Този преподобен наш отец, като се възпламенил от любов към Бога, отишъл при великия чудотворец Сергий и приел от него монашеско пострижение. Заради добродетелния си живот той бил удостоен със свещенически сан, след което с още по-голямо усърдие започнал да се предава на монашески подвизи. Като се отличавал с най-голямо смирение, той напуснал обителта на преподобния Сергий и като се отдалечил в пустинните места на Галичката област, основал много обители. Той дошъл близо до една планина и като проливал обилни сълзи, се отдал на молитва. Тогава чул глас от планината, който му казал:

- Аврамий! Качи се на планината. Там се намира икона на Моята майка.

Преподобният се изкачил и видял икона на Пресвета Богородица с Предвечния Младенец, стояща на едно дърво. Като паднал с лице към земята, той започнал да се моли със сълзи и отново чул глас, който му казал:

- Стани, Аврамий!

Той станал и иконата сама слязла в ръцете му. Отначало той си построил килия на това място и дълго време пребивавал в уединение, а след много години издигнал манастир, събрал множество ученици и с неотслабващо усърдие се подвизавал в пост и въздържание. Като узнал предварително времето на своето заминаване при Бога, преподобният събрал братята на своята обител, дал им наставления за тяхна душевна полза, причастил се с Тялото и Кръвта Христови и през 1375 година, в двадесетия ден на месец юли се преставил във вечните обители. Слава на нашия Бог сега, и всякога и във вечни векове. Амин.