В град Газа живеел богат и много милостив човек на име Теофан, който приемал и давал подслон на странници и вършел и други добри дела. След като минало известно време, цялото му имущество било раздадено на бедни и сиромаси и самият той напълно обеднял. Но не се натъжил от това, а само въздишал за греховете си. След това по Божие допущение той се разболял от тежка болест, от която и ръцете, и нозете му отекли и започнали да се разлагат, при което изтичала много гной. Но той търпял смирено всичко това, като благодарял на Бога и Го възхвалявал. А когато настъпило времето да умре, започнала толкова силна буря, че станало невъзможно тялото му да бъде изнесено от къщата за погребение.

Жена му с горчиви сълзи възкликнала:

- Горко ми, господарю мой, какво да правя? Как да изнеса тялото ти за погребение?

А той отвърнал:

- Не плачи, жено! Изпитанието продължи досега, но ето, настъпва помилване от милосърдния Бог. Защото по Божия воля в часа на кончината ми бурята ще престане.

Така и станало: в мига, когато предал душата си в Божиите ръце, настъпила пълна тишина и на земята, и във въздуха. Дошли съседите му, започнали да мият тялото му и видели, че по него няма нито една рана или язва. Погребали го благоговейно. След като изминали четири дни, той се явил насън на един човек и му наредил да махне надгробния камък от гроба му. Когато това било направено, от тялото му се разнесло силно благоухание и вместо гной изтекло миро, което изцелявало всички болни, идващи или донасяни при мощите на свети Теофан.