Според свидетелството на Божественото Евангелие, старецът Симеон бил човек праведен и благочестив, очакващ Утехата Израилева, и Светият Дух пребъдвал в него. На него било възвестено от Бога за наближаващото пришествие на истинния Месия в света. За получаването на това известие от Симеон древните историци разказват следното. По заповед на египетския цар Птоломей бил предприет превод на Моисеевия Закон и пророческите книги от еврейски език на гръцки. За това дело от целия еврейски народ били избрани седемдесет най-учени мъже. В тяхното число бил и Симеон, като човек мъдър и добре познаващ Божественото Писание. Превеждайки книгата на пророк Исаия, Симеон стигнал до думите: “ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син”. Четейки ги, той се усъмнил, мислейки, че това е невъзможно - дева, нямаща мъж, да роди. Симеон вече бил взел нож и искал да изчисти тези думи в книжния свитък и да замени думата “дева” с “жена”.


Но в това време му се явил Ангел Господен и като удържал ръката му, казал:
 

- Имай вяра в написаните слова и сам ще видиш изпълнението им, защото няма да умреш, докато не видиш имащия да се роди от чиста Дева Христос Господ.
 

Като повярвал в ангелските пророчески слова, Симеон с нетърпение очаквал пришествието на Христос в света. Той водел праведен и непорочен живот, отклонявайки се от всяко зло и непрестанно пребивавайки в Божия храм. Там праведникът се молел на Бога да помилва Своя свят и да избави хората от вселукавия дявол.
 

Когато нашият Господ Иисус Христос, след изтичането на четиридесет дни от Неговото рождество, бил донесен на ръцете на Пречистата Своя Майка, по законния обичай в храма, в същото време дошъл тук и праведният Симеон, воден от Божия Дух. Като видял Предвечния Младенец и родилата Го Пренепорочна Дева, той познал, че Този е обещаният Месия и тази е Девата, над Която трябвало да се сбъдне и се сбъднало пророчеството на Исаия. Като Я видял осенена с небесна светлина и сияеща с Божествени лъчи, Симеон със страх и радост пристъпил към Нея, взел Богомладенеца на ръце и произнесъл:
 

- “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”.
 

След това той пророчествал за Христовите страдания и разпятие, а също и за света Богородица, че душата ще прониже мечът на печал и скръб, когато види Своя Син висящ на кръста.
 

Достигнал дълбока старост, праведният Симеон се преставил в Господа. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старец, за да може той да доживее до очакваната във всички векове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син, на Когото слава во веки, амин.

 

 

Старецът днес се молеше да се освободи от оковите на това тленно житие и прие в ръцете си Христа, Създателя и Господа.