Отец Антим е роден в София. Бил е свещеник. След смъртта на жена си през 1830 година се оттеглил на Света Гора в манастира Симоно-Петра, където приел монашество.

От 1841 г. започнал да юродства, но по каква причина е решил да поеме толкова труден и опасен духовен път, е неизвестно.

Отец Антим обичал манастира “Свети Пантелеймон”, харесвал руското богослужение и затова често идвал в Русик, а понякога оставал в него повече от седмица. Любимото му място било входът на църквата.

Отец Антим се стараел да скрива своя вътрешен живот, като се показвал неразумен и говорел несвързано, сякаш безсмислено, а понякога и се поскарвал. Когато забелязвал, че започват да разбират неговите притчи и да му оказват почит, започвал да говори нещо смешно и се оттеглял да безмълвства в пустинята за два-три месеца или да се скита по пещери и пропасти, а после отново се връщал в манастира.

От самото начало на неговото юродство някои в Русик му обърнали внимание и започнали да следят неговия начин на живот. В началото той носел пет години обикновена дреха, не се отказвал от общата трапеза и не се отделял за дълго в уединение. Но след това като че ли постепенно укрепнал и израснал в самоотвержеността си, малко по малко променил дрехата, започнал да носи скъсана, а после и нея пренебрегнал и тръгнал полугол, в платнен чувал, като направил дупки за ръцете и главата и така ходел навсякъде. Накрая разкъсал и чувала и просто го носел на раменете си, затова го наричали “чувалник”. А в пустинята се лишавал и от него и ходел навсякъде без дрехи.

Мнозина получавали духовна полза, като гледали свръхестественото му търпение, а други се съблазнявали, смятайки го за безумен. Той назидавал мнозина, изобличавал, изправял, ободрявал. Относно вътрешния си живот бил потаен; малцина са се радвали на неговата откровеност; но мнозина са знаели, че той има дар на прозорливост.

В последните години на живота си идвал често в "Русик", но не влизал в манастира, освен по нечия молба. Обикновено се приютявал в кухнята или трапезарията на работниците, където се стоплял и подкрепял с храна. Настоятелят поръчал на монаха трапезар да приема и приютява стареца. Този монах спечелил доверието на отец Антим и успял да узнае отчасти за съкровените му подвизи.

Отец Антим имал дар от Бога да пости продължително, но скривал това старателно. Но понякога самите обстоятелства откривали подвизите и благодатните дарования, с които бил удостоен. Веднъж по време на Петровия пост старецът дошъл много изтощен. Монахът го приел с радост и му предложил трапеза. Старецът започнал да се храни, а монахът ходел напред-назад и поглеждал към него. Старецът не обръщал внимание и продължавал да яде. Това съблазнило трапезаря и той започнал да осъжда стареца в мислите си, че такъв изпит монах яде толкова много. Като се смутил от тези помисли, монахът напуснал трапезарията. Старецът, като се нахранил, също излязъл и седнал при вратата. Като видял съблазнилия се приятел, поканил го да седне и като го хванал за ръка, попитал:

- Брате, знаеш ли какво значи смиреномъдрие?

Монахът от скромност казал:

- Не зная.

А старецът казал:

- Смиреномъдрието се състои в това - да не осъждаш никого, а себе си да смяташ за най-лош от всички. Ето, ти се съблазни, че много ядох, но не знаеш от колко дни не съм се хранил. Спомни си кога бях при теб и ядох.

Монахът отговорил:

- Помня, отче, ти беше при нас на Връбница, а оттогава не съм те виждал.

Старецът му казал:

- Ето, виждаш ли колко дни не съм ял (повече от петдесет). А ти ме осъди, че много съм ял. Брате, Божиите дарования са различни: на всекиго е дадено по нещо от Бога. На мен ми е дал сила да търпя глад и студ. Можеш ли да изтърпиш колкото търпя аз? Опитай, смени дрехата си и ела с мен до съседния манастир. Ето, ти си певец, но как пееш на Бога? Твоите мисли са надалеч, разсеяни са, а послушай как аз ще пея.

Старецът издигнал ръце към небето и запял със стенание “Алилуия”, сълзите му потекли като ручеи. Трапезарят изпаднал в ужас и заплакал. Накрая старецът му казал:

- Ето, брате, не осъждай никого, защото не знаеш на кого какво дарование му е дадено, и повече внимавай за себе си.

Братът се поклонил на отец Антим и помолил за прошка. Оттогава старецът станал по-откровен с приятеля си.

Веднъж друг брат се съблазнил от постъпките на стареца и помислил в душата си: “Как така прозорлив? Нима прозорливите ядат толкова много?” Старецът разбрал мислите му, повикал го при себе си и му казал:

- Брате, ти искаш да бъдеш монах, а мислите ти са все в Русия; ти ще отидеш там, ще изпълниш желанието си, а после ще се върнеш обратно и духовникът ще те удостои с монашество.

Думите на стареца се изпълнили с точност. Същият брат се смутил от помисли, оставил манастира и се отправил за Русия, но след година отново се върнал на Атон и се удостоил с монашеско пострижение.

Един от иеромонасите разказвал, че веднъж, като му домъчняло за отечеството, приел мисълта да остави Света Гора. Когато мислел за това, неочаквано в килията му влязъл отец Антим, което преди не се било случвало, и му казал:

- Божията Майка ме изпрати да ти кажа, отче, да не ходиш в Русия, а ако излезеш от пустинята, ще паднеш в грях.

По едно време отец Антим безмълвствал на Атонските височини доста дълго. Братът, който му служел, бил привикнал да се утешава с беседите му и като не го виждал толкова време, се затъжил за него. Замолил Бога да внуши на стареца да дойде при него за духовно утешение, мислейки си: “Може би моят старец се е изтощил от подвизи в пустинята, аз бих го утешил с храна и бих му направил чай.”

На другия ден старецът дошъл при приятеля си и му казал с усмивка:

- Ето, по твоето желание дойдох от Атон; уморих се, подбих краката си в камъните; струва ли толкова усилия твоят чай?

Братът се удивил от неговата прозорливост и помолил за прошка за усилията, които старецът положил.

Нерядко отец Антим утешавал приятеля си в скърбите и го ободрявал със съвети. Понякога, виждайки грешките му, го изобличавал и изправял.

Веднъж братът бил нападнат от тежка печал и скука и като не знаел как да се избави от нея, помолил Бога Той да изпрати отец Антим да го утеши. Изминали няколко часа и старецът се явил пред него. Скърбящият брат се зарадвал и попитал:

- Отче, как така се яви, когато имах нужда от теб?

Старецът се усмихнал и отговорил:

- Ти желаеше да ме видиш и се молеше за това - ето, изпратен съм при теб.

Веднъж в навечерието на 1 октомври, когато в "Русик" имало бдение в чест на Покрова на Света Богородица, отец Антим пристигнал в манастира уморен, едва държейки душата си. Като срещнал свой познат, казал:

- Тази нощ се намирах близо до "Зограф" и се молех, стоейки на камъните. По време на молитва видях Божията Майка да слиза от небето във вашия манастир; зарадвах се и побързах да дойда, за да я заваря тук, да покрие и мен, грешния, със своя Покров, заедно с останалите. Но едва бях тръгнал, когато една змия с ярост се хвърли върху мен и силно ме ухапа по крака; аз се досетих, че това ми направи врагът по Божие допускане, за да ме лиши от духовна полза и утеха, затова не обърнах внимание и се впуснах да бягам към вашия манастир.

Братът погледнал крака му и видял, че петата е дълбоко наранена и кръв течала от раната. Голямата любов на стареца го правела нечувствителен към телесните страдания.

През 1862 г. зимата на Атон била студена и снеговита. Отец Антим прекарал това време на Атонските височини в една хралупа. Паднал голям сняг и затрупал всичко, така че било невъзможно да излезе оттам. Прекарал 46 дни без хляб. Тъй като обикновено престоявал по-голяма част от зимата в "Русик", старците започнали да се тревожат да не е замръзнал някъде. След като изминали 46 дни, старецът дошъл с измръзнало лице и ръце. Затъжилият се за него брат, като го видял така неочаквано, възкликнал:

- Ти ли си това, отче? А ние съвсем бяхме изгубили надежда да те видим. Къде беше през това време?

- Седях в хралупа! - отговорил с усмивка старецът.

- Ами какво яде? - пак попитал братът.

- О, брате Викторе, колко много пострадах там от студа и от бесовете, само Бог знае. Бях се отчаял за живота си, но свети Иоан Кръстител ми се яви и ме избави от смърт.

Веднъж старецът не се явил в Русик повече от пет месеца. Духовникът Иероним изпратил един безмълвник, към когото отец Антим бил откровен, за да го намери и да узнае причината за продължителното отсъствие. На въпроса, защо престанал да идва в "Русик", старецът отвърнал:

- Докато не ме прославяха и не ме смятаха за светец, ходех, а сега за мен не е полезно, дори е вредно. Последния път един иеромонах падна в краката ми и каза: “Помоли се, отче свети, за мен, грешния, да се спася по твоите молитви!” Едва се бях отдръпнал и до мен дойде друг иеромонах със същата молба. Ето, виждаш ли - как мога да ходя при тях. Обичам манастира, но ще го посещавам по-рядко, защото там ме смятат за светец.

Но и след това отец Антим идвал в Русик, без да влиза вътре, посещавал го като че ли тайно и гостувал на своя приятел. С него беседвал за всичко и му откривал някои свои тайни. Веднъж след предложената трапеза старецът казал:

- Вчера свети Иоан Милостиви посети вашия манастир.

Денят бил неделен и според обичая в манастира дошли много пустинници и всички били нахранени и дарени с хляб и милостиня.

Отец Антим нямал постоянно жилище. Негово убежище била цялата Атонска Гора. Той ходел по всички манастири, скитове и места около планината. Най-често посещавал "Русик". Последните години от живота си живял край "Зограф" и идвал да се труди на манастирската постройка, като носел камъни и вода.

През август 1867 г. подвижникът посетил Русик за последен път. Влязъл направо в странноприемницата и дълго беседвал със своя познат, поучавайки го как да побеждава нечистите помисли и страсти, а накрая му казал:

- Вече няма да дойда при вас, защото скоро ще умра.

В края на ноември дошъл в "Зограф" и се разболял. Настанили го в болницата, където прекарал 12 дни. На 9 декември старецът Антим завършил многотрудния си живот и с мир се преселил при Господа.