При царуването на римския император Нумериан имало голямо гонение срещу християните. Тогава при управителя на град Емеза постъпил донос срещу местния епископ свети Силван. Светителят заедно с дякона Лука и с четеца Мокий бил изправен пред съдията. Като се убедил, че те изповядват Христа, истинския Бог, а идолите не почитат и ги хулят, управителят се разярил и нямайки сили да склони Христовите изповедници към идолопоклонство с лъстиви думи, съдията ги подложил на бичуване, след което ги затворил в тъмница. Дълго се мъчили там светите, докато управителят не ги призовал повторно.
Той заповядал да мъчат страдалците с глад и жажда, след което наредил да ги дадат на зверовете, за да бъдат разкъсани от тях. Когато светите мъченици били доведени на мястото на екзекуцията и срещу тях били пуснати различни зверове, Христовите воини се помолили Господ тук да им изпрати кончина. Молитвата им била чута и Господ приел светите им души. Зверовете се приближили до честните им останки, но не ги докоснали, а през нощта християни тайно взели мощите на светите мъченици и ги предали на погребение, възнасяйки благодарност към Бога.