Светият мъченик Миракс бил египтянин. Той бил роден в град Тенестия от родители християни и възпитан в истинско благочестие. Но поради юношеското си лекомислие се поддал на влиянието на врага на всичко добро - дявола, явил се при емира и се отрекъл от Христа. Той снел пояса си и потъпкал светия кръст, взел в ръка воински меч и възкликнал високо:

- Аз съм агарянин и отсега нататък вече не съм християнин.

С това отстъпничество Миракс си спечелил почитта и уважението на емира и неговите приближени. Изминало много време, откакто лекомисленият юноша, увлечен от суетната слава, престанал да мисли за своето спасение. А родителите му, скърбейки за падението на сина си, не се отчайвали и усърдно молели Бога да върне на пътя на благочестието падналия отстъпник. Молитвата им не останала безплодна. Господ чул прилежните прошения на родителите и Божията благодат озарила сърцето на Миракс. Той се разкаял, отишъл при родителите си и казал:

- Любезни мои родители! Умът ми се помрачи и извърших ужасно дело. Но ето че горчиво скърбя и се моля отново да стана християнин и да бъда с вас.

Те отговорили:

- Чедо, откакто се обърна към агарянството, ние проляхме много сълзи и непрестанно молехме Бог да ти дарува да познаеш истината и да те обърне отново към Христа. И днес благодарим за милостта и щедростта Му, задето не отхвърли слабите ни молитви. Но както сам разбираш, възлюбени сине, ние се опасяваме да те приемем, защото се страхуваме поради гнева на емира да не ни застигне някаква беда. Затова, ако искаш да облекчиш съвестта си, обременена със страшното падение, да придобиеш Божията милост, да съхраниш нашата безопасност и да станеш ходатай за всички свои ближни, иди при емира и това, което ни изповяда тайно, открий явно, сякаш без наше знание. Господ да устрои за теб всичко по Своята блага воля! Иди, възлюбено чедо, а ние, макар и недостойни за милостта на нашия Бог, се надяваме, че Той, Благият, ще чуе нашата молитва.

Миракс послушал думите на родителите си и ободрен духом, уповавайки се на силата на молитвите им, решил да изпълни съвета на баща си и майка си. Взел пояса си и веднага се отправил при емира и неговите съветници. Когато застанал пред него, той се препасал, осенил се с честния кръст и го целунал, а после високо възкликнал:

- Господи Христе, помилвай ме и ме спаси!

Неговото дръзновение ужасило всички. Емирът хванал Миракс и го попитал:

- Какво става с тебе?

А той отговорил:

- Дойдох на себе си след дяволското помрачение, завърнах се при Христос, моя Бог, и станах отново християнин. Дойдох "в себе си", за да изповядам пред теб и пред всички Господа Христа и да прокълна вас и вярата ви.

Като чул това, емирът заповядал да хвърлят Миракс в тъмница, държал го там три дни без храна, а после го изправил на съд. На съда мъченикът отново изповядал Христа, за което го пребили и хвърлили в тъмницата. След три дни го довели в съдилището и го били още по-силно. След още шест дни отново го призовали на съд и той отново без страх изповядал Христа. Били го с волски жили по старите рани, а емирът заповядал да отсекат главата му. Слугите взели светия изповедник, качили го на един кораб и се отдалечили от брега на девет поприща. Там той се помолил на Бога, а после отсекли главата му и я хвърлили в морето. Какво е станало с тялото на мъченика, не е известно, но честната му глава била намерена на брега от благочестиви християни, които я взели като скъпоценен дар. Те дали откуп от сто жълтици и получили позволение да я запазят. После направили сребърен ковчег и я положили в него с подобаващи почести. Оттогава и досега главата на светия страдалец изпуска благовонно миро и подава изцеления за слава на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, като утвърждава във вярата онези, в които може да се зароди съмнение или някакво съблазнително недоумение за светия мъченик.