Свети Иоан от младини се въздържал от услаждащата езика храна и странял от светските удоволствия, украсявайки живота си преди всичко с пост, целомъдрие и милосърдие. За това той се удостоил да стане Поливотски епископ, след като преминал преди това в законния порядък през всички църковни степени. А когато по този начин му било поверено най-висшето ръководство и грижа за вярващите, той усилил още повече своите подвизи, като към предишните си трудове прибавил нови. В това време император Лъв Исаврянин, който недостойно заемал царския престол, започнал да хули светите икони. Преподобният отец непоколебимо изобличавал нечестието на царя и със своето изповядване на вярата запазил паството си от еретическата заблуда - иконоборството. Веднъж, по време на неговото епископство, агаряните обсадили град Амория, но с Божията помощ били отблъснати. Всички християни, които попаднали в плен при неприятелите, получили свободата си тогава, благодарение на застъпничеството на този свят мъж.

 

Неговото тяло и досега се е запазило нетленно. В деня на Петдесетница го изнасят от ковчега и след като го обличат в архиерейски одежди, отначало го пренасят до светия Престол, а после го поставят на горното място, където то остава, поддържано от двама иереи, докато се извърши Божествената служба. А чудесата, които се извършват от преподобния отец, и изцеленията на бесноватите и болните е невъзможно да бъдат описани поради неизчислимото им множество.