Преподобният Павел се родил и израснал в прочутия царствен град Москва. Родителите му искали да го задомят, но той не желаел и тайно напуснал бащиния дом. Без да вземе нещо със себе си, отишъл в местността, наречена Прилук, която се намирала във владение на манастира на Живоносната Троица, основан от преподобния Сергий, Радонежки чудотворец. Тук, в обителта, посветена на Рождеството на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, блаженият юноша приел монашеско пострижение. Свети Павел прекарал тук известно време и после се преместил в обителта на преподобния Сергий, където живял петнадесет години в отшелническа килия под духовното ръководство на великия старец. После измолил благословение от преподобния Сергий да живее в пълно уединение в пустинята, като прехожда от едно място на друго.

 

Най-напред блаженият подвижник се отправил към Белое озеро при преподобния Кирил в основаната от него обител “Успение на Пресвета Богородица”. При преподобния Кирил той получил уединена килия, в която прекарал известно време, след което отново се оттеглил в пустинята, на река Одрол. След кратък престой тук преподобният Павел отишъл в Галичка област, във великата пустиня на Пресвета Богородица, където се установил в една отшелническа килия, но игуменът го изгонил от там и той се прехвърлил в Городец, на Волга, във Фьодоровия манастир. После се подвизавал в уединение на различни пустинни места, докато не дошъл в Комелския лес.

 

Тук, на брега на малката река Грязовица, преподобният се настанил в хралупата на една голяма липа. Светецът живял там три години в молитва и пост, ден и нощ, трудейки се със сълзи за Бога. След това свети Павел отишъл на мястото, където сега се намира неговата обител. Там останал до края на дните си, като живял в строг пост. Хранил се с хляб и вода, и то съвсем оскъдно, в събота и неделя. През останалите дни на седмицата не вкусвал нищо. Времето си прекарвал в своята уединена килия в молитвено славословие. Блаженият пустинник претърпял големи лишения в името на Христа и понесъл много страдания от бесовете. Но подпомаган от Божията благодат, понесъл всичко.

 

Веднъж бесовете нападнали килията на преподобния с намерение да я разрушат, но блаженият Павел не се изплашил и посрамил дявола със силата на кръста Христов. Друг път разбойници нападнали светеца, нанесли му жесток побой и като ограбили килията, оставили го с вързани ръце и крака. Преподобният лежал няколко дни, докато по Божие внушение не дошли добри хора, които го развързали. Всичко това той понасял безропотно в името на Христа. При отшелническата килия на преподобния пустинник се събирали множество горски птици. Тук идвали и диви кръвожадни зверове, които по молитвите на светеца ставали кротки и изпълнявали всичко, което им казвал блаженият.

 

Свети Павел неведнъж чувал камбанен звън на мястото, където се бил установил, и виждал светлина там, където впоследствие бил издигнат храм, посветен на Светата Троица. Съпроводен от ученика си Алексий, преподобният тръгнал за Москва, за да разкаже за това небесно откровение на светия митрополит Фотий. Той го благословил да построи храм на мястото на своето пустинножителство. Ръкоположил Алексий за презвитер, дал щедра милостиня за направата на храма и изпратил с мир блажения. Като се завърнал в Комелската пустиня, преподобният издигнал храм, посветен на Животворящата Троица, събрал братство, устроил обител, чийто настоятел станал споменатият вече иеромонах Алексий. А блаженият отец продължил да живее в отшелническата килия. В манастира идвал само в събота и неделя и тогава поучавал учениците си. Живял според Господните заповеди и по заветите на светите отци.

 

По онова време татари нападнали Кострома, опожарили я и опустошили околните села. Неверниците избили множество православни християни, други били пленени и откарани в робство заедно с жените и децата си. Не след дълго преподобният Павел напуснал трудовете на временния живот и се преставил на Господа във вечния неизразим покой, като оставил най-светъл спомен у учениците си. Преподобният се споминал на 10 януари 1429 г. на 112 години.