежащо при прага, а прислужващият монах, стоящ в ужас, и изпълнил се с Дух Свети, казал на брата:
- Влез и не се бой.
А сам той продължавал святото дело. Ободрен от отеческата заповед, монахът прескочил змията и влязъл в църквата. След края на Божествената служба блаженият старец в свещеническа одежда се приближил към прага, където лежало чудовището, и казал:
- Ако появяването ти тук, змийо, означава твоята смърт с помощта на моя Бог, тогава ме следвай.
Змията се хванала със зъбите си за края на одеждата на светеца и го последвала; а Тома се отдалечил от църквата на разстояние колкото полета на стрела, отишъл в гората, където имало дълбока пропаст, и започнал да се моли; и към многото молитви добавил и следната:
- Боже, Който си дал власт на вярващите в Тебе да настъпват змии и скорпиони, благоволи, Господи, и аз, най-малкият от всички, да стъпя на гърлото на змията, по Твоето слово!
Още щом преподобният произнесъл тази молитва, змията веднага тръгнала от мястото си и паднала в пропастта; заедно с нея се свлякъл и краят на пропастта, така че на това място се образувала котловина. Като благодарил на Бога, старецът се върнал в килията си. А след това последвало и ново чудо: змиите, загнездили се под килията на преподобния, и заплашващи го толкова години, при вида на святото лице, сякаш спасявайки се от огън, отишли на същото място, където погинала и змията чудовище. Там, по Божия воля, погинало цялото множество змии, и птиците ги нападали и изяждали.
Оттогава свети Тома, освободил се от изкушения и напасти, получил от Бога дар на изцеление и прозрение, но заедно с това с още по-голямо старание се грижел за своето духовно усъвършенстване, устремявайки вниманието си най-вече към опазване на подвига на безмълвието. И тъй като при него непрекъснато идвали търсещи наставление и го принуждавали да нарушава безмълвието, той започнал да се отдалечава на едно планинско място в своята пустиня; а предизбраните от него приближени ученици, по негов завет, ръководели и братята, и идващите: Иоан се разпореждал при извършването на молитвите и църковните служби, а Петър поучавал с благодатния дар на прозорливостта. И макар че всичко се устроило така, духовната сила на отеческото наставничество не била отслабена, защото във всичко се проявявала волята на стареца отец, от чиято любов те се окрилявали и се насочвали по пътя на спасението.
Когато в уединената обител всичко вървяло по установения ред, веднъж благочестивият гръцки цар Лъв, син на Василий, имайки някакво недоумение в сърцето си, изложил това в писмо, запечатал го с царски печат и го изпратил по свой пратеник на преподобния старец, желаейки да получи от него разрешение на своето недоумение. Царският пратеник отишъл и едва се приближил към прага на блажения отец, който, излизайки да го посрещне, му подал своето запечатано писмо и казал:
- Приеми това, брате, и се върни при изпратилия те.
Това обстоятелство хвърлило пратеника в ужас и той, недоумявайки, възразил:
- Какъв отговор ще дам на изпратилия ме относно писмения му въпрос, когато ти дори не взе в ръка царското писание?
На това преподобният му отговорил:
- Достатъчно, чедо: така иска Бог.
Като взел посланието от свети Тома, пратеникът се върнал и разказал на царя за случилото се и много го удивил. Когато царят прочел отговора на стареца и намерил в него разрешение на своето недоумение, изразил настойчиво желание лично да види преподобния. Но Тома странял от света и поради своето смиреномърдие избегнал срещата с царя. Впрочем за това било съобщено едва впоследствие, и то накратко, на един от учениците му. Всеки, който имал някаква душевна потребност, без страх, без да се смущава от далечното разстояние и времето, се обръщал към преподобния и получавал очакваното духовно утешение, както и телесно здраве. И така, в продължение на много години, ръководейки мнозина в духовния живот, като достигнал дълбока старост, преподобният отец, след непродължително боледуване, предал духа си на Бога.

Всички жития за месец Декември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ