В памет на преподобния наш отец Зосима

Преподобни Зосима бил по произход финикиец. Той се родил в крайбрежното финикийско селище Синд, което се намирало на разстояние двадесет стадия от град Тир. Упражнявайки се в подвизите на монашеството, Зосима, чрез въздържанието, поста и чрез другите просияли в него добродетели, изходатайствал за себе си такава голяма благодат у Бога, че достигнал състояние, в което неговата съвест пребъдвала свободна от всякакво смущение, и прозирал със своите духовни очи в далечното бъдеще като в настоящето. Неговият манастир се намирал близо до селището Синд, в което се родил.
 
 
Веднъж му се случило да бъде в Кесария Палестинска, където в това време епископ бил преподобни Иоан, наричан Хозевит. Той бил възкачен на епископската катедра, заради добродетелния си живот, като против желанието си бил взет от Хозевитската обител, намираща се недалеч от Иерусалим, по пътя, който водел към Иерихон. В същия град живеел един благороден патриций, на име Аркесилай - мъж благочестив и украсен с всякакви добродетели. Преподобни Зосима отседнал при него, бидейки приет с чест и с радост. Във времето, докато Антиохия била разрушавана от земетресение, старецът започнал внезапно да стене, горчиво заплакал и въздишал от дълбините на сърцето си. Така той пролял много сълзи. След това помолил да му донесат кадилница и като я напълнил с тамян и с горещи въглени, той покадил с нея всички, които се намирали там. После се разпрострял кръстообразно върху земята и започнал с умиление да се моли на Бога.
 
 
Тогава Аркесилай го попитал:
- Защо така се опечали?
А той отговорил така, че го чули всички:
- До моя слух достигна шумът от страшното разрушение и погибел на Антиохия. Този шум и сега звучи в ушите ми.
Аркесилай и другите, които били там, като се удивили и ужасили, записали часа, в който преподобният изрекъл това, а малко по-късно узнали, че в действителност казаното от стареца било истина, тъй като Антиохия била разрушена в същото време, когато старецът се просълзил, и като паднал на земята на молитва, предизвестил за това нещастие.
Преподобният извършил и много други чудеса. Тук ще споменем някои от тях.
 
Веднъж Аркесилай дошъл в манастира на преподобния. А той се намирал на разстояние петстотин стадия (около 100 км от града). В това време жената на Аркесилай поради невнимание си наранила окото с иглата за плетене и жестоко страдала от раната. Когато светият епископ Иоан Хозевит узнал за това, побързал да отиде при нея, за да огледа раната, и видял, че окото било излязло от мястото си. Тогава той наредил на един от лекарите, които присъствали там, да вземе гъба, после да сложи падналото око обратно на мястото му и да привърже след това гъбата с парче плат към него.
 
Когато се случило това, при Аркесилай спешно бил изпратен пратеник, който да го извести за всичко, което станало в дома му. Аркесилай в това време се намирал в синдийската обител и беседвал с преподобни Зосима. Като узнал за случилото се в неговия дом, той започнал горчиво да ридае и да скубе косите си. Преподобни Зосима го попитал за причината на неговия плач и след като Аркесилай му отговорил, влязъл във вътрешната си килия, където по обичая си всякога се молел. Скоро след това той излязъл при Аркесилай с весело и радостно лице и казал:
- Върни се в дома си с радост! Тъй като Хозевит, с даруваната му от Бога благодат, изцели твоята жена. Сега и двете очи са напълно здрави. Нещастието не причини никаква вреда, тъй като Хозевит по чудесен начин я изцели.
Тези две чудеса били извършени от двамата праведни мъже в продължение само на един час. Светият епископ Иоан изцелил изваденото око на жената, а преподобни Зосима със своите духовни очи отдалече прозрял станалото изцеление и съобщил за него на Аркесилай.
 
Веднъж преподобни Зосима се отправил за Кесария. Той взел със себе си осел, върху който натоварил багажа си. По пътя го срещнал лъв. Лъвът грабнал осела и побягнал с него в пустинята. Свети Зосима тръгнал по следите на дивия звяр. Когато лъвът, след като изял осела, се наситил, старецът се приближил към него и усмихвайки се, му казал:
- Ето какво, приятелю! На мен ми стана твърде трудно да вървя, тъй като, поради старостта си, силно се изморих. Аз нямам сили да нося товара, който беше сложен върху гърба на моя осел. Затова вземи да носиш този товар, макар и да е противно на твоя нрав, ако искаш да се освободиш от Зосима. А след това отново можеш да станеш зъл и свиреп, съгласно твоята природа.
 
 
Тогава лъвът, сякаш позабравил своята естествена ярост, започнал да се умилква около светия и станал кротък като агне, като със самата си ласкавост вече показвал своята покорност. Свети Зосима сложил върху него товара, който по-рано носел оселът, и така стигнали до вратите на Кесария. След това, като свалил от дивия звяр товара, преподобният го пуснал да се върне обратно в пустинята. По този начин, от една страна, се разкрила всемогъщата Божия сила, която покорява и прави послушни на Своите раби и дивите зверове, а, от друга, станало явно и това, че на добродетелния човек, който изпълнява заповедите на Господа и с цялото си сърце служи на своя Бог и Творец, се подчинява и служи всичко останало, дори и неразумните създания. И накрая, този случай несъмнено доказва на всички светостта на Зосима Финикийски. А за всичко това нека въздадем слава на нашия Бог, сега и во веки веков. Амин.

Всички жития за месец Юни »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ