Преподобният Фостирий, подобно на някакво слънце, като възсиял на Изток, просветил пребиваващите в тъмата. Той се уединил на една висока пустинна планина, където пребивавал в непрестанна молитва към Бога, умъртвявал плътта си с пост, нощни бдения и чрез суров, пълен с лишения живот. Със своето дивно подвижничество той сияел като светило във вселената, оправдавайки с това името, което носел. Като очистил своето тяло и осветил душата си, чрез изпълнението на заповедта на Господа: “ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”, преподобният направил себе си обиталище на Светия Дух. С даруваната му от Бога благодат той изцелявал всякакви недъзи и болести у тези, които идвали при него с вяра.

Подобно на славния пророк Илия, преподобният наш отец Фостирий получавал храната си от небето. Но не врани му донасяли храната, както Писанието повествува за пророка, а ангел Господен. Този небесен пратеник всеки ден донасял хляб на преподобния и го оставял на едно определено място. А когато при светия мъж идвали посетители, преподобният намирал на това място хляб и за тях. Това преславно чудо на Божието благоволение се извършвало не в продължение на малко дни, както на планината Кармил по времето на свети пророк Илия, а в продължение на всичките дълги години, през които преподобният пребивавал в уединение и безмълвие.

Когато впоследствие, с Божията помощ, той основал манастир, в който се събрало многобройно братство, той вече не получавал хляб от небето, а се препитавал, заедно с братята, от труда на ръцете си. Това станало така не защото Бог изнемогнал в Своята благодатна помощ и не защото Той се отвърнал от молитвата на светия мъж - още повече, че и сам светият отец никога не се молел за храната си, като помнел Христовата заповед: “първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”. Но Господ пожелал така - да им подава храна заради техните трудове и поради това заповядал на Своя угодник да не приема нищо от никого, а да получава всичко необходимо чрез труда на ръцете си. Сам не приемайки никакви приношения, преподобният поучавал и своите братя да се упражняват прилежно в молитвата, в четенето на душеполезни книги и в ръкоделието, като сам им служел за постоянен пример.

По времето на преподобния в Църквата се появили някои ереси. За да се прекрати тази съблазън, се свикал събор, на който присъствали много отци и на който бил поканен и той. Не се отказал блаженият от този нов подвиг и когато пристигнал на събора, мъжествено и убедително изповядал правата вяра, така че мнозина от еретиците се върнали към общението с Църквата. А други дори станали монаси, привлечени към това от светия живот на великия подвижник, по чиито молитви се извършили множество чудеса - както по времето на земния му живот, така и след блаженото му представяне пред Бога, което станало в навечерието на празника на Богоявление Господне.