За преподобния Христофор авторите на книгата, наречена “Лимонар”, Иоан и Софроний разказват следното.

“Когато бяхме в Александрия, отидохме при авва Теодул в обителта на света София във Фаран. Старецът ни разказа за себе си:

- Бях постриган в монашество в киновията на преподобния отец Теодосий, която се намира в пустинята на светия Христов град Иерусалим. Там срещнах един висок на ръст старец, на име Христофор, родом римлянин. Веднъж му се поклоних и казах:

- Яви ми любовта си, отче, разкажи ми какви са били подвизите в дните на твоята младост?

Много го увещавах и старецът разбра, че го моля за душевна полза. Тогава ми разказа следното:

- Когато се отрекох от света, чедо, изпитвах голяма любов и усърдие към монашеския подвиг: денем се упражнявах в служение на Бога, а късно вечерта отивах в пещерата, в която преди се молеха преподобният Теодосий и други свети отци. Като влизах в пещерата, правех по сто поклони и на всяко стъпало падах по очи пред Бога, а всичките стъпала бяха осемнадесет. В пещерата прекарвах времето си в молитва дотогава, докато не удряха клепалото за утринното пение. Тогава излизах от там и отивах в църквата.

В такъв подвиг прекарах единадесет години и никога не изменях правилото си, като се подвизавах в голямо постничество и опазване на помислите и се трудех телесно във всички послушания, които ми възлагаха, и изпитвах големи лишения поради нестежателността си.

Веднъж през нощта, когато отидох в пещерата, започнах да извършвам обичайните си коленопреклонни молитви на стъпалата. На последното стъпало спрях и неочаквано се оказах във възторжено състояние: видях, че цялата пещера е изпълнена със светилници, едни от които горяха, а други - не. Видях също и двама светоносни мъже в бели ризи да палят светилниците и ги запитах:

- Защо сте поставили тук тези светилници, така че не мога да вляза и да се помоля?

Те ми отговориха:

- Тези са светилниците на отците, служещи на Бога.

Тогава отново попитах:

- Защо тогава едни от тях горят, а други - не?

- Служещите с усърдие на Господа са запалили светилниците си, а ленивите не са - рекоха ми те.

После им казах:

- Явете ми любов, кажете ми дали гори моят светилник?

Те ми отговориха:

- Труди се и се моли, и тогава ще го запалим.

Но аз казах:

- Винаги се моля и не съм правил нищо друго досега.

След тези думи дойдох на себе си и вече не виждах никого. После си рекох:

- О, Христофоре! Трябва да понесеш още по-големи трудове, за да запалиш светилника си!

На другата сутрин излязох от манастира и тръгнах към Синайската планина, без да взема нищо със себе си, освен дрехата, в която бях облечен. След като прекарах на Синайската планина петдесет години, като се потрудих в много подвизи, чух глас да ми говори:

- Христофоре! Иди в манастира, в който се подвизаваше преди, за да починеш там заедно с отците си.

След разказа си преподобният Христофор живя още известно време и предаде светата си душа в Божиите ръце.

Иоан и Софроний разказват, че преди кончината си Христофор разказал на авва Теодул следното:

- Един ден излязох от манастира и тръгнах към светия град Иерусалим, за да се поклоня и целуна животворящия Кръст Господен. И като се поклоних, тръгнах си да си ходя, но видях един брат, който стоеше при портите, сред църковния двор и нито влизаше, нито излизаше. Видях също и два гарвана, които кръжаха пред лицето му и не му позволяваха да влезе. Разбрах, че тези гарвани бяха демони. Тогава казах на брата: “Кажи ми, брате, защо стоиш при вратата и не влизаш?” Той ми отговори: “Прости, отче, обзет съм от помисли. Единият ми казва: “Иди да се поклониш на честния Кръст и го целуни”, а другият: “Не, не ходи, най-напред свърши работата си, друг път ще дойдеш да се поклониш”.

Като чух това, каза свети Христофор, взех брата за ръка, въведох го в храма и гарваните в същия миг изчезнаха. Предложих му да се поклони на честния Кръст и светия Гроб Господен, а после го отпратих смиром.

Това ми разказа преподобният Христофор - завършил Теодул - понеже виждаше, че много се упражнявах в манастирските дела, но не бях много прилежен в молитвата, за да зная, че преди всичко трябва да се изпълнява духовното служение, а после работата, необходима за телесните потребности.”

Блажените отци Иоан и Софроний записали това за полза на читателите и слушателите, за слава на Христа, нашия Бог.