За света Теодосия Тирска Евсевий, епископ на Кесария Палестинска, който бил свидетел очевидец, съобщава следното:

“По времето, когато в нашата страна вече пет години продължаваше гонението, повдигнато срещу християните от нечестивите идолопоклонници, в седемнадесетия ден на месец април, в самия ден на празника на Христовото Възкресение, една благочестива и богобоязлива девица от нашия град - родом от Тир, и която нямаше още осемнадесет години, дойде при християните, които бяха затворени в преторията. В това време християните с дръзновение разсъждаваха помежду си за Царството Божие. Като се приближи към тях, Теодосия започна да ги умолява да поменат и нея пред Господа, когато те, след като завършат своя страдалчески подвиг, предстанат пред Бога. А войниците, като видяха девойката да се кланя на затворниците християни, я заловиха и като да е направила някакво престъпление, я повлякоха на разпит при хегемона Урбан. Хегемонът, като се изпълни с голяма ярост и гняв, заповяда да я измъчват жестоко. Ребрата и гърдите бяха стъргани с железни куки, така че плътта падна и се показаха костите. След това хегемонът заповяда да удавят в морето Христовата мъченица, която беше още жива и с радостно лице търпеше мъченията”.

 

 

Така разказва Евсевий, който видял всичко със собствените си очи.

 

Освен това прибавят, че тази Христова света мъченица, след като била потопена в морето, била извадена от ангели от водата, които я оставили жива на сушата. Светата ходела по земята, носейки в ръцете си камъка, който били привързали на шията. След това езичниците отново я хванали и я отвели в съдилището. Света Теодосия била осъдена да бъде хвърлена на зверовете, но тя останала напълно непокътната от тях. Накрая мъчителят заповядал да я посекат с меч. В момента на изпълнението на присъдата, присъстващите видели от нейната уста да излита гълъбица, сияеща като злато, която се възнесла на небесата.

 

 

Когато настъпила нощта, светата мъченица се явила на родителите си заедно с много други свети деви. Тя била облечена в дреха по-бяла от сняг, в ръцете си държала златен кръст, а на главата си имала венец. Светата казала на родителите си:

- Ето - виждате колко велика е славата и благодатта на моя Христос! Ето - виждате колко голяма е славата, от която вие искахте да ме лишите!

 

Тези думи светата казала, защото нейните родители, като забелязали желанието да пострада за Христа, по всякакъв начин се стараели да ѝ попречат да го изпълни. Но тя тайно от тях отишла при Христовите окованици и както вече разказахме, била измъчвана и увенчана от своя Подвигоположник - Господ Иисус Христос, нашия Бог.