Блажени Иоан се родил от благочестиви родители - баща му се казвал Сава, а майка му Наталия, - в околностите на великия град Устюг, в селото Пухово, което било разположено от тази страна на реката, наричана Сухона, от която се намирал древният град Устюг. От най-младите си години той показал необикновено въздържание. В сряда и петък не вкусвал нищо, а в останалите дни се хранел само с хляб и вода. Нощите винаги прекарвал без сън - в молитва, и всякога ходел с тъжно и печално лице, - така че тези, които го срещали, мислели, че той не е съвсем с ума си. Блаженият младеж постъпвал винаги така и неговата майка много пъти го убеждавала да промени начина си на живот, като му казвала:

- Дете мое! Не изнурявай тялото си, като се лишаваш от храна. От такова сурово въздържание можеш да се разболееш.

- Не ме принуждавай към това, майко - отвръщал младият Иоан, - въздържанието ще ме избави от греховете ми.

- Та какви грехове, дете мое, имаш ти? - питала майката - Ти си още твърде малък. Само Божията благодат е в тебе, ние не виждаме никакви грехове.

Иоан отвръщал:

- Майко моя! Престани да говориш такива думи, чуй какво казва Писанието: нека никой от човеците не се хвали, че е безгрешен; без грях е единствено Сам Бог. И още: храната и питието не ще ни приближат към Бога. Затова не бива да насищаме своето тяло, за да не би то да ни стане враг.

 

 

С такива думи увещавал блажени Иоан своята майка, въпреки че сам той бил неграмотен, но бил научен на това от дадената му от Светия Дух благодат, както казва пророкът: “Устата ми ще разгласят Твоята правда... Ще вникна в делата на Господа”. След време бащата на блажения се преселил от селото Пухово в намиращия се също в околностите на Устюг град, на име Орлец, разположен на река Юг, и тук починал. Тогава неговата майка отишла в тамошния манастир, посветен на Живоначалната Троица, приела монашеско пострижение и скоро била избрана за игумения на този манастир. През това време нейният син живял заедно с нея, но блаженият отрок, като познал суетата на този свят, приел върху себе си вида на юродив и майката, като видяла, че той избрал да живее така, го оставила на Божията воля.

 

 

След време преподобни Иоан излязъл от манастира и отишъл в град Устюг. Там той се поселил до съборната църква на Пресвета Богородица, в една постройка близо до църквата. Бодърствайки през нощите, той възнасял непрестанни молитви към Господа, а през деня се стараел да изглежда юродив пред хората и непрестанно тичал по улиците, за да не разберат, че се преструва на безумен. Обикновено си почивал на торището и ходел напълно гол, само на кръста носел една раздърпана дрипа. Но когато му се случвало да облече някоя дреха, то и тя винаги била вехта и никога не я перял. Преподобният търпял много оскърбления, насмешки и побои от лекомислени човеци, постоянно търпял глад и жажда, и при това от никого нищо не приемал. Веднъж зиме, когато било много студено, той влязъл в една силно нагорещена пещ, легнал в нея върху горещите въглени, като на постеля, и никак не пострадал от това. Освен това той изцелил от треска княгиня Мария - жената на един княз, на име Теодор, наричан Красний.

 

 

Прекарал така живота си, блаженият Иоан, след като узнал часа на своето преселение при Господа, се помолил за целия свят, оградил се с кръстното знамение, легнал на земята и предал святата си душа в Божиите ръце. Това станало в 1494 година, в 29-ия ден на месец май. Преподобният бил погребан близо до съборната църква и извършва чудеса над тези, които с вяра се обръщат към него.