След кончината на първия християнски, благоверен и благочестив цар Константин Велики, царския престол заел синът му Констанций, който изпаднал в злочестивата ерес на Арий, похулваща Сина Божий. Тогава за посрамване на злочестивите еретици, за уверение на неверните и утвърждаване на православните, в светия град Иерусалим се явило дивно знамение: в дните на светата Петдесетница, на 7 май, в третия час на небето се появило изображение на честния кръст Господен, сияещо с неописуема светлина като най-ярък слънчев лъч, което видял целият народ, поразен от голям ужас и удивление. Това знамение на кръста започвало над светата Голготска планина, където бил разпнат нашият Господ, и достигало до самата Елеонска планина, отдалечена на около петнадесет стадия от Голгота. Широчината на кръстното знамение била равна на дължината му, а красотата му, напомняща разноцветна дъга, била толкова дивна, че привличала погледите на всички. И всички люде, дори да били започнали някаква работа или пък се намирали по домовете си, оставили делата си, излезли навън и с внимание и страх съзерцавали пречудното знамение. След това многобройните тълпи от жители на Иерусалим, преизпълнени от това божествено видение със страх и радост, с дълбоко умиление и сърдечна топлота побързали да идат в светата църква: всички старци и юноши, мъже и жени, дори с кърмачета на ръце, а също и безбрачни девици, заключили се в безмълвие - и те излезли от къщите си и се устремили натам, и изобщо хора от всяка възраст и съсловие, жители на Иерусалим, странници и чуждоземци, православни християни и друговерци. И всички единодушно със силен глас славели Иисуса Христа, нашия Господ, Единородния Син Божи, истински Бог от истинския Бог, Промислителя на велики чудеса.

Тогава невярващите еретици, враговете и хулителите на Христовото Божество се преизпълнили със срам, виждайки в явяването на кръста тая велика, Божествена слава и сила на Христа Господа, уверили се от самата действителност, че християнската вяра е права, истинска и благочестива и предлага на вярващия не научени от човешката външна мъдрост слова, а се утвърждава върху откровението на Светия Дух и благодатта и е засвидетелствана от небесни знамения и чудеса. Светейшият Иерусалимски патриарх Кирил известил с послание цар Констанций за чудното явление на знамението на кръста и го увещавал да се обърне към православното учение. А Ермий Созомен свидетелства, че чрез това явление на светия кръст на небето мнозина иудеи и елини дошли в истинската вяра и като пристъпили с покаяние към Христа Бога, приели свето кръщение. И всички благочестиво прославяли Христа, Единосъщен и Съвечен на Отца и Светия Дух. А ние, като изповядваме неизповедимата Му сила, явена с кръста, превъзнасяме с благодарната си хвала нашия Господ Бог и се покланяме на подножието на нозете Му - светия кръст, умолявайки по Божието милосърдие при страшното второ Свое пришествие Христос да ни сподоби да съзрем с радост и с надежда за спасение явяването на небето на “знамението на Сина Човечески”, светия Кръст, и с него като с ключ да отвори пред нас дверите на Царството Небесно, както някога рая пред благоразумния разбойник, и да присъедини и нас към благословените Си овци во веки. Амин.

 

 

По-силно от слънцето възсия образът на Твоя Кръст, който си разпрострял от светата планина дори до лобното място и в него си явил Твоята сила, Спасителю: укрепявай с него и нашите верни царе, които избавяй в мир по молитвите на Богородица, Христе Боже, и спаси нас.

 

 

Отворил заключените небеса, с пресветли лъчи просия над земята пречестният Твой Кръст; приели действието на неговото сияние, се поучаваме в незалязващата светлина, и в битките той ни е оръжие на мира, наша непобедима победа.