По времето, когато император Максимиан живеел в Никомидия, за да преследва християните, много от тях се укривали от гонителите. И ето, на царя било донесено, че на едно скрито място има един старец на име Вавила, който учи децата да почитат не езическите богове, а разпнатия Христа. Веднага били изпратени войници, които довели свети Вавила и учениците му при царя, който го попитал: “Защо, ти, старче, не само себе си заблуждаваш, като почиташ един разпнат от иудеите човек и не се покланяш на нашите богове, но учиш на това и неразумните деца?”. Свети Вавила отговорил на царя: “Езическите богове са бесове, а нашият Бог е сътворил небето и земята. Ти, царю, и всички твои приближени сте слепи, и затова не виждате истината”.

Максимиан заповядал на четирима войници да бият светеца по лицето, по ребрата и коленете. По време на страданията си, когато цялото му тяло се обагрило с кръв, свети Вавила викал към Господа: “Благодаря Ти, Господи, за това, че направи мене, стария и немощния, млад и силен - по-силен от самия цар!”. Максимиан заповядал да го бият с камъни по раменете и по краката. След това, като счупили всичките му членове, окачили тежък товар на шията му, сложили железни окови на нозете му и го затворили в тъмница. После довели при царя невръстните ученици, осемдесет и четири на брой, момчета и момичета. Царят започнал с ласкателства да ги уговаря да се поклонят на идолите. Те не му отговаряли нищо, но често поглеждали един към друг. Виждайки, че мълчат, Максимиан отделил десет от тях, които били по-големи, и им казал: “Ето, вие сте по-умни от другите; и така, послушайте ме и принесете жертва на боговете, и за това ще живеете при мен в двореца и ще получите от мен много и богати дарове”. Тогава двама от тях, Амоний и Донат, му отговорили: “Ние сме християни и не принасяме жертви на неми и глухи бесове”.

Царят заповядал да ги бият. Докато ги биели, те непрестанно повтаряли: “Ние сме християни и няма да служим на твоите богове”. След това царят започнал да уговаря другите деца, но те твърдо изповядали своята вяра и отказали да принесат жертва на идолите. Виждайки, че не може да склони децата, царят заповядал да ги хвърлят в тъмница, а учителя им да закачат на дърво и да го бият с железни пръти. Когато всички тези мъчения не могли да ги принудят да се отрекат от Христа, над светите деца и техния учител била произнесена смъртна присъда, и те били осъдени на посичане с меч. Отивайки на смърт с учениците си, Вавила пеел: “Ето, аз и децата, които ми даде Бог!”. Като стигнали мястото на наказанието, първо бил посечен свети Вавила, а след това и всички деца, негови ученици. Вярващите дошли през нощта и като взели мощите им на кораб, ги откарали във Византия и ги положили в три ковчега, възхвалявайки и благодарейки на Бога.