Свети Вавила произхождал от Изток, от славния град Антиохия. Родителите му били знатни и благочестиви хора. В родния си град той получил образование и наставление в заповедите Господни, като бързо и старателно изучил Свещеното Писание, което винаги довежда до Бога. От младите си години светецът възлюбил Христа и се отрекъл от света. Рано напуснал родителския си дом, раздал цялото си имущество на бедните, сираците и вдовиците, и като се отказал от всяка житейска суета, се поселил на върха на една планина, където пребивавал в мълчание. С него били и двамата му ученици Агапий и Тимотей. Блаженият безмълвник бил удостоен с презвитерски сан и благоговейно почитал почиващата върху него благодат на свещенството. А когато упоритите и кръвожадни езичници възнамерявали да го предадат на началника на областта, светецът заедно с учениците си напуснал Рим и се оттеглил в Сицилия, където живял една година. Тук, по Божията благодат, той просветил мнозина и ги довел до познание на Христовата истина.

 

“Не може се укри град, който стои навръх планина”, и началникът на Сицилия узнал за блажения Вавила. Той наредил да задържат светеца и двамата му ученици. Като чул с каква смелост изповядва Христа, началникът го подложил заедно с учениците му на бичуване и на други изтезания. Водели обагрените с кръв мъченици по градовете на Сицилия, като по всякакъв начин нечовешки издевателствали над тях. Така мъчителят искал да уплаши гражданите и да утоли собствената си ярост. А светите страдалци укрепвали духом, съзерцавайки бъдещите вечни блага. Накрая палачите заклали блажените мъченици с мечове и хвърлили телата им в огън; но пламъкът не докоснал свещените останки, неколцина от вярващите ги взели и ги предали на честно погребение.