В памет на свети мъченик Филетер

В памет на свети мъченик Филетер

Веднъж, когато Диоклетиан пристигнал в Никомидия, му било съобщено за един християнин. Царят веднага изпратил за него, като заповядал да го доведат, и щом го видял, се изумил: светецът бил висок на ръст и твърде красив. Затова Диоклетиан го нарекъл бог, а не човек. И царят му казал:
- Кажи ни, откъде си? Как е името ти? И от какъв произход си?
Светецът отговорил:
- Роден съм и съм възпитан тук, в Никомидия. Син съм на епарха, по вяра съм християнин и живея с християни.
Като го повикал по-близо до себе си, царят отначало искал да му въздейства с ласкава реч, произнасяйки в същото време хули срещу нашия Господ Иисус Христос. Светецът отстъпил от богохулника и като възвел очите си към небето, рекъл:
- Да се заградят устата на този, който хули моя Христос, бил той цар или някой друг.
И веднага станало земетресение и се чул страшен гръм, така че царят и окръжаващите го се разтреперили. След това Филетер бил хвърлен в разпалена пещ. Но светецът се помолил и пещта се разрушила, огънят угаснал и той излязъл невредим. А царят, под влияние на току-що станалото чудо, като взел под внимание и красотата, и знатността на рода му, му дал свобода да върви където иска.
По-късно, когато в Никомидия царувал Максимиан, светецът отново бил наклеветен пред царя, и отново, като се явил пред царя, изповядал нашия Бог Христос, Творец и Промислител на целия свят. Заради това най-напред почнали да го бият с тояги. В усърдието си мъчителите - изпълнители на наказанието, стигнали до пълно изнемогване, така че сами паднали едва живи на земята, а светецът като че ли не усещал никаква болка, все едно че страдал не той, а някой друг: така го укрепил Христос. После бил окачен и подложен на стъргане. След това го хвърлили на зверовете, за да го разкъсат, но зверовете кротко се умилквали в нозете му. Завели го насила в капището, за да го заставят да се поклони на идолите, но мъченикът възнесъл молитва към Бога и идолите се разрушили и паднали на земята. Тогава царят издал заповед да умъртвят светеца с меч, но ръката на слугата, който вдигнал меча, в същия миг изсъхнала. Същата участ сполетяла и друг изпълнител на царската заповед - веднага щом замахнал над главата на светеца, за да я отсече, ръката му се парализирала. След това мъченикът бил затворен в тъмница и окован във вериги. И тъй като не проявявал ни най-малка склонност към покорност, царят го осъдил на изгнание в Проконис, закъдето той бил отправен. По пътя извършил немалко чудеса: изгонвал бесове, очиствал прокажени и излекувал всякакви други болести; с една своя дума събарял идоли; докоснал се до великолепно построено идолско капище и то се разпаднало до основите. Всички тези чудесни знамения и особено последното - разрушаването на капището, предразположили мнозина към вяра в Христа, в това число и шестстотинте войници и техния началник, на които било наредено да отведат светеца на заточение.
Когато мъченикът и съпровождащата го стража стигнали до Сигрианските страни, където светецът също извършил много чудеса, окръжаващите го казали, че тук наблизо се намира един човек, на име Евиот, християнин, който претърпял от княза много и жестоки страдания за Христа, но останал невредим и върши велики чудеса. Като чул за това, свети Филетер решил да се отбие и да се види с Евиот. В това време ангел Господен се явил на Евиот и му рекъл:
- Излез от килията си и иди на еди-кое си място, за да посрещнеш твоя състрадалец Филетер.
Отшелникът веднага излязъл от килията си и започнал да се спуска от планината, която обитавал. Между това Филетер, по указание на един селянин, отправяйки се към Евиот, започнал да се изкачва по Сигрианската планина заедно с началника и с шестима воини, които били повярвали и се кръстили, и не желаели да се разделят с него. Като изминали неголямо разстояние, те срещнали блажения Евиот, който слизал към тях, и като се поздравили един друг, се изпълнили взаимно с радост. Веселейки се духовно, всички те се изкачили на планината в жилището на свети Евиот и останали заедно седем дни. И блаженият Филетер заспал със съня, който желаел с любов: преставил се в обичания от него и възлюбилия го Христос Бог, като предал духа си в ръцете Му. Блаженият Евиот го погребал на мястото на обитаването си. След като изминали единайсет дни починали и началникът на конвоя и шестимата воини, които съпровождали светеца, и всички те били погребани близо до мощите на светия мъченик.

Всички жития за месец Декември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ