Преподобният Варадат бил родом от Антиохия. Като избрал за себе си подвизите на съзерцателния отшелнически живот, отначало той се затворил в една колиба, а след известно време се отдалечил на висока планина и без да излиза оттам, заживял в килия, която сам си построил. Преподобният нарочно устроил килията така, че била по-ниска и по-тясна от ръста му и затова той винаги стоял в нея наведен, а лежал свит. Килията нямала прозорци, а само една врата, но и нея светият държал винаги затворена, за да се огради от чужди посетители. За да влиза дневната светлина, вместо прозорци той оставил пролуки в стените, които били толкова широки, че той никога нямал в жилището си защита от дъжда и от слънчевия зной. В такова тясно и неудобно помещение свети Варадат преживял много години. Впоследствие отстъпил на увещанията на Антиохийския епископ Теодорит и излязъл от жилището си. Но затова пък от този момент започнал да носи дрехи от съшити кожи, които го покривали от главата до нозете. Само около устата и носа били оставени прорези, за да диша. Като нямал възможност да ходи в тази дреха, преподобният постоянно стоял на крака с издигнати към небето ръце и прославял Бога. По такъв начин свети Варадат непрестанно пребъдвал в затвор. Той носел такъв подвиг не за услаждане на плътта, а за да принуждава себе си да понася телесни болки и с това да смирява плътта си, тъй като бил обхванат от силни страсти и постоянно го разпалвали пламенни, неудържими похоти. Когато заради получаването на обещаната на подвижниците награда преподобният довел плътта си до изнемощение, преминал към Господа и приел от Него вечния покой.

 

Преподобният Варадат бил родом от Антиохия. Като избрал за себе си подвизите на съзерцателния отшелнически живот, отначало той се затворил в една колиба, а след известно време се отдалечил на висока планина и без да излиза оттам, заживял в килия, която сам си построил. Преподобният нарочно устроил килията така, че била по-ниска и по-тясна от ръста му и затова той винаги стоял в нея наведен, а лежал свит. Килията нямала прозорци, а само една врата, но и нея светият държал винаги затворена, за да се огради от чужди посетители. За да влиза дневната светлина, вместо прозорци той оставил пролуки в стените, които били толкова широки, че той никога нямал в жилището си защита от дъжда и от слънчевия зной. В такова тясно и неудобно помещение свети Варадат преживял много години. Впоследствие отстъпил на увещанията на Антиохийския епископ Теодорит и излязъл от жилището си. Но затова пък от този момент започнал да носи дрехи от съшити кожи, които го покривали от главата до нозете. Само около устата и носа били оставени прорези, за да диша. Като нямал възможност да ходи в тази дреха, преподобният постоянно стоял на крака с издигнати към небето ръце и прославял Бога. По такъв начин свети Варадат непрестанно пребъдвал в затвор. Той носел такъв подвиг не за услаждане на плътта, а за да принуждава себе си да понася телесни болки и с това да смирява плътта си, тъй като бил обхванат от силни страсти и постоянно го разпалвали пламенни, неудържими похоти. Когато заради получаването на обещаната на подвижниците награда преподобният довел плътта си до изнемощение, преминал към Господа и приел от Него вечния покой.