Преподобният наш отец Николай бил първоначално воевода при гръцкия цар Никифор и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воювал с българите, Николай също отишъл на поход заедно със своите воини. Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелание на греха, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го увлича към любодеяние с грешни думи:

- Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице - казал воеводата, - и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в дълбините на ада!

Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пък дошла при него, като склонявала целомъдрен мъж към грях. Воеводата отново я изпратил, но тя и трети път дошла, разпалвана от беса на блудната похот. Тогава блаженият казал:

- О, окаяна и изпълнена с всякакво безсрамие и неистовство, робиня на страстите си! Не виждаш ли, че бесовете те смущават, като желаят да разтлеят девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как ще оскверня тялото си, отивайки на бран! Не, Бог ще ми помогне и няма да се оскверня!

Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си. Когато настъпил денят, воеводата станал, помолил се и се отправил на дълъг път. На следната нощ той се видял да стои на някакво високо място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия.

- Виждаш ли воините от двете страни? - попитал Той Николай.

- Да, господарю мой - отговорил той, - виждам, че гърците побеждават българите.

Тогава Мъжът, явил се на праведния воевода, му казал:

- Погледни към нас.

Като погледнал към Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крак върху десния. След това праведният Николай се обърнал към воините и видял, че българите укрепнали и безпощадно бият гръцките полкове.

Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода:

- Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш?

Като огледал внимателно, воеводата видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, между тях имало само едно място, обраснало с трева и голямо, колкото да легне само един човек.

- Господарю мой - казал той, - цялото поле е покрито с трупове на убити гърци с изключение на едно място.

- Какво мислиш ти за това? - попитал тогава Силният.

Воеводата Му отговорил:

- Аз съм невежа, Господарю мой, и прост човек. Не разбирам това.

Тогава страшният Мъж му казал:

- Това празно и обраснало с трева място беше приготвено за тебе. Ти трябваше да легнеш там, убит заедно с приятелите ти и да го запълниш. Но тъй като през изминалата нощ ти мъжествено отхвърли от себе си злокознения змей, който три пъти се бори с тебе, скланяйки те към грях и желаейки да те умъртви, ето, ти сам се освободи от смъртта: това обраснало с трева място остави празно, а душата си спаси заедно с тялото. Останалото време от живота си ще поработиш за Мене.

Като видял всичко това, праведният Николай изпаднал в трепет, станал от сън, обзет от страх и ужас, и се помолил на Бога за своите воини. Когато започнало сражението, двете страни се сражавали с голяма ярост. Отначало гърците надвивали и побеждавали българите, но след това внезапно българите се стегнали и започнали да надвиват гърците. Като разярени зверове те храбро се нахвърлили върху гръцките полкове и ги подгонили, като безпощадно ги избивали. Скоро цялата гръцка сила паднала от меча на българите и самият цар Никифор едва успял да избяга с малка дружина.

Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял изпълнението на съня си, възнесъл благодарност към Бога за спасението си от смъртта и като оставил сана си, се оттеглил в манастир, неутешмо плачейки и ридаейки за загиналите воини. Приел света схима и усърдно послужил на Бога в течение на дълги години, той станал един от прозорливите и велики отци. С тях и той се сподобил с дял на небесата при Иисус Христос, нашия Господ, на Когото слава во веки. Амин.