В нурсийската страна се подвизавали заедно в светия монашески образ двама мъже, които водели отшелнически пустинен живот. Единият се наричал Евтихий, а другият - Флорентий. Евтихий, разпалван от пламъка на духовната ревност, радеел не само за своето спасение, но и за спасението на другите, и се стараел да доведе всички при Господа с душеспасителните си поучения и наставления. А Флорентий поради своята простота се грижел само за себе си и прекарвал в молитви целия си живот.

Недалеч от мястото, където живеели, имало манастир. Случило се, че аввата му починал и монасите се събрали и отишли при Евтихий да го молят да приеме началството над манастира. Той се съгласил да изпълни молбата им, а своя приятел Флорентий оставил да се подвизава в тяхното отшелническо място, за да не опустява малката църква, която имали там.

Останал сам, Флорентий започнал усърдно да се моли на Бога да му помогне и занапред безпрепятствено да се подвизава в уединение.

Веднъж, когато завършил обичайните си молитви и излязъл от храма, той видял пред вратата му една мечка. Тя стояла с преклонена глава и с нищо не проявявала животинския си нрав, а напротив - показвала с кротостта си, че е пратена от Бога, за да послужи на свети Флорентий. Като разбрал това, Божият раб благодарил на Господа, Който му пратил такъв съжител. Свети Флорентий гледал край килията си пет овце и понеже нямало кой да ги пасе и пази, той заповядал на звяра:

- Иди, изведи овцете на пасището и ги паси, а към шестия час се върни заедно с тях.

И звярът винаги постъпвал така, като приел грижата за овцете. Така свикналото да търси и разкъсва плячка диво животно пасло овце, измъчвайки се от глад и побеждавайки естествения си нрав.

Когато Божият човек искал да пости до деветия час, той заповядвал на мечката да се върне тогава и звярът така и правел. Когато имал намерение да се храни в шестия час, тогава се връщал и звярът. Така мечката се подчинявала на заповедите на Божия човек и никога не бъркала - не се връщала в деветия час, когато ѝ било заповядано да се върне в шестия, и никога не идвала в шестия, когато било заповядано да се върне в деветия час. Защото Сам Бог вразумил този звяр, когото пратил в подчинение на Своя угодник, и го научил да разбира заповедите му и да изпълнява волята му.

Мечката служела на стареца дълго време и по цялата страна се разнесла мълвата за Божия човек Флорентий, понеже всички се дивели на чудото, че звяр пасе овце и служи на стареца.

Но древният враг дяволът подбудил някои към завист, защото, когато види добродетелни хора, сияещи със своята святост, дяволът улавя със завистта онези, които са с развратен нрав и живот, и ги увлича към гибел. И ето, по негово внушение четирима монаси - ученици на свети Евтихий, завидели на светия, защото техният учител не вършел знамения. Само Флорентий - разсъждавали завистниците, - оставен от учителя им в пустинната килия, се прославил така. С такива мисли четиримата отишли при него, скрили се около мястото, където мечката пасяла овцете, и я убили. И когато звярът не се завърнал в определения час, старецът изпитал смущение. Той чакал до вечерта, но като не дочакал нито него, нито овцете си, започнал да тъжи, че звярът, когото по своята простота свикнал да нарича брат, не се върнал при него.

На другата сутрин Флорентий отишъл в полето да търси звяра и овцете си. Като видял мечката убита, старецът много се опечалил. Той разгледал внимателно и като разбрал кой е извършил това, започнал да плаче. Впрочем той плакал не толкова заради смъртта на мечката, колкото за гибелната злоба на четиримата братя.

Когато авва Евтихий научил за мъката и скръбта на Флорентий, повикал го при себе си и започнал да го утешава. А Божият човек в присъствието на аввата казал със скръбно лице:

- Надявам се на Всемогъщия Бог, че онези, които убиха мечката, не причинила никакво зло на никого, още в този живот пред очите на всички ще получат наказание от Господа.

Щом произнесъл тези думи, последвало и самото дело, защото внезапно четиримата монаси били поразени от Господа със страшна проказа, така че всичките им членове изгнили и те умрели от болестта си.

А Божият човек Флорентий усетил велик страх, задето прокълнал онези братя, и през целия си живот не преставал да ридае за тях, а себе си да нарича жесток убиец.

Всемогъщият Бог сторил това, така че този прост и добродетелен мъж никога вече да не проклина никого с устата си, когато е обиден.

Този богоугоден мъж извършил и друго дивно дело. Когато мълвата за него се разпространила навсякъде, при него отдалеч дошъл един дякон, за да се сподоби с молитвите и благословията му. Като видял около килията много змии и различни влечуги, той се уплашил и възкликнал:

- Рабе Божий! Помоли се за мен!

В този ден въздухът бил много чист и ясен, озарен от сиянието на слънцето. Флорентий излязъл от килията си и като устремил очи към небето и вдигнал ръце, се помолил Господ да прогони гадовете по начин, какъвто на него Самия му е угодно. И веднага се чул гръм, блеснала мълния и гръмотевиците умъртвили всички змии на това място. Като видял това, Божият човек Флорентий отново вдигнал очите си горе и казал:

- Господи, Ти уби тези змии, но кой ще ги махне оттук?

И веднага след думите му долетели множество птици - толкова, колкото и избитите влечуги. Всяка взела по една змия, отнесла я далеч и я хвърлила, и мястото, където живеел преподобният, било очистено.

Прекарал всички свои дни в голямо богоугождение, свети Флорентий преминал в нескончаемия живот.

И преподобният Евтихий ръководел повереното му паство дълги години и като наставил мнозина по пътя към Небесното Царство и към спасението, светецът се преставил в Господа. Този, който приживе не вършел чудеса, се явил чудотворец след смъртта, защото от останалите след кончината на светеца дрехи се подавали изцеления на болните и страдащите от различни недъзи. Така Господ прославил Своя раб.

Когато се случвала суша и земята изнемогвала без дъжд, жителите на тази страна се събирали, вземали дрехата на преподобния Евтихий, отнасяли я в църквата и възнасяли молитви. После минавали с нея през селищата, нивите, градините и Господ веднага пращал напоителен дъжд на земята. Това ясно свидетелствало колко голяма била приживе вътрешната сила на душевната добродетел на светеца, щом като само външното му одеяние, принасяно пред Господа, отвръщало Неговия гняв.

Така се прославил Бог чрез двамата Си угодници тогава и заради тях сега се прославя от нас, Неговите раби, и ще се прославя в безконечни векове. Амин.